Манифест
за изучаване на Библията
Твърде дълго време Библията е била обект на колонизация, доминиране и (зло)употреба. Съществуващото напоследък ускорение на нейното малтретиране от Вашингтон до Багдад е най-новата глава в една дългогодишна история. И учените-теолози, натъпкани в задушните коридори на семинариите, с лекота изпуснаха юздите на религиозните институции.
Тогава - какво да се прави? Първо, доколкото се засяга институционалната ситуираност на библеистиката, трябва силно и ясно да заявим, че една хаотична текстовост (да оставим настрана библеистиката) е окупирана, отвлечена и превърната в атрибут на порядъчност от църковните институции. Второ, относно предмета "изучаване на Библията" трябва да търсим стратегия за извеждането му от теологическото обучение и от църквата. В политическо отношение трябва да осъзнаем два факта: че "идеологическият държавен апарат" (Алтюсер) на религията е поле на свирепи идейни и политически борби, а самата Библия е станала централен играч в съвременната глобална политика. Да действаме политически в тази обстановка означава да търсим единомислие, да критикуваме неуморно и компетентно начина, по който Библията е била употребявана и злепоставяна, като търсим сметка за това и от църквата, и от държавата.

Институциите: колонизация и подозрение

Две широко разпространени мнения владеят библеистиката. Най-напред мнозинството от тези, които се занимават с Библията, а и от тези, които остават отвън, предполагат, че нейното изследване е възможно само върху основата на религиозната принадлежност. За днешното общество това предположение има много странен характер. То се споделя - за огорчение на увеличаващия се брой хора, които изучават Библията - както от църковни апаратчици, така и от съвършено нерелигиозни университетски хора. Но нали не очакваме изкуствоведът да бъде художник, литературният критик - романист или поет, студентът по старогръцка история да вярва в Аполон и Афродита, или пък преподавателят по френски да е французин? Защо, в такъв случай, библеистът трябва да бъде религиозен? На второ място хората приемат, че Мястото да се изучава Библията е теологическият колеж.1
Независимо от това колко просветени могат да бъдат тези места - а и техният брой се посочва с пръстите на двупръст бозайник - те са задължени на една религиозна институция, която има своя програма, враждебна на откритата изследователска дейност. Ще спомена само два от хилядите примери. Неотдавна в една "либерална" семинария описанието на теологическата "професия" застрашително се промени в резултат на изследователския труд на един от членовете на техния факултет. Вместо преподавателите да бъдат окуражени да продължат да проучват в тази посока, им се заяви, че подобна дейност трябва да бъде "от полза за църквата". За всички бе напълно ясно какво се имаше предвид с израза "полза". Втори случай: професор от друга семинария, след дълги години пот и мъки в служба на институцията си, работил в атмосфера, която задушавала каквато и да е изследователска активност, бе уволнен. Престъплението му - прекален интерес към критически и новаторски идеи. Тези примери ясно очертават конфликтната ситуация, срещу която заставаме тук, а именно монопола на религиозните институции върху интерпретацията на свещени текстове - в нашия случай върху библейските от страна на църква и синагога.
Нечистата връзчица, която съществува между библеистиката и църквата, представлява грешка. Църквата е обсебила и опитомила сбор от текстове, чието място в никакъв случай не е там. Не само Еврейската библия, която съставя основната част от християнската Библия, е алегоризирана и типологизирана така, че да се превърне в текст, подчинен на християнската теология, но и Новият завет, с цялото си разнообразие на канони, е подбран и оформен така, че да обслужва целите на теологията.
Въпреки общоприетите възгледи за това как се е формирал библейският канон, съставянето на канона, определящият подбор е бил първоначално християнско действие. Евреите са реагирали срещу този ход на раннохристиянската църква, като създали свой канон; това обаче било възможно само чрез силно идеологическо приспособяване на литература с противоречив и разностранен характер. Тук трябва да направим разграничение между канона като външна мярка за съставяне на един сбор от текстове и самата власт да се предприеме такова действие. Вярно е, че авторитетът, извлечен от конкретен текст, може да доведе до неговото включване в канона, но това още не означава сътрудничество с този канон. Наистина, съществували са текстове с особен авторитет още преди окончателната канонизация на Библията през III-IV век от н.е., по-специално Тора и някои от Пророците. Въпреки това окончателният подбор на текстове от един много по-широк кръг сигнализира за опит да бъде потисната и овладяна една неконтролируема и капризна маса литература. Остатъкът се изхвърля в купчината "отречено". И се прилага обичайната тактика: разделяне на враждуващи групи, изключване на нежеланите, контрол и идеологическа власт над това, което се ползва.
Поради тези причини на всяка крачка оспорваме постановката, че църквата, синагогата или джамията са "истинският дом" на Библията и че естествената среда за нейното изучаване е семинарията. Подобна изопачена библеистика изисква постоянно да се прилага това, което Теодор Адорно нарича "теологическо съмнение" - особено в светлината на "диалектиката на просвещението", където пъденето на суеверията води до още повече суеверия. Просто да изгоним теологията от своята работа е също така безсмислено, защото тя е много умела в промъкването през задната врата. Наистина, много "учени" или "критици" библеисти са се опитвали да го сторят, докато в същото време са били религиозно обвързани и са работили в институции, принадлежащи към църквата. Ето защо теологическото съмнение е жизнено важно не само за изучаването на Библията, но и за самата теология: в процеса на интерпретация то отчита теологическия ефект на текста - ефект, генериран от контекста и съдържанието. С други думи, ние търсим подход, който интерпретира Библията, без да й натрапва теологически въпроси, и който позволява да се критикува теологическата надъханост на библеистката критика. Такъв подход би ни дал и възможност да търсим отговорност от църквата за обсебването и (зло)употребата с Библията, за нейната стратегия на покръстване и мисионерство, за продължаващата й дискриминация на хора поради родова, сексуална, расова и класова принадлежност. Както подчертава Хион Авеа, не бива да отпускаме юздите на църквата.2

