Гершуин, Уилямс
и Веско Пантелеев-Ешкенази


Последният за сезона концерт от цикъла "Биохим Класик Джем" на оркестъра на Класик ФМ Радио започна странно, като в салон за прецъфтели дами, които биха искали към кафето да прибавят и по някой мелодичен спомен-въздишка от (винаги) любовната младост. За тази цел се намира едно разстроено пиано, което до/за/вършва сълзливия сюжет. Не, не съм точна. Защото в серията от десет най-популярни пиеси Beautiful Dreamer на аранжора Бари Карсън Търнър (написани впрочем за струнен квартет) младите музиканти, ръководени от първия пулт с лък от концертмайстора Людмил Ненчев, бяха толкова далеч от сантимента на "Ла Палома" или "О, соле мио", или "Кънкьорите"... че в залата се възцари не друго, ами най-обикновена нелепа скука. Тези "парчета" изискват всеки друг вид интерпретаторска мотивация, освен едновременното им изсвирване. Което се състоя.
За сметка на това пък в сюитата "Списъкът на Шиндлер" от Джон Уилямс (за соло цигулар и струнен оркестър) Веско Пантелеев-Ешкенази проряза въздуха с тихо, жалобно еврейско настроение, с една автентичност на преживяването, която осмисли и въздигна реално репертоарната находка на оркестъра. Концертната реабилитация на "приложната музика" на най-популярния и награждаван от години насам звуков майстор на филмовите партитури се състоя и в България от този чудесен музикант след суперзвездите, които посягат с удоволствие към музиката на Уилямс. Той показа също, че тя, тази музика, никак не е за подценяване, че за да постигнеш реалната степен на внушението, се изисква да чуеш и да подготвиш всеки звук. И да го излееш от дълбините на душата.
Много по-концентрирано от страна на оркестъра прозвуча Адажио от Барбър (изпълнението бе посветено на паметта на Любомир Мицев) - впрочем тъкмо ансамбловото преживяване тук бе постижение за състава. За да се стигне до красивото въздействие на Шестте песни на Гершуин, пипнати майсторски за струнни и солист от Мицев, с кулминацията за соло цигулка на Love Is Here to Stay и виртуозната партитура на Fascinating Rhythm и I Got Rhythm, които взривиха залата - настроение, класичност, вкус и изящност, същевременно култура на чувствата, която, сигурна съм, винаги ще се налага в музицирането на Веско Пантелеев.

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо