След немарата

Националната художествена галерия отвори постоянната си експозиция

- Доста дълго чакахме откриването на постоянна експозиция в Националната художествена галерия. Две години, след като встъпихте в длъжност като директор, най-после беше осъществена основната цел на вашата програма.
- Първо искам да направя няколко уточнения. Вие казахте "...две години... и най-после...". Една експозиция не се прави за кратко време, затова "най-после" въобще не е съотносимо с работата на институцията, нито с моя мандат. Ако е имало някакво нетърпение, то не трябва да бъде насочено към мен. Експозицията всъщност не работи от 6 години, плюс още няколко, в които изложбата беше твърдо затворена, стават около 10. Когато след такова прекъсване се прави постоянна експозиция, две години са кратък срок.
- Не отричам, че сте свършили огромна работа, но проблемите обикновено остават скрити от погледа на публиката и може би затова се появява това нетърпение.
- За този период на галерията не беше обърнато почти никакво внимание от страна на институциите. Освен това самата тя беше загърбила възможността да се занимава с намиране на собствени средства, включително за запазване на дейността си. Тази немара предполага дълъг период на постепенно възвръщане на сградата и на материалната база в приемлив вид, който би могъл да бъде основа за развиване на постоянна експозиция. Наложиха се различни ремонтни дейности, свързани със запазването на сградата и с прекъсването на най-тежките разрушителни процеси. Сред тях на първо място искам да подчертая теча от покрива, който съсипваше и продължава да съсипва сградата. Това изискваше средства и време. Тук трябва да се подчертае, че Министерството на културата също отпуска пари, които се влагат основно за покрива.
- Съдейки по вида на експозицията, намирам, че сте обмисляли доста прецизно всяка зала като интериорна даденост и съответно произведенията, които най-добре биха стояли там.
- На практика експозицията може да бъде разгърната във всички помещения и на всички етажи, да бъде по-голяма или по-малка, синхронна или диахронна... Основното, което донякъде бе продиктувано от финансовите възможности, беше оправянето на залите в западната част на галерията - там, където и преди се е разполагала по-голямата част от постоянната експозиция. В рамките на тази архитектурна част покривът е в относително най-добро състояние и аз насочих натам усилията си за конструиране на експозицията.
- Научих, че замисляте и отварянето на третия етаж, който преди години също е бил експозиционен.
- Да. Междувременно се откри финансова възможност, която ми позволи да работя не само в залите на втория етаж, а да започна ремонтни работи и на третия.
През 1976 - годината, в която съм постъпил изобщо за първи път на работа, и това беше отново в Националната галерия, третият етаж беше обитаем. Преди две години го заварих абсолютно неизползваем - порутен, замърсен, пълен с боклук. Изглеждаше като изоставена къща. Постепенно започнах да го стягам и през съзнанието ми започнаха да преминават варианти за какво да го използвам - дали да преместя администрацията там, или да го направя изцяло експозиционен. Междувременно направих и част от приземния етаж годен за експониране.

- Изглежда, че нещата се развиват положително за вас.
- Това са позитивните неща, които се развиваха в рамките на тези две години. Негативните дойдоха от чисто субективни източници и от отсъствието на каквато и да е визия за културна политика от страна на Министерство на културата. Поради това всички културни институции и конкретно галерията не бяха наясно с това, какво предстои, какво се цели и какво въобще министерството смята да прави по отношение на тези институции. Това внасяше голяма доза несигурност, включително при формирането на бюджета и особено в частта му по капитално строителство.
Усилих процеса на търсене на собствени източници и средствата, които министерството не ми даваше, постепенно започнах да набавям от други места. Но това също намали ефикасността на работата, защото сумите, които могат да се осигуряват от собствени доходи, са малки. В един момент, точно преди свалянето на министър Абрашев, работата блокира в много решителна фаза. Тя беше свързана с конкретното изграждане на постоянната експозиция. Не трябва да забравяме, че все пак галерията е дворец, а той притежава вътрешна архитектура, не особено "удобна" за излагане на картини.

- Така е, но много от световните музеи са разположени именно в дворци...
- Да, разбира се. Но трябва да се има предвид, че в другите страни има по много подобни постройки, докато в България е само една. Само с този дворец разполагаме. Освен всичко останало, той притежава един недостатък, който всъщност е архитектурна даденост - големият салон (балната зала) е практически непригоден за излагане на картини поради големите огледала по стените. Това императивно наложи да се търси решение. Трябваше да се избира между два варианта. Първият е да се скрие тази архитектура, да се облицова сградата отвътре по начин, който да я направи удобна и пригодна за експониране, но той ми се стори драстичен, а и вече проигран с много съмнителен резултат. Мигновено се отказах от тази идея, но оставаше въпросът какво и как да се направи. Очевидно беше, че за да се запази излъчването на вътрешната архитектура, трябва да се направи нещо вътре в самата зала, което минимално да влияе върху пространството. Постепенно изкристализира идеята за изграждането на тази висяща конструкция, претърпяла като инженерно и дизайнерско развитие доста голяма еволюция. Тази конструкция рязко се отличава от архитектурата, но пък е максимално олекотена. Замисълът беше да не задръства пространството - да се окачват картини, но зрителят да не губи поглед от залата. Конструкцията всъщност "хвърчи" във въздуха. Изградена е от основни носещи крепежни елементи и възможно най-леки, почти незабелязващи се полупрозрачни плоскоти. Намесва се възможно най-деликатно в пространството. Тя е във въздуха и по този начин осигурява по-голям простор, избягва се идеята за стъпване на земята, както се прави почти винаги, а дори може да се възприеме метафорично - повдига над земята духовния продукт, който носи. За техническото изработване на съоръжението не изгубихме много време, но в последните месеци производството му спря, защото нямаше пари. Бях довел конструирането и сглобяването на постоянната експозиция до много напреднал етап и ми трябваха относително малко средства, за да мога да довърша проекта. Именно тогава се срещнах с министър Чилова, обясних й какво е положението, тя отпусна сумата и фактически за около 40 дни довърших проекта. Средствата бяха използвани за конструкцията, за осветление, за реставрация, консервация, рамкирене, чистене... С тези 120 000 лв. се изпълниха всички необходими условия, за да може да се стигне до завършването на проекта. Уговорката беше да открием постоянната експозиция около 24 май и тя беше спазена.
- Като исторически период тази експозиция, общо взето, повтаря старата, но освен вече познатите ни работи, са извадени и нови.
- Да, обхваща времето от Освобождението до края на Втората световна война. Ходът в експозицията следва хронологията, но има специално отделена зала за Импресионизма (Зимната градина). Останалото е почти същото, като различията са търсени не толкова в посока на допълване с нови имена, колкото с показването на още творби от същите автори. Има, разбира се, съвсем нови неща, като например на братята Абрашеви, които бяха откритието на миналата година. Жорж Папазов също е представен много пространно. Стремили сме се да покажем всеки автор с не по-малко от две творби. Имаше и известни затруднения. Някои художници, особено от 30-те, са работили плодотворно и през 60-те и 70-те. Ние обаче показваме произведения до 1945...
- Мислите ли вече и за втора част на постоянната експозиция?
- Това, което мисля да направя, и то в сравнително кратък срок, е третия етаж. Там работата е напреднала и той е наполовина готов. За разлика от дворцовата обстановка, горе помещенията са изчистени, с геометрично правилни форми. Намерението ми е в тях да изложа максимално разгъната експозиция на скулптурата. Галерията разполага с много добра колекция, която досега въобще не е видяла бял свят. Горе би стояла великолепно, много мощно.
Като трети етап по изграждането на постоянната експозиция, а това е свързано отново с ремонти, ми се иска да разгърна постоянната експозиция отново по линията на втория етаж. Тоест, развитието на живописта да се проследи и след 1944 до 70-те и 80-те години. Но този трети етап е осъществим след края на годината.

- Е, това все пак звучи оптимистично, срокът е кратък.
- За последните две години извърших доста неща - част от приземния етаж стана експозиционна площ, завършен беше музеят на Вера Недкова, къщата на Никола Танев, в момента ремонтирам и къщата на Иван Лазаров. Все пак не трябва да се прекалява с отварянето на нови музеи и експозиции, защото пред галерията се изправя и друг проблем. Ще трябват още хора, пазители, режийни разходи...
- Отварянето на постоянната експозиция изисква и отпечатването на каталог, на информационни материали. Кога ще има такива и мислите ли в бъдеще да организирате образователни програми?
- Първото нещо, което трябва да се направи, разбира се, е обща визуална информация, свързана с постоянната експозиция. Това са два или три вида дипляни със схеми и анотации за отделните автори, а малко по-нататък и каталог на експозицията. Що се отнася до образователни програми, това също е възможно, но в момента няма щат за екскурзоводи. Този проблем, както и разработването на беседи, трябва да се реши в диалог с министерството.
- Разглеждайки експозицията, ми беше приятно да забележа, че към всеки период е поставен билингвичен текст, информиращ за важните процеси и представители за това време. За съжаление тук все още се впечатляваме от подобни неща, които са съвсем нормални за останалия културен свят.
- Навсякъде по света се прави така. Дори аз бих допълнил информацията със специални джобове, където е добре да се дава информация за възлови творби и художници, които присъстват в конкретната зала. Скоро и това ще се изпълни, но подготовката изисква малко повече време.
- Забелязах, че на първия етаж е поставена нова табела, на която пише и Национален музей за българско изобразително изкуство, и Национална художествена галерия...
- Популярното название е Национална художествена галерия, но като юридическо лице сме Национален музей за българско изобразително изкуство. Промяната бе направена преди няколко години чисто спекулативно във връзка със закона за закрила на културата, който осигуряваше по-висока субсидия за културните институти.
- От доста време стои въпросът за създаване на музей за съвременно изкуство. Какво е вашето отношение по този въпрос? Мислите ли, че Националната галерия донякъде може да изпълнява неговите функции?
- Трябва да има такъв музей, но от възгласите "трябва" до правенето на музей разликата е много голяма. В момента според мен няма ресурс за изграждането на такъв музей като нова структура. Далеч не мисля, че Националната галерия може да функционира като музей на съвременното изкуство. Първо, защото тя не прави откупки, и второ, защото вече има достатъчно големи празноти в развитието ни, които не са запълнени от самата нея. Освен това подходът към музей за съвременно изкуство трябва да е доста по-различен. Изграждането на нова структура от подобен характер е много сериозно финансово усилие. Не говоря само за сграда, инфраструктура и персонал, а за дълготрайно развитие. Обществото ни и тези, които вземат важните политически решения, за дълъг период от време бяха загърбили Националната галерия, а какво остава за нов музей...
- Неотдавна присъствах на една среща в Гьоте институт, където се разискваха проблемите, свързани с взаимоотношението култура - политика. Изказаха се различни политици и представители на институти. Ясно се открои разбирането им, че щом се говори за изкуство, то преди всичко проблемите са свързани с опазване на културното наследство, а не и със съвременността. Стана ясно, че е трудно да се разбере към кого да бъдат отправяни въпросите, свързани с днешното развитие на изкуството.
- Културната политика трябва е балансирана - да бъде насочена не само към културното наследство, но и към културата, която става всеки ден. Защото живата култура е с не по-малко значение от наследството. За съжаление в България все още има традиционна нагласа на мисленето, че ценно може да бъде само старото, а не и съвременното...

Разговора води Светла Петкова



Разговор с
Борис Данаилов



От 28 май, след близо десетгодишно прекъсване, зрителите отново имат възможността да се срещат с класиката на българското изкуство. В ремонтираните и освежени зали са подредени основно произведения на живописта от зората на светската ни живопис (през втората половина на XIX век) до 1945 г. Основен акцент в новата експозиция е висящата метална конструкция, която "носи" част от картините. Тя е специално проектирана от дизайнера Румен Стойчев (Джумбо) за покрития с огледала голям салон. Елегантното въздушно съоръжение с прозрачна структура, поставено в центъра на залата, подчертава картините, окачени на него, и в същото време не "затваря" погледа към интериора.