Правете филми,
разбираеми за всеки
- Хорърът е жанр, който никога няма да отмре. Той не е имал слаб период - уестърнът има пикове и падове, както и екшънът или военните филми. А интересът към филмите на ужасите е винаги стабилен. Особено в последната година едни от най-успешните филми в света са тези.
- Никога не съм гледала италиански филм на ужасите.
- Всъщност ние не правим италиански филми на ужасите - финансираме американски. Основният ни партньор е Чарлз Бенд, който снима в Италия и в Невада. Всички филми са заснети на английски с американски актьори, така че в тях няма нищо италианско, освен част от финансите.
- А партньорството ви с европейските страни?
- През последните 7 години правих фестивал на италианското кино в Македония. Беше ми като хоби. Италианското правителство осигуряваше финансиране на посолството там и канехме италиански режисьори. Бернардо Бертолучи например дойде в Скопие. За съжаление, нямам време повече да правя този фестивал. Покрай него обаче се запознах с македонските кинаджии и, разбира се, с министъра на културата Благоя Стефановски, който наистина има желание да помогне на македонското кино. Срещнах се с много режисьори и продуценти, чух разни истории и открих два интересни проекта. Първият е "Като лош сън" на Антонио Митрикески. Харесах сценария, беше арт проект, но не много скъп, така че нямаше голям риск. Помогнах на Антонио да намери пари, избрах двамата главни актьори (Мики Манойлович и Роберт Енглунд) и заминахме да снимаме в Хърватия и Македония. В Италия направихме постпродукцията на звука, художникът по костюмите също беше италианец.
"Бал-кан-кан" на Дарко Митревски е нещо различно - "Минерва пикчърс" вложи в него пари... Той е първата официална италианско-македонско-английска копродукция. Завършихме го миналата година през ноември и сега започваме да го разпространяваме. Първата му прожекция беше на пазара в Берлин. Световната му премиера ще е в конкурса на Московския фестивал, след това ще участва и в Локарно. Показът в Локарно е важен, защото много ни помага в промоцията на филма сред италианоезичната публика.

- На английски ли говорят във филма?
- На много езици. Историята е за италиански гангстер, който помага на македонските си приятели да открият един труп и пътуват през всички балкански страни - България, Косово, Албания.
- Къде снимахте България?
- В Македония. Не ни трябваше София, а малко китно градче - така че не стигнахме до България. Но ходихме в Косово, Албания и Черна гора. Снимането на филма беше голям купон. И, както обещах, ще го покажем в София на следващия фестивал на Европейските копродукции.
- Имаш планове за съвместна работа с България...
- Много харесвам един проект, който може да се заснеме навсякъде. София не е лесно разпознаваемо място за нас, италианците. Говорих с нашите копродуценти и решихме, че няма да е лошо, ако намерим партньори в България. И двамата продуценти, с които се срещнах тук, са изключително добре подготвени - много са различни като хора, но и двамата определено си разбират от работата. Сега ще се опитаме да "финализираме сделката" и да пренесем продукцията тук.
- Какво би било българското участие?
- Засега съм поискал само услуги, не съм търсил финансова или творческа подкрепа. Историята е ърбън трилър - случва се в някакъв град някъде след около 20 години. Актьорите трябва задължително да са оттук, с изключение на четиримата основни герои, които са вече определени: двама италианци, французин и канадец. Те са избрани от режисьора и не искаме да ги променяме.
- За кога планирате снимките?
- В идеалния случай става въпрос за септември-октомври, преди да е станало твърде студено и да завали сняг.
- Да поговорим малко за италианското кино. Хората тук обичат доброто старо италианско кино, помнят звездите от миналото...
- Всеки път, когато започвам този разговор с чужденци, чувам едно и също.
- Разбира се, младите българи знаят Моника Белучи и още няколко имена...
- Моника Белучи е толкова известна сега, колкото беше София Лорен преди трийсетина години. Но тя е само актриса, т.е. не произвежда филми. Киното ни се промени значително, защото вече не е индустрия, както от началото на 60-те до средата на 70-те. Тогава се снимаха над 250 филма годишно и близо десетилетие и половина Италия беше с най-мощното кинопроизводство в Европа. После тогавашното правителство реши, че щом кинобизнесът е толкова успешен, то трябва да участва. Но след като се използват обществени пари, с тях не бива да се правят уестърни, трилъри, еротични филми, екшъни, хорър. Това промени манталитета на хората, които правят кино, защото, за да получат пари от фондовете, бяха принудени да се занимават с арт филми. А пък те не интересуват истински публиката. Зрителите искат да бъдат забавлявани, т.е предпочитат комерсиалното кино. Но малцина им доставят удоволствие и съответно филмите им печелят пари: Бертолучи, Антониони все още прави филми, Габриеле Салваторе, Роберто Бенини... Останалите не са много добри.
- Излиза, че вината за кризата в италианското кино е на правителството?
- Да. В продължение на близо 15 години държавата даваше пари за интелектуално кино, което никой не гледа. Миналата година новото правителство на Берлускони обяви, че съкращава наполовина подкрепата за кинопроизводство. Продуцентите бяха толкова свикнали да получават пари от държавата, че сега не знаят накъде да тръгнат. Но ако има нещо, в което италианците са добри, то е импровизацията, трябва да им се признае. Та те си казаха - защо да правим арт филми, които никой не гледа? Я да се върнем към добрите стари комерсиални филми. И така, "Минерва пикчърс" и други компании започват да правят комедии, хорър и дори военни филми, които хората ще гледат. С това темпо смятам, че за около 2-3 години отново ще изградим индустрия.
- Пак "благодарение" на правителството, значи.
- Берлускони скоро няма да е на власт. Догодина ще загуби изборите, а опозицията е определено по-заинтересована от италианската култура. И когато те дойдат на власт, отново ще финансират италианското кино.
- Вярваш ли в това наистина?
- О, да! Правителството, което беше преди Берлускони, наистина подкрепяше киното. С много пари.
- Значи в момента киното зависи от един човек?
- Да. Берлускони не се интересува от филми. И когато трябва да се намали бюджетът, той избира киното. Когато той загуби изборите - а той ще ги загуби, ние отново ще започнем да произвеждаме много филми. Ще отнеме известно време, но ще стане.
Мисля, че италианските филми не са реално показвани извън Италия. Жалко, защото някои филми са наистина великолепни - много по-хубави от английските, американски или френски продукции, които гледаме. Но понеже в тях се говори на италиански, а и разказват италиански истории, "големият свят" не се интересува от тях.

