Властта е най-силното развратително средство. Онзи, който се е стремил да добие власт, добрал се е до такава и я упражнява, той е морален мъртвец. Историята и съвременният живот ни дават безброй примери, които потвърждават това.
Семирамида, за да стане асирийска царица, чрез най-долно вероломство е обезглавила мъжа си, сирийския цар Нин, всички римски императори са били хора, лишени от морални качества, а между тех е имало истински морални чудовища, каквито са били Нерон и Калигула; всички византийски императори и всички турски султани, всички, без изключение са били хора вероломни, жестоки, стоящи на най-низкото морално ниво; същото може да се каже за старите български царье и сръбски кралье, за повечето от английските и френски кралье и за руските царье. Ние сме съвременници на Стамболова. Като апостол на свободата и деец в Ст.Загорското и Търновското въстания, той е бил една забележителна и популярна личност, обичана от всички българи. Требваше да се зарази от бесът на властолюбието, за да стане ненавиждания от всички диктатор.
Ние сме съвременници на Панамската афера във Франция, която разголи моралната нищета на френските управници и стана причина за самоубийството на Фердинанд Лесепс, най-гениалния и най-деятелния от инженерите, омърсен от сделките на френските управници в създаденото и ръководено от него предприятие - прокопаването на канал в Панама, за да се добие лесен, евтин и бърз достъп на параходите от Атлантическия до Тихия океан. Драйфузовата афера, която сега се разнищва във Франция, при която министерствата се сменяват през всеки неколко часа, защото моралната смрад на всички тех е станала нетърпима за френския народ - тоже потвърждава горното, че управниците са морални трупове.
Е, добре: възможно ли да даде нещо оня, който не притежава нищо?
Може ли да се очаква действително правов ред, спокойствие и мир, основани на уважението към човешката личност от хора, паднали морално, от морални мъртъвци? Въвеждани и поддържани от държавата чрез насилие и най-брутални средства, този ред, това спокойствие и този мир напомнят гробища, смърдят на трупове.
Когато реда и спокойствието и мира се установят някъде спонтанно и по един траен начин, това с дължи не на държавата, а на гражданите. Защото, за да дадат плод, засетите ниви се нуждаят от мир и спокойствие, а не от кавалерийски атаки и от колелата на топовете или от артилерийски снаряди. Защото в работилниците требва да цари ред и спокойствие, за да може работата по производството да се използува най-добре, при определено време за работа и почивки. Защото хлебарите, обущарите и другите занаятчии могат да работят и да произвеждат само когато в страната има ред, спокойствие и мир. Защото само при тия условия търговецът нема да крие своята стока, ще я разменя, ще служи на общежитието и ще изкара своята прехрана.
Всички тия хора - земеделци, занаятчии, фабриканти, работници и търговци, всички които съставляват народните маси, всички те са заинтересовани и участвуват за установяване за спонтанен траен ред, на спокойствие и мир в страната.
Държавата е лош стопанин, защото, добила своите имоти не чрез мирни сделки, а чрез правото на по-силния, тя не знае техната истинска цена и не е живо заинтересована за тяхното поддържане в изправност. Тя е лош производител и костуемата цена на онова, което тя произвежда, е много по-висока от пазарната такава поради големото число на чиновниците, употребявани в производството, поради бюрократизма, а често и поради липса на компетентност. Тя е лош търговец, защото, като туря в действие правото на монопол и като по тоя начин си служи с насилие в търговията, тя не дава възможност за избор на предлаганите стоки и за конкуренция в цените и качеството.
Държавата е отличен майстор само в три неща:
1. Да налага своята воля чрез насилие;
2. Да обира гражданите чрез данъци и реквизиции;
3. Да разпилява безумно така обраните от гражданите суми.
Така щото държавата има интерес от съществуването не на един справедлив и траен ред, установен чрез насилие а от обществен безпорядък, където нейната военна полицейска и съдебна сила да бъде арбитър между гражданите.

П. Г. Манджуков,
Предвестници на бурята,
ИК Прозорец, стр. 72-73