Нови хоризонти
за философската византинистика

В наши дни се забелязва растящ интерес към византийската философия. Съвсем особен фокус на изследователското внимание образува византийският томизъм, играл формозадаваща роля през последните повече от сто години на същински византийския културен период. Един от днешните най-продуктивни изследователи в тази област е гръцкият колега Янис Деметракопулос, чиято последна книга, появила се през 2004 г. в атинското издателство "Парусия", предлага съвършено своеобразна перспектива, извеждаща на преден план един досега само повърхностно изследван слой от философската култура във Византия.
Ако подзаглавието на книгата ("Из историята на византийския томизъм") по-скоро маркира един дългосрочен проект, заглавието е в състояние истински да изненада познавачите на общата историко-философска схема. То гласи: "Плитон и Тома от Аквино". Изненадата идва оттам, че Плитон, който бива смятан за един от най-решителните византийски противници на томизма и на аристотелизма изобщо и в остър сблъсък с тях развива в последните десетилетия на дългия си живот (ок. 1360-1452) своята платоническа и нео-езическа система, се свързва с Тома в контекста на някаква позитивна рецепция.
Деметракопулос няма за цел да взриви схемата генерално. Той обаче доказва, че Плитон съзнателно приема в много измерения от творчеството си томистки влияния, било директно от самия Тома, било опосредствано чрез своя учител Димитрий Кидон. От една страна се показва, че Плитон познава непосредствено текстове на Тома и то в мяра, много по-голяма от предполаганата до днес. Деметракопулос осъществява в първото приложение към книгата си първата публикация на Плитоновите Extracta Thomistica, обхващащи няколко места от Сума против езичниците и от първата и втората част от Сума на теологията. Тези Extracta биват изчерпателно коментирани и анализирани от Деметракопулос. В подробни изложения, при което съчиненията на Плитон се сравняват с произведенията на негови томистки формирани съвременници, се извеждат както черти на томисткото мислене в интелектуалните постройки на философа от Мистра, така и директни текстуални влияния на Тома върху важни теми на Плитон из областта на теологията, антропологията, етиката и даже учението за богослужението. Във втората част на книгата Деметракопулос анализира контакта на Плитон с богословско-философския метод на Тома и местата на присъствие на този метод в делото на гръцкия мислител.
Прецизните филологически и философски изследвания на Деметракопулос убедително доказват, че Плитон не бива да бъде гледан като някой, който от вратата отхвърля съдържателните и методологични позиции на Тома. Тъкмо напротив, той инкорпорира моменти от учението му в своята собствена доктрина.
По този начин в един по-общ план се поставя изключително важният въпрос за византийската рецепция на латинската философска литература. В рязко противоречие с някои популярни мнения, тя е твърде богата и разнообразна. Докато на Запад съчинения на гръкоезични автори, писали след VIII век, биват превеждани и четени само случайно, това съвсем не е така във Византия относно латинските мислители. Както и Деметракопулос показва в началото на книгата си, особено след средата на XIII век се разгръща една доста активна преводаческа работа. Успоредно с по-древни автори като Августин и Боеций, се превеждат и писатели от по-ново време, определящи за западната култура през този период. Става дума за съчинения на Анселм Кентърбърийски, Жилбер от Поатие, Радулф Британеца, Петър от Испания и, разбира се, на Тома от Аквино, присъстващ в тогавашната гръкоезична култура с двете Суми и множество по-малки трактати.
Византийските философи, както т.нар. "латинофрони", така обаче и критиците на латинската традиция, може би тъкмо поради това, че във Византия не възникват школи в западния смисъл на думата, нямат никакви задръжки да усвояват различни теми, аргументации, понятия и т.н. от латински автори и дори от самите критикувани от тях мислители, без по този начин да отстъпват от собствените си позиции или да въвеждат еклектични моменти в мисловните си системи. Начинът, по който тази рецепция протича, и функционирането на усвоеното формират изследователски предмет, чието разглеждане с необходимост ще хвърли нова светлина върху спецификата на византийската философия. В този смисъл книгата на Янис Деметракопулос както и изобщо изследванията му от последните почти десет години отварят нови хоризонти за философската византинистика.

Георги Каприев