Връщането на нациите
В началото на 90-те години, докато се разпадаше Съветската империя и се нажежаваше Югославската федерация, в Европа се говореше само за връщането на нациите, внезапно излезли от дългия сън, в който ги поддържаше тежкото настойничество на комунистическия режим. Върху развалините на една дискредитирана система на Изток се възраждаха завладяващи национализми, издигани от държави, горди с историята и с идентичността си.
Парадоксално, на Запад, в същия момент Европейският съюз засилваше своето единство, създавайки с договора от Маастрихт обща парична единица и планирайки обща външна политика. Двете Европи тогава изглеждаше, че вървят в две различни посоки - едната към обединяване, другата към разделение.
Все пак още тогава някои се безпокояха за едно възможно заразяване на Запада с идеите, които току-що бяха избликнали на Изток. Те смятаха, че страните от Западна Европа не са защитени от националистичното изкушение и че европейският механизъм, въпреки постигнатото, е още твърде крехък, за да е сигурно, че ще устои на заплахи от разглобяване. Политологът Жак Рюпник смяташе, през 1995 г., че отзвукът на Запад от събуждането на нациите на Изток е вече "ясно уловим" и че, изправяйки се срещу "националистическите страсти", които "имат много по-силни способности да мобилизират", европейският проект "се задушава".
Десет години по-късно, крахът на проекта за Европейска конституция като че ли дава право на Касандрите. Почти навсякъде в Европа влиянието на "Не"-то се засилва. Европейската интеграция е в застой. Страстите, освободени на Изток от падането на тоталитаризма се разпространиха на Запад, където те (под по-леки, но също толкова ефикасни форми) раздвижват общественото мнение. На дневен ред е защитата на нацията. Тя поставя под съмнение каузата на Европейския съюз такава, каквато тя бе изграждана от половин век насам. Казвайки "Не" на конституционния договор, французите и холандците съобщиха на своите ръководители, че нямат намерение да жертват пред каузата на Европа традициите си, ценностите си, националната си защитеност. [...]

Le Monde, 9 юни 2005

Томас Ференци