Гало-центризмът, един тъй френски недостатък
Френският народ проговори. И каза "Не" на Европейската конституция. Край. Нека обаче бъде позволено на един пофранцужен австриец като мен да изрази смайването си от протичането на дебата по референдума.
Днес е бон тон да се казва, че това гласуване има поне заслугата, че е провокирало и направило възможен един истински образцов дебат, който е позволил да се подобри информираността на французите за Европа и да се постави тя в центъра на гражданския дебат, както е прието да го наричаме в тия времена на носталгия по Републиката.
Обаче това, което се говори, въобще не е вярно! Дебатът не беше образцов, той не повиши нивото на познание на французите за Европа и съвсем сигурно не обслужваше каузата на Европа във Франция.
Това естествено е първо упрек към поддръжниците на "Не"-то. Те не информираха, а систематически дезинформираха. Да се твърди, че Конституцията поставя в опасност лаицизма [отделянето на църквите от държавата, бел ред.] във Франция, че тя заплашва френското право в областта на абортите, че тя издълбава в камък и установява завинаги един ултралиберален европейски модел, както и други твърдения от същия калибър - това не служеше за по-пълна информираност за Европа. Това бяха в най-добрия случай погрешни твърдения или полу-истини, а в най-лошия - чисто и просто лъжи, измислени с едничката цел да се вдъхва страх и така да се печелят гласове за свещената кауза на "Не"-то.
Колкото до поддръжниците на "Да"-то, те също не подобриха информираността на французите, нито пък представиха Европа в добра светлина. По простата причина, че бяха концентрирали цялата си аргументация в две точки, различно интерпретирани от едни или други, които обаче имаха нещо общо - галоцентризмът, понякога непризнат, понякога несъзнат. В първата от тези точки се развиваше идеята, че Конституцията отразявала френските концепции, че тя де факто била "френска" и като такава е приемлива и добра.
Във втората точка се възхваляваше идеята, че с един положителен вот ще се "засили френската позиция сред Европа", за да не спечелят подлите сили на либерализма и на пазара ("Да"-версия на левицата) или да не спечелят опитите на нашите партньори да подрият предимствата, които Франция би получила от ЕС ("Да-версия на десницата).
Пренасяното от тази аргументация съобщение беше същински гало-центристко: то смяташе за нещо установено върховенството на френските конституционни и политически концепции и включваше в себе си малко презрителен поглед към дискусиите, чрез които беше достигнат крайният компромис за Конституцията. Но зад тази гало-центристка аргументация се развиваше едно много по-опасно гледище - Европа бе за него враждебно бойно поле, на което Франция трябваше постоянно да се защитава.
Такива политически позиции може би са разумни във вътрешната политика, но те в никакъв случай не показват познаване на европейските реалности, които този така хвален национален дебат, въобще не засегна.

Le Monde, 7 юни 2005 г.

Проф. Ерхард Фрайдберг,
директор на Центъра за социология на организациите
в Института за политически науки, Париж