- Не може това да е причината.
- Световните продажби го доказват. Някои филми са наистина чудесни, но не се продават извън Италия. Както има и много добри балкански филми, които не излизат извън Балканите.
- Защо според теб балканските филми не се продават успешно навън?
- По много причини. Основната е, че според мен местните режисьори би трябвало да се опитат да разберат, че Балканите не са пазар.
- В какъв смисъл?
- Режисьорите, които съм срещал в тези страни, мислят по балкански. Те искат филмите им да бъдат видени, може би да участват в няколко фестивала извън региона, но не разбират, че не това е пътят за правене на пари. Просто защото не са научени да гледат на филмите си с чужди очи, от друга гледна точка. Някои от тях са изключително талантливи. Те разказват малки истории, епизоди от балканския живот, особено за войните. Повечето автори все още пишат сценарии за войните в бивша Югославия. Честно казано, това е позната тема, от която останалият свят не се интересува. Кустурица спечели в Кан и Венеция с подобни филми - "Ъндърграунд" и "Черна котка, бял котарак". "Ничия земя" на Танович пък взе "Оскар". Но той би трябвало да е последният филм, който се занимава с балканските трагедии.
- Според теб нашите истории не са интересни за другите, така ли?
- Да, защото не ги разбират. Тук е парадоксът - в тази част на света имате силна култура, оригинално чувство за хумор и много драматични истории за разказване. Но именно поради тяхната изключителна оригиналност те остават неразбираеми за нас. Говоря от гледна точка на западния човек. Забелязвам това всеки път, щом предложа сръбски или македонски филм на филмов пазар и поканя купувачи от цял свят да го гледат. Те не се смеят, където трябва, и не се трогват, където трябва. Не разбират хумора, смятат, че всички актьори преиграват, че диалогът е твърде енигматичен. Казват - филмът е много добре направен, ама за какво е всъщност? Той не е комерсиален. Няма ниша в пазара за този род филми. Няма публика, която да ги гледа.
- Какво да правим тогава?
- Не е необходимо непременно да се хвърляте към жанровото кино. Но поне, ако разказвате местна история, направете я така, че тя да бъде разбрана от редовия зрител в Норвегия или Шотландия. Трябва да е филм, понятен за всеки. Американските филми са силни, защото историята в тях е разбираема за всички.
- Точно затова в рамките на фестивала сме организирали семинара "Сценарият по пътя през границите". Наистина си даваме сметка, че само талантът не стига за добър сценарий.
- Може би лекторите ще успеят да обяснят на сценаристите, че светът извън този регион гледа на всичко с други очи. И може би вашите кинаджии ще разберат, че трябва да разказват различни истории, че филмите трябва да са предназначени за международна публика. Или поне да се мисли как да станат разбираеми по целия свят. Защото има само един начин да се правят филми - с пари. Дай ми една причина защо аз, италиански продуцент, ще вложа пари във филм на ваш режисьор, ако не мога да го продам? Говорихме си с други гости на фестивала, че всички се опитваме да помогнем, да предоставим възможности и работа на тукашните кинотворци. Но те от своя страна трябва да се научат да оставят егото си настрани и да работят за продукцията, за хората, които инвестират. Да направят така, че максимален брой зрители да видят филма им, защото иначе продуцентът няма да се върне при тях. Защо хората са в кинобизнеса? Защото в него има пари. Защо да го правим, ако ще губим пари? Аз по-скоро бих инвестирал в лош хорър филм, отколкото в добър арт филм. Без колебание. Защото искам да имам добър живот. Да мога да пътувам със семейството си, да си купя хубава къща, да обиколя света... Няма никаква причина да си губя парите с вас...
Филмите се правят за пари. Това е. Само правителството може да си позволи да инвестира в арт филми, които никой няма да гледа. Това го разбирам - да се съхрани националната култура, да се подкрепят талантите, да се направи така, че киното в страната да оцелее. Но ако очаквате някоя друга страна да вложи средства във вашите филми, те ще искат да са сигурни, че ще получат нещо в замяна. Не просто талант и приятелство. Трябва ви повече.

- Доста тъжно.
- Такива са фактите. За "Бал-кан-кан" имаме чудесни отзиви и успяхме да го продадем в други страни. Отива на някои много важни фестивали и се превърна в най-големия хит в Македония за всички времена. В чужбина хората успяват да го съотнесат към нещо познато. Разбира се, пак е филм за балкански чувства, с балкански хумор, които хората от другите страни не схващат съвсем. Но той е стъпка към напълно комерсиалната идея. И може би следващият филм на Дарко Митревски ще бъде още по-комерсиален. Той е от хората, които разбират, че ако иска да излезе от страната си, трябва да положи усилия.

Разговoрa води Ирина Канушева


Лорис Курчи е роден през 1962 г. в Рим. Завършил е журналистика. Автор е на три книги за киното. Продуцент е на двайсетина филма. От две години работи за "Минерва пикчърс" - компания, изключително активна в международното финансиране на филмови проекти. Основана в началото на 70-те, до днес "Минерва пикчърс" е продуцирала над 600 филма и притежава правата за други около 1200. В последните 4-5 години се специализира с успех в хорър филмите.
Лорис Курчи бе гост на Х Фестивал на европейските копродукции с филма "Сетбол" (Естония/Италия, реж. Илмар Таска).

Разговор с продуцента
Лорис Курчи