Дисциплината

Нека сега отместим поглед от локалното и го насочим към глобалното. Щом като ще търсим отчет от Църквата от позицията на библеистиката, как да излезем от една ситуация, в която Библия и църква, синагога и джамия са се вплели в греховна прегръдка? Не можем да повторим практиката на китайците, които днес изучават Библията в Хонконг и на други места, за да се завърнат у дома си и да я преподават като основен аспект на западната култура. Затова пък има друга възможна стратегия.
Библеистиката трябва да промени формата си и да се превърне в дял от литературните науки3. Така, както изучаването на английска или китайска литература, или на масовата култура представляват отделни предмети в специалността "литературни науки", така и библеистиката трябва да намери там своето място. Друг начин е да се излезе от традиционното институционално място, където се изучава Библията, да се търсят откритията на "обикновени читатели" като Ернесто Карденал в Никарагуа и Джералд Уест в Южна Африка. Колкото до възражението, че библеистиката е кръстовище на много дисциплини, като литературна критика, чужди езици, езикознание, история, обществени науки и т.н., отговаряме - разбира се, но така е и с литературната критика. И все пак нейната основна задача е литературният текст. В случай, че сме забравили, Библията също е литературен текст.
Едно е да се прави такова твърдение, а друго е да се оправдае. Тук ще се обърнем към Мишел дьо Серто. За него християнската теология е дисциплината, която поражда "светските" предмети след Просвещението - историография, социология, психология, философска етика и др. Фокусът на Серто е върху теологията, но същото се отнася и за библеистиката. Нима методите на литературната критика не са породени от интерпретацията на Библията? Както религията се изучава днес чрез методи, произлезли от теологията, така и съдържанието на Библията се разглежда чрез похвати, които вече не са библеистки, но водят началото си от библеистиката. Методологиите на структурализма, формализма, новия историзъм, постструктурализма, марксистката литературна критика, идеологическата критика, психоаналитичната критика, да не говорим за традиционното изучаване на езика и историята - всички те произлизат от библейската критика, макар че в съдържанието им няма нищо библейско. Можем да отидем и по-нататък: нима повечето основни въпроси на значението и смисъла, граматическата игра, синтаксиса и интерпретацията, превода, конфликта на интерпретации, (не)определеността и т. н. не разчитат на методите, разработени в библеистиката? Ще се окаже, че всеки нов подход към Библията дължи своята "собствена" логика на библеистиката. Но въпросът за произхода е само една малка част; това, което много повече занимава Серто, е диалектиката, според която дисциплини, породени от теологията и библеистиката, са станали всичко друго, но не теология и библеистика. Това не само подсказва, че теологическото е било просто миг в една много по-дълга история, но също така предполага, че само когато такива подходи са изчерпали своите теологически оръжия, те могат да бъдат приложени към Библията "отвън". Бихме отишли и по-нататък: в настоящия момент те трябва да бъдат приложени към Библията именно защото не са вече теологически. Някога литературознанието дължеше появата си на библеистиката; днес перспективите на самата библеистика зависят от него. Библеистиката твърде дълго се кри от последиците на методите, които самата тя някога изпусна от контрол.
Усещането, че е дошло време, kairos, ако предпочитате, за цялостно преосмисляне на библеистиката в учебните заведения, се носи във въздуха. Увеличаващият се интерес към Библията (извън теологията) от страна на критическата теория и философията сочи спешната необходимост от библейски изследвания, които да бъдат в контекста на литературните науки, ако не на философията и политическите науки. Ще се позовем само на едно от многото течения в тази посока - вълната на интерес към политическите идеи на Павел (Ален Бадиу, Славой Жижек, Джорджо Агамбен, Якоб Таубес, Алберто Морейрас и др.). Фактът, че тази ангажираност не е обвързана с религиозна принадлежност, че изисква отдалечаване от религиозните монополи и прилага теологическото съмнение, е, разбира се, рискът на подобна намеса.

