Не искам и да знам
за средния зрител
"Молитва за хетман Мазепа" е първият украински филм, заснет по световните стандарти (с 42 исторически персонажа, 15-хилядна масовка и бюджет 4 млн. щ. д.). В главната роля е големият актьор Богдан Ступка, министър на културата на Украйна по време на снимките.
Суперпродукцията "Молитва за хетман Мазепа" предизвиква политически скандал.
Според NTV "Намедни" филмът преобръща наопаки знанията за метежния хетман и останалите исторически персонажи, придобити от съветските учебници по история и литература. Всички, учили по тях, помнят Иван Мазепа (1644-1709) като коварен предател, отметнал се от Петър I и съюзил се с Карл XII в критичния момент преди Полтавската битка, както и като хладнокръвен развратник, без притеснение изпратил на бесилката бащата на своята любовница.
Според NTVRU.Com в новия украински филм Мазепа е първият борец за независимост на Украйна, а всичките "превратности" в личния му живот са резултат от страстната му и широка душа. Сценарият на Юрий Илиенко е написан още през 1977, но не е бил оценен по времето, когато Украйна е съветска република. Богдан Ступка е обвиняван, че в битността си на министър на културата през 2000 е финансирал изцяло този филм, изхарчвайки фактически всичките пари, отпуснати за украинската култура.
Дори в Русия по това време смятат, че проектът заслужава да бъде подкрепен. Според РИА "Новости" тогавашният министър на културата Михаил Швидкой е готов да му отпусне 250 хиляди щ. д., но Юрий Лужков публично обещава да му изпрати томче на Пушкин, за да му припомни кой всъщност е Мазепа. Филмът не получава руски пари. Там и руски дух не се чувства. Знаците се сменят по законите на математиката: ако Мазепа е "плюс", Петър I съответно е "минус". Той е гнусен империалист и припадъчен хомосексуалист. През 2002 Министерството на културата на Русия препоръчва "Молитва за хетман Мазепа" да не се показва в руската киномрежа. Както заявява Швидкой, "Министерството на културата смята този филм за антируски и в известна степен изопачаващ историята на руско-украинските отношения... Независимо че в него се е снимал известният актьор и мой приятел Богдан Ступка, не е най-добрият филм". В същото време Швидкой смята, че киноманите трябва да видят филма за хетмана.
Според НТВ "Намедни" "Мазепа" се родее със "Сибирският бръснар" не само по мащаба си. В нашата епопея великоруската национална гордост расте за сметка на американците, а в тяхната епопея местната национална гордост - за сметка на руснаците" ).
Според ukraine-poland.com "Молитва за хетман Мазепа" е оценен високо в Полша: на фестивала в Лугов и на четвъртия фестивал на украинското кино.
В София Юрий Илиенко съобщи, че "Молитва за хетман Мазепа" е лебедовата му песен, но в интервю за в Lenta.Ru споделя, че има четири проекта.


- Юрий Герасимович, вие определяте "Молитва за хетман Мазепа" като връх в творчеството си. Разбирам, че става дума за мащабно произведение със сложна съдба. Но, честно казано, публиката изглеждаше доста изнемощяла след 154-минутната прожекция на този шоков хибрид от исторически епос и кръвожадна притча. Лично аз се изгубих в гората от ракурси, през които показвате постоянно повтарящи се събития, които така и не проумях докрай...
- Изненадан съм от реакцията ви. "Молитва за хетман Мазепа" наистина е обобщение на творчеството ми. Първият вариант на филма написах още през 1974 година. През 2000 г. всички смятаха украинското кино за окончателно мъртво. Ние имаме една поговорка: "Мъртвите пчели не жужат". Така че една от задачите ми беше никой да не нарича повече киното ни "мъртво". "Молитва за хетман Мазепа" е един от най-успешните филми у нас от зрителска гледна точка. Появата му предизвика голям резонанс, съпроводен от скандали. Целият този шум продължи около три години.
- Защо тъкмо днес се обърнахте към фигурата на хетман Мазепа и разправата с него от страна на Петър Велики след провала на намерението му за откъсване на Украйна от Русия по време на Северната война през 1708-1709?
- Има много причини, които ме мотивираха да снимам този филм. Украинското кино често е обвинявано, че е обърнато към миналото. Иван Мазепа, разбира се, е част от това минало, но е ключова фигура за нашата история. Неслучайно и до днес продължава да е спорна. Има няколко основни трактовки на тази личност. Една от най-известните е "проклятието на предателя". Несъмнено автор на тази позиция е Петър I, който успява да "открадне" последователите на Мазепа в името на своя проект за имперска Русия. Дори Пушкин създава поемата "Полтава", но понеже е апологет на Петър I, патосът на творбата му е насочен срещу украинския хетман. Европейската трактовка върху фигурата на Мазепа е на Волтер, който, пишейки за шведския крал Карл XII, дава кратко, но ярко описание на украинеца като неустрашим пълководец. После Байрон създава незабравимата си поема "Мазепа", където го представя не като предател, а като борец за свобода и национална независимост. Много са творците, вдъхновени от противоречивата съдба на хетмана, включително композиторите Лист и Чайковски... Загубата му на Полтавската битка има амбивалентно значение. Все пак Мазепа пръв поставя парадигмата за свобода и независимост на Украйна.
Трети поглед върху тази историческа личност е на украинските комунисти. За тях Мазепа е икона. Това също е прекалено позиция, защото те клеймят всеки, дръзнал да постави какъвто и да било щрих върху образа на Мазепа, различен от техния.
Сега ще разкажа и за романтичната трактовка на Мазепа. Той е имал любовна авантюра със съпругата на полски шляхтич, който, разбирайки за изневярата, го намазва с катран, овъргалва го с пера, връзва го на един кон и го пуска да пътува в безвремието. Накрая младият, интелигентен изгнаник се спира при казаците, които след време го правят свой хетман. Всъщност, както сте разбрали от филма ми, Мазепа се е ползвал с голяма успех сред жените - на стари години се е залюбил с дъщерята на един от своите приближени.

