Мариана Димитрова
(1954 - 2005)

Тя е поредното голямо присъствие в българското кино, за което ще говорим в минало време. И ще се уповаваме на ретроспекции или прожекции.
Макар че напусна българското кино далеч преди да се сбогува с живота, Мариана Димитрова го облъчи с лъчиста всекидневност и поривиста земност. Внушително и завинаги. Обикновените момичета и млади жени, изиграни от нея през 70-те и 80-те, придобиват статуса на орисници - на мъжките чувства, на чувствените порои, на поройните въжделения... Огромните темпераментни очи, луничките, вирнатото носле и бисерната усмивка са част от мощна интегрална харизма, култивирана от големия режисьор Едуард Захариев до звездно сияние. От "Мъжки времена" до "Скъпа моя, скъпи мой" Мариана Димитрова разшири параметрите на екранната виталност - своеволна и прозирна.
Не я познавах на живо. Но ми е екранно свидна - с детинската вяра, че звездите са безсмъртни.


Геновева Димитрова