Гордиевият възел на политиката и изкуството
На 11 май в Народното събрание и Гьоте-институт - София, беше открита изложба фотографии на Йенс Либхен от артистични намеси в германския Бундестаг. Във връзка с изложбата се проведе и международна конференция на тема "Политика & Изкуство - Изкуство & Политика".
От 15 години културата стои доста назад в списъка на приоритетите на българското правителство. Може би някъде след евроинтеграцията, икономиката, финансите, социалната политика, енергетиката, туризма... Нещо повече - управляващите сякаш не осъзнават, че изкуството (в исторически и съвременен план) може да допринесе много за изграждането на положителния имидж на страната ни. Всъщност то отдавна го прави - български произведения, културни паметници и съвременни художници са познати повече извън България, отколкото в нея.
Изглежда, че е трудно българските творци да привлекат вниманието на политиците към своите проблеми, да им помогнат да разберат каква би била ползата от подкрепата за културата ни. Звучи парадоксално, но своеобразно фокусиране върху тукашната ситуация предложи една гостуваща изложба.
Преди време по предложение на съвета по изкуство на германския Бундестаг немски и чуждестранни художници са поканени, за да представят арт проекти, които да станат постоянна част от сградата на Райхстага и съседните парламентарни пространства. Берлинският фотограф Йенс Либхен е заснел процеса на инсталирането на отделните работи. Неговите черно-бели и цветни фотографии показват портрети на отделните личности, а също така разкриват взаимоотношението на съвременните творби с репрезентативната архитектура и политическата среда.
На конференцията в Гьоте-институт бяха изнесени доклади и се дискутираха различни въпроси по темата за културно-държавното задължение при опазването на историческите произведения и насърчаването на съвременната художествена продукция. Участие взеха Евгений Сачев, Явор Койнаков, Ханс Вернер Шмид, Стефан Данаилов, Александър Кьосев, Андреас Кернбах, Ханс Петер Шванке, Олаф Метцел, Недко Солаков, Даниел Калчев, Биляна Томова, Мария Василева и Боян Манчев.
В началото на конференцията патетично приветствие направи Ина Килева, зам.-министър на културата и туризма. Тя акцентира върху популяризирането на България като културно-туристическа дестинация, богата на разнообразни паметници на изкуството и културата. Въпреки дългото слово ясна позиция по отношение на културата не беше заявена. Всъщност повечето от изказалите се, вероятно чувствайки неудобство от ситуацията, в която се намира българската култура, започваха изказванията си със самокритични думи и докладите се изчерпваха почти изцяло с констатации за положението в момента. "Промените налагат ново отношение на Държавата" (Евгений Сачев). "Няма добро законодателство за облекчения при спонсориране в областта на културата" (Стефан Данаилов)...
Повечето от българските участници се съсредоточаваха главно върху опазването, съхраняването и колекционирането на културно-историческото наследство (Евгений Сачев, Даниел Калчев, Стефан Данаилов). Докато гостите от Германия акцентираха преди всичко върху съвременните форми на изкуство. Ханс Вернер Шмид (директор на Музея за изобразително изкуство в Лайпциг) разказа за възможностите за колекциониране на произведения от началото на създаването на музея до днес. Той подчерта, че в този музей успешно съжителстват класически произведения и съвременно изкуство. След изказването на Евгений Сачев (директор на Центъра за музеи, галерии и изобразително изкуство) дискусията набра скорост в посока на наболелия проблем за Музей на съвременното изкуство в София. Оказа се, че поставените въпроси не са отправени към точните хора, защото те не са достатъчно компетентни по въпроса.
Андреас Кернбах и Ханс Петер Шванке констатираха, че докато проблемите на българската култура само се обсъждат, включително по време на тази конференция, подобни проблеми в Германия отдавна вече са на дневен ред в Бундестага.
В края на дискусията Мария Василева представи двама художници - Олаф Метцел и Недко Солаков.
Олаф Метцел, чието творчество е свързано преди всичко с публичността, участва активно в популяризирането на съвременното изкуство в Германия. Акцент в неговото изказване беше, че той успява да живее от изкуството си, като запазва своята автономност, въпреки че някои негови произведения са поръчвани за обществени пространства, като банки например. От представянето на Олаф Метцел стана ясно каква е системата на финансиране на изкуството в Германия, каква е позицията на съвременния художник в обществото и какво е отношението към съвременното изкуство. В Германия съвременните произведения стоят на централни места, а съвременното изкуство е икономически фактор...
Недко Солаков, който също живее от изкуството си и чиито произведения са показвани навсякъде по света (с изключение на България), представи свои работи в различни световни музеи. Той съсредоточи вниманието върху няколко нови музея на съвременното изкуство в Европа и подчерта, че за хората в другите държави е въпрос на особен престиж да имат такъв музей, докато в България той все още е утопия.


Светла Петкова