Едно Не, носител на бъдещето
Господин Жискар д'Естен разказва една случка. През 2003 година той връчва на Силвио Берлускони, по него време председател по ротация на Европейския съвет, проекта за Конституция, изработен от Конвента и подвързан в синя кожа. Една муха хвърчала около тях и упоритото й бръмчене смущавало тържествеността на момента. Господин Берлускони, хванал подвързания в синя кожа екземпляр и с рязък жест смачкал мухата, промърморвайки: "Поне за нещо да послужи тая Конституция!". Тази случка днес придобива пълното си значение: Наистина ли беше необходима тази мъртвородена Конституция? Необходимо ли беше, след Йошка Фишер, и президентът Ширак да размахва тази идея в Бундестага през юни 2000 година? Зададох му този въпрос, след завръщането му във Франция: "Защо да се предлага една Конституция на двайсет и пет народа, след като само един Народ може да си изработи Конституция, а между двайсет и петте се подписва договор?" Президентът, комуто по всяка вероятност идеята за "европейска народ" не му пречи да спи, за разлика от нашите "федералисти", отвърна: "За да се отговори на въпроса какво става в Европа. Това е нещо като вътрешен правилник". Ако само за това ставаше дума, "Конституция" въобще не беше нужна. [...]

Liberation, 9 юни 2005

Жан-Пиер Шьовенман,
председател на Републиканско и гражданско движение