Боксовата круша

- Изглежда вече голяма част от избирателите не следват политическите формации, на които доскоро бяха верни. Това нещо ново ли е в Холандия и как да си го обясним?
- Да, това е ново. До 60-те години изборите предизвикваха само незначителни промени. Хората се отнасяха с уважение към политиците си. По традиция всеки се идентифицираше с дадена група. През 60-те години внезапно дойде благоденствието - и то в момент, в който елитите си задаваха сериозни въпроси върху модерността. Тогава се появиха няколко нови партии.
- Кога се ускори процесът?
- Без съмнение, през 90-те, след края на Студената война. След като холандците забогатяват чувствително, традиционните обвързаности губят силата си. Но все пак, традиционните партии запазват позицията си на контрол по-силна, отколкото в останалите части на Европа. Обществото остава стабилно. Общо взето, хората запазват доверие в политическата си система. Обаче нараства чувството, че държавата вече не може да улеснява живота. Климатът тогава е неолиберален. Към това се прибавя чувството, че престъпността се увеличава, че имиграцията е неконтролирана, че обществените услуги деградират. Качеството на ежедневния живот се влошава в момент, когато стандартът на живот се е покачил чувствително, а хората са станали по-взискателни.
- Изграждащата се Европа играе ли някаква роля в тези сътресения?
- Холандското общество винаги е смятало Европа за много позитивен фактор. Холандия стана по-малко проевропейска, когато Европейският съюз започна да изглежда като образувание, което допълнително затруднява холандците да контролират собствената си страна. През цялото време, докато холандците имаха чувството, че държат живота и бъдещето си в ръце, Европа оставаше нещо положително.
- Тоест тяхното възприемане на Европа отразява душевното им състояние.
- Да, днес те разглеждат Европа по различен начин.
- Проектират проблемите си върху нея?
- Европа винаги е била променлива представа, огледало на всякакви идеали и желания. Например, през 50-те години тя беше символ на мирното бъдеще. През 60-те обаче излезе от мода. Внезапно важен стана светът. Европа винаги е имала върхове и падове и това е било свързано с "домашни" съображения. Антиевропейското чувство се засилва от десетина години насам. Холандците мислят, че плащат твърде скъпо своето членство в ЕС. Те бяха привързани към паричната си единица, флорина. Въпреки че липсваха публични дискусии по въпроса, неговото изчезване не беше преглътнато. Натрупва се чувството, че губиш контрола върху нещо... Те вече не вярват дори на правителството си, щом като стане дума за контрол върху границите им.
- Избирателите не вярват вече на политиците, така ли?
- Да. Но да не се заблуждаваме, въобще не става дума за културата на отрицанието, такава, каквато съществува във Франция. Популисткото течение, родено с Пим Фортаун (убит през 2002 г.), което наричаше политиците лъжци, шокира обществото. Но то направи пробив - показвайки, че е морално възможно да бъдеш скептичен спрямо истеблишмънта. Това още не се е въплътило в политическо представителство.
- Тоест Европа обира всички несполуки на холандското общество.
- Да, много е удобна тази Европа, защото не е разположена в полето на традиционната холандска политика. Човек се чувства по-свободен да изрази мнението си за Европа, отколкото за домашните въпроси, които го блокират.
- И Европа служи за боксова круша?
- В голяма степен. Тя е някакво построение, което променя цвета и характера си според начина, по който холандците се чувстват по отношение на себе си.

Le Figaro, 2 юни 2005

Джеймс Кенеди е професор в Свободния университет, Амстердам.





Разговор с Джеймс Кенеди