Да зачеркнем упадъка на Франция
През 80-те години на миналия век, светът направи завой, който Франция изпусна: във Великобритания, в САЩ, в СССР, в Китай, в Бразилия, в Европа, в Скандинавия стана очевидно, че политико-икономическият модел на социал-етатизма е изчерпан. Роден от голямата криза на 1930 г., той беше произвел обширни бюрократични държави, националистически идеологии и планови икономики. Обществата бяха задушени от него. Една алтернатива се наложи - либералното решение. То не беше ново, но се оказа точно и ефикасно.
Възприемайки това решение, големите развити нации се върнаха към развитието и пълната заетост. Бедните народи на Китай, Индия и Бразилия се измъкнаха от мизерията. Във Франция либералното решение също бе обект за размисъл; в края на 70-те години Валери Жискар д'Естен и Ремон Бар ни пренасочиха по този нов път, за да се впишем в новия свят. Уви, Митеран бе избран през 1981 година във време, когато (самият той го забеляза) въплъщаваните от него идеи бяха остарели. Модернизацията на държавата, либерализацията на икономиката бяха замразени за четиринайсет години - и моментът отмина, без нас. Оттогава Франция напредва два пъти по-бавно, с два пъти повече безработица, отколкото другите сравними с нея западни икономики. [...]

Le Figaro, 9 юни 2005

Ги Сорман,
есеист