Политики

Каква е разликата, ще попитат някои, между църквата и университета, след като и двете места са институции с определени възможности и ограничения? Разбира се! Един от отговорите е, че в този исторически момент университетът може да осигури необходимото влияние и дистанция, за да се отстрани библеистиката от ръководството на църквата. Тук бихме могли да припомним първоначалния шок на историческата критика, преди да си намери вярното място: например решението на Велхаузен да се оттегли от теологическия факултет, защото историческата критика не подготвяла хората да служат на Църквата.
Но има и друг, по-задълбочен отговор, който тръгва от идеята на Алтюсер за Идеологическите Държавни Апарати (ИДА). От целия му списък, който съдържа религия, образование, семейство, право, политика, профсъюзи, комуникации и култура, най-могъщите области са религията и образованието. Всички заедно обаче са средствата, с които капитализмът се възпроизвежда, защото му дават едновременно необходимите умения и начини да си осигури "подчинение на установените правила".
ИДА преди всичко са бойни полета. Тъй като контролът на управляващите класи над тях е нестабилен (хегемонията на Грамши), те трябва да водят постоянни битки за утвърждаване на идеологическото си господство. Всички, които се опълчват срещу управляващата идеология, се борят да подкопаят доминиращата идеология на ИДА. Поради тези причини както университетите, така и религиозните институции, като църква, синагога и джамия, представляват места на идеологическа и политическа борба. В настоящия исторически момент начините на борба в университетите ги правят по-доброто място за изучаване на библеистиката. С други думи, университетите имат дълга и изпитана история на независими изследвания, дискусии и критика, особено критика на обществените и правителствените политики.
Казахме "в настоящия исторически момент", тъй като Библията отново е барут на геополитическата сцена. Механизмът на държавата все повече използва и се влияе от идеологическия държавен апарат на религията. В Съединените щати президентът се вслушва в християните-фундаменталисти. В Австралия те формират могъщо лоби във вътрешния кръг на правителството, като разтръбяват смехотворната си идея за необходимостта от "библейски стойности". В Израел ултраконсервативните евреи причиняват основното изостряне на отношенията между религиозни и нерелигиозни евреи. А в мюсюлманските държави консервативни и ортодоксални ислямски лидери и правителства се стараят да наложат социален модел, основан на Корана и Еврейската библия. Едва ли има нужда да споменаваме, че след 11 септември 2001 тази глобална ситуация става все по-взривоопасна.
В днешната геополитическа смесица библейската критика трябва да бъде извън контрола на църквата, синагогата и джамията. Още повече, че тези религиозни институции са възлови области на конфликти. Затова търсим връзки с обединените прогресивни движения вътре в тях: феминистки, екозащитници, хомосексуални активисти, всички, които се борят срещу глада, бедността и експлоатацията. По този начин ще затвърдим традицията на революционното вдъхновение, която произлиза от Библията, от Томас Мюнцер и стига до борбата срещу апартейда в Южна Африка.

Тези за светско изучаване на Библията

1. Тъй като Библията е колонизирана от църквата, синагогата и джамията, нейното изучаване трябва да се освободи от изключителния контрол на религиозните институции.
2. Религиозната принадлежност не е задължително условие за изучаването на Библията. Библията е преди всичко литературен, културен и исторически продукт, който някои приемат за свещен. Поради тази причина трябва да създадем културен режим, в който библейските науки не се възприемат единствено като място, в което работят хора с религиозни убеждения. Изучаването на Библията като свещен текст - от юдаизма, християнството и исляма - може да бъде елемент от библейската наука, но не и императивна даденост. Само тогава ще стане възможно наистина мултикултуралното изучаване на библейския текст.
3. В светлината на своята история и настояща практика библеистиката трябва да възприеме подхода на здравословното теологическо съмнение. Библията и нейните употреби трябва да се разбират като отговорни за множество случаи - сега и в миналото, когато са оправдавали потисничество и екстлоатация.
4. Пълно признаване на библеистиката като дисциплина от кръга на литературните науки в светска университетска среда.
5. Отглеждане на нови модели библейска критика извън контрола на религиозните институции.
6. Прогресивните движения вътре в религиозните институции имат нужда от съюзяване с тези, които работят върху Библията "отвън".
7. В настоящия геополитически климат има спешна необходимост да се развива и поощрява постоянно критично отношение към начините, по които държавата злоупотребява с Библията.

25 май 2005

Роланд Бур
Превела от английски Наталия Афеян










































































































































1 Тук приемаме, че съществува разлика между тези две институции -църквата и теологията. Смятаме, че теологията не трябва да бъде църковен приоритет, че тя има не по-малко жизнено и необходимо място извън религиозната си обвързаност с църквата.

































































































2 В дискусия по време на семинара "Библията и критическата теория" при първото четене на този манифест в Аделаид, 28 - 29 юни 2003 г.











3 Превеждам Literary Studies с "литературни науки", тъй като в австралийските и американските университети така се нарича целият "факултет", който включва културология, антропология, фолклористика, различните филологии... (бел. прев.)