Предизборните клипове:
Лица и маски


Политиците вече не крият лицата си: смятат, изглежда, че са постигнали нещо за тази страна, затова не се срамуват/страхуват да се показват. Почти всички - ДБС, БНС, "Новото време", отчасти ОДС, НДСВ и "Коалиция на розата" изпъчват лидерите си, гордеят се с тях, сочат ги с пръст, сякаш викат: "Тоя/тая красавец/красавица е наш/а, пу-пу, да не му/щ е уроки!" Кардинална промята на визията: ако преди политиците се сгушваха зад миловидни детски личица и физиономии на отрудени възрастни, днес се явяват в целия си блясък и величие.
Особено валидно е това за коалицията "Български народен съюз", където Софиянски гледа уморено, но и загрижено, Мозер е делова, но и внимателна, а Красимир Каракачанов - засмян, но и устремен. Въобще една троица, от която можеш да очакваш само добри дела. Които преди това са изредени: единият спрял инфлацията, другата върнала земята, третият пък - "Много са яки!"
Тук не иде реч за Макс-Веберовия харизматичен лидер. Напротив, въпросът е за прагматика, за свършена работа, за дела, не за думи. Не случайно и предизборните хроники на БНС показват тримата водачи и особено Софиянски все в действие - гази из калта, открива бирен фест и др. под. Не е време за приказки, време е да запретнем ръкави: да наблегнем на ползите, на пресметливостите, на практичността. Тук няма идеология или ако има, това е идеологията на дребния буржоа, на консуматора, чието едно око не изпуска кесията, а другото - сметките. Съвсем различно от Демократи за силна България, където именно харизмата и идеологията са водещи в показването на лицето. Иван Костов е устремен, непоколебим, твърд. Водач. След него идват, разбира се, и други водачи, но те доброволно и почти в унес са склонили главица, за да го следват и слушат. Както казва Джони Пенков: "Ей, тоя човек много нещо ще трябва да е свършил, че да го мразят толкова!? Затова гласувайте за него!" Човекът знае какво прави, човекът си знае цената - затова не го е срам да се яви, не се бои от гнева на народа, защото точно за народа е работил, точно заради народа страда. Но страданието не го притеснява, нито му е в тежест: това, което не ме убива, ме прави по-силен. Една ницшеанска позиция, в която волята за власт се крие зад маската на свръх-човека.
В "Новото време" не се имат за свръх-човеци. Пък и няма как, след като се оставиха всички да ги подхлъзнат и сега неистово се мъчат да не се изхлузят от парламента. Демонстрират самоувереност, но повече приличат на благи апостоли, отколкото на непобедими млади герои, както се опитват. "Сега е времето" е лозунг, подтикващ към радикална промяна, но пък смиреният външен вид говори за друго - за хрисимост, изврътливост, дребно сметкаджийство. Само Тончо Токмакчиев излиза от този образ - играе по-скоро разпасан бабаит-"булгар", но след него и Кошлуков, и Цеков, и особено Севлиевски заглушават печелившия му по тукашните географски ширини лик с лика си на мормонски проповедници. Което няма как да не извиква недоверие у не твърде религиозния, но все пак привързан към православието (си) българин.
Интересна метаморфоза претърпяха клиповете на ОДС и БСП. Първите почнаха негативно - Симеон ставаше Сергей, залогът беше идеологически "в истината": "800 дни?" След това обаче стратегията се смени - Надежда Михайлова на фона на сини балони и възторжени привърженици. Което обаче като послание не е кой знае колко подходящо: сякаш гребенът на вълната е изтласкал синята лидерка случайно на върха, а не тя по достойнство и качества заема мястото си там. БСП тръгна иначе: с фигури на хора от най-различни социални слоеве и с обещания за това, какво ще направи за тях; след това обаче го удари на негативизъм - облечен в жълто карикатурен образ на Симеон вади от тото-сфера все топка 3, млада девойка пък казва, че не иска животът й да зависи от лотария, но така, че да прозвучи като "от царя", след което ни призовава да хукнем към червеното. Същественото при БСП обаче е, че техните ключови лица не се виждат, чуваме само гласа на Стефан Данаилов. Което също не е подходяща PR-стратегия: значи, че социалистите май още ги е срам от предишното им управление и нарочно не показват лицата си. И още една несполука, която обаче си е характерна за тая партия: тя се страхува да се излъчва, да се демонстрира, да се явява; същността й е конспиративна и потайническа, все на тъмно, все под сурдинка.
Винаги търси завоалираност и подставени лица да вадят кестените от огъня: и затова също БСП не осветява физиономиите на своите лидери на екран. Другите са от ДПС, но при тях е ясно - лидерът е един и всички го знаят. Което е подсказ и за след изборите: сходство на клиповете, сходство на партийното строителство, сходство на позициите > коалиционно управление. В НДСВ пък излъчват само една-единствена физиономия - на техния пръв партиен и духовен ръководител - Симеон Сакскобургготски. Той продължава да е буксирът, теглещ своите невзрачници към кормилото на властта, те, от своя страна, показват успелите - според мнението им благодарение на тях - българи. Което реализира и друго внушение: те успяха, Симеон успя, значи и ние ще успеем. Жълтите, изглежда, не са много убедени в това, което правят - акт на автосугестия: зад маската на успеха се крие несигурност.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин