Дискретна енергийност
"Вземи очите ми" е тревожно-лирична драма на семейното не-случване. Младата Пилар (Лайя Марул) скача от леглото посред нощ, грабва синчето си Хуан и хуква в студа по домашни пантофи. Спира пред гостоприемната врата на сестра си (Роса Мария Сарда), сгодена за шотландец. По-късно научаваме, че тя е "жена на въженце", жестоко и методично малтретирана. Ясно от кого - съпругът й Антонио (Луис Тосар) се появява в къщата с жални молби да се върне "у дома". Тя хлопва резето. Той тръгва на групова терапия за превъзмогване на семейната агресия.
Пилар пък тръгва на работа - в църква. Колежките й са задружни, бъбриви, весели. Сред тях тя е контузено врабче. Постепенно обаче запърхва. Фреските я запленяват. Буржоазната й майка настоява да се прибере при съпруга си, та бил той и нещастник, либералната й сестра не дава. Антонио я обсипва с веществени доказателства за любовта си. Плахата Пилар се хваща на въдицата. Опитва да реставрира хармонията помежду им с таен секс в сестриния апартамент. В леглото е неузнаваема - красиво-трепетна, женствена, страстна. Точно там двамата практикуват любовна игричка, според която си подаряват части от тялото (откъдето идва и некоректно преведеното заглавие). На шумната шотландска сватба на сестра си Пилар се събира с Антонио - вече в новата си битност на "работеща жена". Колкото по-дълбоко обаче тя, паралелно с домакинството и майчината грижовност, потъва в историята на изкуството и в ролята си на вдъхновен гид, толкова по-дълбоко Антонио затъва в демонизма на своята комплексираност - до ексцесия, раздрала нея и мечтата й за Мадрид на пода. Мълчалива, покорна и бездиханна, Пилар най-сетне проумява нелепостта на ситуацията. Зарязва го. Този път нищо не е в състояние да я върне "у дома". Панелният комплекс остава зад гърба й.
"Вълкът козината си мени, но нрава - никога" може и да е банално женско послание, но е изведено филигранно от режисьорка, оператор и актьори. Делнично драстичната история на "Вземи очите ми" е и пореден рунд от безкрайния мач мачизъм:феминизъм. Кротко и постъпателно, през важните за Испания институции, като църквата и семейството, филмът взривява анахроничната "патриархалност". Защото всъщност е автентично-елегантен щурм срещу посредствеността, дегизирана като сила.
Повече от месец мина, откакто го гледах, а продължава да шумоли из подсъзнанието ми. Дискретната му енергийност мира не ми дава. Затова си позволих да ви занимая с него. Разбира се, мотивира ме и утопичното упование, че току-виж програматор на някоя от националните телевизии прочел колонката ми и потърсил "Вземи очите ми" за излъчване като алтернатива на евтините киновехтории, задръстили всички канали...

Геновева Димитрова



От пръв
поглед

Вземи очите ми (Te doy mis ojos), Испания, 106 минути, 2003, режисьор - Исиар Болайн; сценарий: Исиар Болайн и Алисия Луна; оператор - Карлес Луси, в ролите: Лайя Марул, Луис Тосар, Кандела Пеня, Роса Мария Сарда и др. Представен в панорама "Европа" на 10-ия фестивал на европейските копродукции.