Симпозиум Ингмар Бергман
От 30 май до 1 юни в Стокхолм се проведе първият симпозиум в чест на Ингмар Бергман. Целта му е да събере негови почитатели и авторитетни изследователи от цял свят и да обедини опитите за осмисляне на огромното му наследство в не една област на изкуството. Организатор на събитието е Фондация "Ингмар Бергман" към Департамента по кино на Стокхолмския университет. Съорганизатори са Кралският Драматичен театър (по-известен като Драматен), Шведската Кралска опера и Шведският филмов институт, чиито сгради съответно бяха домакини през всеки от трите дни на симпозиума. Подобно разпределение не беше случайно, защото това са шведските институции, изиграли най-голяма роля в развитието на Бергман като творец. В съобразена с този факт схема се движеше и програмата на симпозиума: първият ден текстовете и обсъжданията бяха съсредоточени върху работата на Бергман в театъра; вторият - върху работата му в операта и третия - в киното. Сред лекторите присъстваха изтъкнати изследователи в областта на скандинавистиката и медиазнанието - проф. Биргита Стеен от Вашингтонския университет (САЩ), проф. Ула-Брита Лагерот от Университета в Лунд (Швеция), проф. Робин Ууд от Йорк Юнивърсити (Канада), проф. Пейсли Ливингстън от Университета в Копенхаген (Дания) и др. С първата награда на името на Ингмар Бергман бе удостоен проф. Томас Елисър от Университета в Амстердам, чийто доклад проследяваше темата за Холокоста във филмите на Бергман.
Извън академичния тон, но, струва ми се, много по-близо до същинския процес в творчеството на Бергман, бяха дискусиите между хора, работили с него. Встъпителната реч на Лив Улман, с която тя откри симпозиума, бе истински словесен спектакъл - артистична и в същото време непринудена, забавна, духовита, но и видимо откровена, тя разкриваше човешките слабости в свръхчовешкия талант на Бергман, които звучаха като поредното доказателство за гениалността му. Малко по-късно Улман участва в разговор с други актьори, обменящи опит и впечатления, сред които бяха Пернила Аугуст ("Фани и Александър") и Лена Ендре ("Faithless", реж. Лив Улман; по сценарий на Бергман). Вечерният коктейл по случай откриването, разположен в една от пищните зали на Драматен, бе удостоен от присъствието и на Хариет Андершон. Динамична и интересна бе и дискусията между съвременни скандинавски режисьори, водена от известния шведски филмов критик и режисьор Стиг Бьоркман. В нея участваха творци от различни поколения, а Ларс фон Триер упражни върху нас уникалното си чувство за хумор чрез видеоинтервю.
"Симпозиумът е добър начин да направим достъпен архива на Бергман за неговите международни изследователи.", сподели проф. Маарет Коскинен, която миналата есен, по време на ретроспективата на Бергман в София, изнесе лекция за творчеството му. Организаторите възнамеряват да провеждат симпозиума на всеки две години с намерението да разширят наблюденията и обогатят темите, бликащи от всеобхватното Бергманово творчество. В полза на това създадоха уебсайта Ingmar Bergman Face to Face (www.ingmarbergman.se), официално открит през май тази година. В него потребителите могат да открият сценарии, статии, критически рецензии, фотогалерии и информация за създаването на всеки филм. Уникалното предимство на сайта е, че позволява достъп до личния архив на Бергман. Материалите включват дневници, писма, записки, снимки... Десетина дни по-рано в Кан бе показан и най-новият документален филм за Бергман "Ingmar Bergman Complete" на шведската режисьорка Мари Нирерьод. Целият този огромен интерес към Ингмар Бергман като към отломка от миналото още веднъж доказва две неща - че една епоха в киното си е отишла и че той самият е цяла епоха.

Мариана Христова