Моите истини за Конституцията
[...] От едната страна са тези, които знаят: просветените елити, самопровъзгласилите се интелектуалци, защитниците на "Да"-то, а от другата са незнаещите, тъпаците, дебилите.
Тъй като съм горд, че принадлежа към втората категория, определено се чувствам задължен да възстановя истината и да разоблича някои клишета, грешки и лъжи, които циркулират в тия времена на голямо объркване. Най-малкото, което може да се иска от един политик, е интелектуална почтеност и морална прямота - особено когато става въпрос за бъдещето на Франция.
Първата част на Европейската конституция (чл. 1-1 до 1-60) е най-важната, защото тя определя целите и компетенциите на Европейския съюз и институциите и органите му; тази част се и отдалечава най-много от сега действащия Договор от Ница, за който ни говорят толкова лоши неща, след като преди това му превъзнасяха качествата. Естествено господата Ширак и Жоспен правят всичко, за да ни накарат да забравим, че именно те го подписаха през декември 2000 г. Бих искал да се спра тук на трите основни европейски институции: Съвета на министрите, Европейския парламент и Европейската комисия, наричани "институционалния триъгълник". И с право - европейските "закони" (засега предписания и директиви) се създават от Комисията и след това се одобряват от Съвета и Европейския парламент, преди да бъдат включени във френското законодателство. Позволете да ви докажа, опирайки се на текстовете, че Европейската конституция, противно на това, което се говори и пише, свива силата и влиянието на Франция в Европа в сравнение с Договора от Ница и договорите преди него.
Съветът на министрите: привържениците на Европейската конституция смятат, че са намерили решителния аргумент, философския камък, твърдейки като Робер Бадентер, че с Договора от Ница Франция има около 9% от гласовете в Съвета, а с Европейската конституция страната ни ще мине на 13%, т.е. тя ще засили влиянието си. Аргументът е несъстоятелен по три причини: традиционното равенство между Франция и Германия, потвърдено и с договора от Ница (29 гласа за всяка от страните), е нарушено в полза на Германия, която би имала 18% от гласовете срещу 13% за Франция; второ, с новия член 1-35 се създават променящи се демографски критерии, нещо изключително опасно за политическата и институционална стабилност на Европа. Днес Франция представлява 13% от гласовете в Европа с 25 члена без Турция; утре, с Турция в Европа, Франция ще представлява само 10%. Най-накрая - и това е решаващата причина - с Договора от Ница квалифицираното мнозинство в Съвета (което практически одобрява всички решения) защитава по-добре интересите на Франция в Европа. С Договора от Ница при 25 члена квалифицираното мнозинство е 72,3% (232 гласа от 321), с Договора от Ница при 27 члена (с България и Румъния) квалифицираното мнозинство е 73,9% (255 гласа от 345), докато с Конституцията (член 1-25), която ще влезе в сила от 1 ноември 2009 г., квалифицираното мнозинство е 55% от страните-членки и 65% от населението на Съюза. Това означава, че с Европейската конституция Съветът ще може по-лесно да ни налага противни на нашите интереси решения.
Последен елемент, който трябва да се има предвид: чл. 1-35, алинея 2, уточнява, че блокиращото малцинство трябва да включва поне 4 страни-членки на Съвета, освен 35-те процента от населението. В момента на своето присъединяване, към 2014/2015 г., Турция ще бъде най-населената държава в Европа с близо 100 милиона жители (15% от гласовете в Съвета), тоест ще бъде основният стълб за всяко блокиращо малцинство в Съвета. Една ос Берлин-Анкара би изолирала Франция и би я изгонила от историята. Това ще е двойното последствие от приемането на Европейската конституция и от приемането на Турция. Чудна каша, няма що.
Европейският парламент: при първото избиране на Европейски парламент с директно гласуване през юни 1979 г. Франция имаше 81 депутата (сред които и някой си Жак Ширак) от 410, тоест близо 20% от членовете му. В Ница Жак Ширак така добре защити френските интереси, че числото на френските депутати от 87 стана 78, докато германците си запазиха своите 99 депутата. По силата на каква привилегия едните удържаха влиянието си, а другите приеха да загубят 10% от своите представители? Някой ден ще трябва да се направи сметка за всички отстъпки, които Ширак е направил, откакто е президент на Републиката и по-специално от Европейския съвет в Берлин (1999 г.) досега. Сметката ще е поучителна! Днес в Европа с 25 члена Франция има 78 депутати от 732, тоест 10.6% от членовете. В Европа с 27 члена (с Румъния и България) от 1 януари 2007 г. Франция пак ще има 78 депутата, но - временно - от 785 депутата, тоест 9.9% от членовете. И накрая, през 2009 г. от 750 депутата (това е таванът, определен от Европейската конституция в чл. 1-20) Франция ще има само 72 депутата, тоест 9.6% от членовете. Германия е приела да направи минимално усилие, като приеме таван от 96 места за представителството си.
Този процес ще се задълбочава с последващите разширявания (Хърватия, Балканите и, разбира се, Турция). Казано направо, колкото повече се разширява Европа, толкова повече ще намалява броят на френските депутати, толкова повече като шагренова кожа ще намалява влиянието на Франция. Пропорционалността дори не е гарантирана, противно на твърдението в чл. 1-20 на Европейската конституция. След като в Люксембург са необходими 75 000 жители за избирането на един европейски депутат срещу близо 800 000 във Франция. Малките страни са свръхпредставени, а големите са недопредставени, с изключение на Германия, която можа да защити упорито интересите си. Европейската конституция не поправя неравнопоставеностите, тя ги задълбочава. Европейската комисия: в Ница Франция прие най-населените страни-членки (Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания) да загубят втория си европейски комисар от 1 ноември 2004 г; това беше огромна отстъпка, оправдавана от някои с обилието от комисари, свързано с разширяването (25 страни-членки). Обаче Европейската конституция задълбочава този отказ, постулирайки в своя член 1-26, алинеа 6, че "Комисията е съставено от брой членове, включително нейния председател и министъра на външните работи на Съюза, съответстващ на две трети от броя на държавите-членки...", тоест 18 комисаря в Европа с 27 членки. Тази процедура би трябвало да се приложи през 2014 г. по изричното желание на десетте нови страни-членки, които не бързат да се лишат от свой комисар, освен ако Европейският съвет не реши друго с пълно единогласие. Въпросната разпоредба на Конституцията е шокираща по две причини: от една страна, тя "денационализира" Комисията, премахвайки известно число националности, дори по-късно и да започне да се извършва ротация; от друга страна, да се установяват правила, например върху общностната селскостопанска политика, в отсъствието на френски комисар е такава деформация, каквато само технократските и антинационални мозъци могат да измислят. Ясно е, че с Европейската конституция гласът на Франция няма да се чува в Комисията, без това да е оправдано ни най-малко.
Накратко - каква ще е тежестта на Франция в Брюксел: по-малко от 10% членове на Европейския парламент, 12% от гласовете в Съвета при Европа с 27 члена и без европейски комисар. Както го доказах, Европейската конституция утежнява недопредставеността на Франция и по този начин минимизира влиянието на Франция в Европа и в света. Франция трябва да се отърве от тази смъртна заплаха, каквато са Европейската конституция и Брюкселска Европа, и да открие отново ролята, която й принадлежеше допреди не толкова отдавна: гласът на лишените от глас, пример за всички, които отхвърлят англосаксонския и ислямисткия модел, пример за "необвързаните", за тези, които мислят, че нацията все още има бъдеще и че заслужава да бъде защитавана, каквото и да струва това.

Le Figaro, 11 май 2005

Жан-Мари Льо Пен