- Но аз не разбрах вие коя от трактовките на Мазепа поддържате.
- Аз пък на свой ред не разбирам въпроса ви. В работата над филма екипът се опита максимално да се отдалечи от всички тези трактовки и да започне отначало. Идеята ни беше да използваме интерактивния метод на работа. Не исках да правим ново предложение за същността на Мазепа, а да накараме зрителя, гледайки филма, да си създаде своя визия.
- Разкажете повече за този интерактивен метод.
- Той е валиден, когато режисурата е ориентирана към зрителя, т.е. насочва вниманието му към важните акценти. Друг е въпросът как авторите разбират и определят зрителя. Какво означава класическата режисура? Да раздробя сценария на мизансцени. В тях включвам актьорите и обектите. Всичките ми усилия са насочени към изграждане на вътрешно-кадровото движение. А според интерактивната позиция построявам кадъра така, че да провокирам вниманието на зрителя. Трябва да му поднасям натрапчиво нещо, за да го подсетя какво искам да му внуша. Това е физиологическият начин на възприятие - аспект от метарежисурата. Аз дирижирам вниманието на зрителя. Класическият тип режисьор също работи с вниманието на зрителя, но когато акцентът съзнателно се пренася върху публиката, ефектът е различен. Втори аспект - кадърът може да се разгледа по три различни начина. Първият е емоционалният, т.е. зрителят го възприема моментално чрез сетивата си. Не обръща внимание на детайлите. Следващият етап - емоционалността е изместена от рационализма. Тук е в сила моето дирижиране. Този етап прилича на познатото действие "четене", само че текстът в случая е подсказан от режисьора, а визуалната скорост на "четене" при всички е еднаква. Ето че кадърът вече е прочетен емоционално и рационално. Публиката е разбрала смисъла на това, което показвам. Аз обаче продължавам да съм на същия кадър...
- Защо?
- Много просто - започва третият етап на възприятие: морфологическият. Зрителят се опира на своя опит. Влиза в контакт с тези кадри и започва тяхното морфологизиране. Човекът пред екрана създава своя позиция на базата на видяното. Изводът, до който е стигнал, е повече негов, отколкото мой. Това е принципът на метарежисурата.
- Във филма си използвате често деформирана оптика. Означава ли това, че настоявате за субективност в интерпретацията на историята?
- Никоя история не е обективна. Единствената обективност се състои в ставащото. След като нещо се е случило и аз се опитвам да го възпроизведа, то вече не е обективно.
- Визията в "Молитва за хетман Мазепа" е живописна, но някак преднамерено театрална. Защо е това връщане към поетичното кино от 60-те, за да се "нарисуват" зловещите събития от живота на Мазепа?
- Така си го бях намислил. Църковното проклятие "Анатема" сваля главата на Мазепа, но не убива само него, а и динамичната украинска култура. По това време нашата култура е била една от най-ярките в цяла Европа. Това е бароковата култура. Имало е прекрасна музика, изобразително изкуство, велика архитектура... Мазепа е построил дванадесет църкви със свои пари. Времето е било въплъщение на църковната архитектура. Един руски критик казва: "Това е един безумен поток на фреските, но не тези от храма, а от вертепа". И наистина е бил прав. Фреските са взети от живото бароково изкуство. Важно е и че украинският театър е възникнал от народния театър, наречен вертеп. Започнал е с църковни сюжети и е продължил със светски. Бил е модерен театър за времето си. Ориентацията към бароковите ценностти е продължена...
- Съдейки по "Молитва за хетман Мазепа", очевидно и вас ви е занимавало театралното зрелище...
- Методологически филмът е снет като серия от театрални представления. Разделих го на големи епизоди, а тези театрални представления поставих в живата природа. Заснех ги натурно, в екстериор. Това е съвременна методология. Има смесване на документалната обективност с театралната условност. Така се стремях към провокативен ефект. Зрителят е длъжен да се съгласи с него, но не всички са способни. Това е нормално и естествено. Има правило, че всяко новаторство е обречено на провал. Известно е, че "Кармен" на Бизе първоначално е определена като бездарна опера. После се превръща във велико произведение. Има и други примери. Това е свойството на новите кодове. Нужно им е време да се внедрят в масите. Моят филм събира огромно количество исторически факти, но са изложени по начин, който зрителят още не е свикнал да възприема.
- Струва ми се, че пищната метафорика е препятствие за възприемане на историята във филма ви...
- Не, напротив. Има много важни събития, за които историята не говори. Всички знаят за Вартоломеевата нощ, за Холокоста, за Бабий Яр... В "Молитва за хетман Мазепа" разказвам за първи път за важен момент от историята - за погубването на хетманската столица Батурин от войската на княз Меншиков. Той е извикан от Петър I и буквално е заклал мирното население - 15 000 души. Вързали ги на кръст и ги пуснали да плуват по реката. Не оставили жива душа. Защо ли му е бил нужен на Меншиков този зловещ пърформанс? По същата река е трябвало да премине Мазепа със своите войници и да се съедини с Карл XII. Когато полковете видели реката с мъртъвците, те изоставили хетмана и го предали. Посланието на Петър I било ясно - ако войниците продължат с Мазепа, техните жени и деца ще бъдат сполетени от същата участ. Така че не Мазепа е предател, а предаден. Батуринското клане е исторически факт, за който никой не говори. Филмът ми, както знаете, започва с това как Петър I насилва войниците си. Оповествявам известен факт, а не лъжа. Имало е цял полк, в който почти всички войници са били негови любовници. Той е известен хомосексуалист, но историята, която го възвеличава, не иска да говори за тези неща.
- В украински вестник критичката Ирина Зубавина пише, че с "Молитва за хетман Мазепа" вие връщате киното към неговата онтологична същност...
- Правилно пише. Разбирам статията на Ирина в цялата й сложност. Всеки подхожда различно към кинематографичния текст. Появяват се понякога критически статии, които за някои са доста сложни. Минава време и става ясно, че в текста няма сложност, а само дълбочина.
- Не е ли доста сложно, макар и дълбоко, киното, в което вярвате?
- Прекрасно разбирам, че е трудносмилаемо. Филмът ми е заснет в ключа на постмодернизма. Все пак интерактивният режисьор няма голям избор. Не искам да улеснявам възприятието на зрителя. Това е приоритет на масовата продукция, ефективно деформирала рецепторите за култура. Не искам да се съобразявам с такива неща. Усещам го като предателство към изкуството. Зрителите са толкова различни. Не мога да угодя на всички. Всеки човек се намира на различно естетическо и етическо равнище. Правил съм филми, гледани от около 700 милиона зрители. Можете ли да си го представите? И тогава, и сега съм разчитал на своя естетически вкус. Много от филмите ми са печелили международни награди далеч от родината. Този факт потвърждава, че ориентацията ми е правилна. Не искам и да знам за средния зрител. Дванадесет години в Украйна не се показваха нормални филми. Всички гледахме американски продукции. Не мога да си представя, че ще правя филми като "Междузвездни войни" или "Хари Потър". Не мога да си представя, че ще правя филм като някой друг. Аз имам свой свят, своя любов, своя публика.

10 май 2005

Разговора води Петя Славова


Юрий Илиенко (9 май 1936) е признат майстор на украинското поетично кино с филмите си "Бялата птица с черния белег" и "Княгиня Олга". Но все още е популярен като оператор на класическия "Сенките на забравените прадеди" (1963) на великия Сергей Параджанов.
Юрий Илиенко бе гост на тазгодишния фестивал на Европейските копродукции с "Молитва за хетман Мазепа" (2002).

Разговор с
Юрий Илиенко