По повод триумфа
на либералната ирония
в една направо наша книга

Книгата на Владимир Трендафилов не пита как членът на дадена литературна култура може да бъде нещо повече от изпълнител на роля в предварително написан сценарий. "За рамките на литературата" е самият отговор на този въпрос.
Книгата на Владимир Трендафилов не употребява чужд речник. "За рамките на литературата" прецизно произвежда собствени понятия или пренаписва стари - и изгражда нова рамка на литературата. Но само в очите на онези, които властово налагат рамки.
Книгата на Владимир Трендафилов не поставя условието да принадлежи към управленския елит на актуалната литература - авторът й има далеч по-едри амбиции, защото знае, че интерпретациите на литературните групи за натиск имат ограничен във времето мандат на истинност. "За рамките на литературата" обаче поставя на показ статуса и отговорностите на публичните литературни личности, които твърде рядко са обществено оповестени, тъй като правилата на дебатиране са единствено за вътрешна употреба. Неслучайно думата "регламент" се набива при прочит.
Книгата на Владимир Трендафилов е отзвук от потребността да кажеш каквото мислиш, без да се страхуваш да бъдеш наказан с изолация от "високата" литература.
Книгата на Владимир Трендафилов заменя Истината със Свободата като цел на мисълта. И попътно добива и повече истина.
Книгата на Владимир Трендафилов е по-скоро рационална, отколкото справедлива - и затова жестока към много близки мои приятели.
Но "За рамките на литературата" е повече от добра книга, защото вярва, че литературата е комуникация. И защото познава теорията на комуникацията и осцилациите между медийното и литературното всекидневие. И защото авторът й достатъчно е рискувал със смените на полетата в него...
Защо твърдо стоя зад новата книга на Трендафилов? Имам двоен мотив: 1.) огромната част от страниците в "За рамките на литературата" е акуширана на страниците на вестник "Култура", където имам потребността да работя - бил съм сред най-първите читатели на тези безпардонно актуални статии; 2.) защото същите тези статии - и тук ще перифразирам едно от заглавията - "освободиха журналиста от писателя в мен" и ми дадоха кураж и комфорт да се назовавам не критик, а литературен журналист. И защото смятам, че същите тези са късмет на вестника.
Всички вие знаете, че много от публикациите на Владимир Трендафилов предизвикват както вълни на несъгласие и неприязън, така и вълни на съгласие и доверие. Тези сложни вълни обаче рядко биват огласявани писмено. Защо, какво развръща все по-често тази "спирала на мълчанието"?
Медийните изследователи твърдят, че поради страх от социална изолация хората предпочитат да запазят гледната си точка мълчаливо, когато мислят, че са малцинство. Може и да не са, но същественото е, че те мислят, че са малцинства.
Този префинен конформизъм ме кара да мисля, че чрез статиите си Трендафилов парадоксално е един от авторитетните лидери на общественото мнение относно литературата у нас, но неговите странно (не)популярни и действително либерални твърдения са неин страшен проблем. И показват различно от видимото съотношение на силите.
На опонентите на Владимир Трендафилов ще заявя, че само изразеното им мнение относно "За рамките на литературата" може смислено да повлияе върху текущия литературен процес. А вестник "Култура" е готов да го подслони, за да разколебае литературните монополи - защото тази книга от вестник е родена и на вестник следва да се превърне. Стига да искаме битката за живота на литературата да продължи.

Марин Бодаков





Този поздравителен адрес с Рорти на ревера е произнесен на премиерата на За рамките на литературата от Владимир Трендафилов (издателство "Изток-Запад", София, 2005, цена 9,50 лева), състояла се на 28 май т.г. в рамките на Панаира на книгата.