Антропология на светото безумие
Може да изглежда странно защо един поляк се е наел да изследва явление, типично за православната църква - с корени във Византия и с особено патетично разпространение в руското общество. Може да ни се стори малко претенциозно и самомнително жанровото определение "проект за апофатична антропология". Зад тези въпроси обаче стои един много интересен, систематично задълбочен, цялостно информиран в своята тема, модерно написан труд, чудесен пример за модерна история на религиозните практики, каквато у нас все още не съществува. А може би и на нас ни трябва някой поляк...
Книгата започва с едно писмо на Фьодор Михайлович Достоевски до неизвестен руски писател. Нашето съзнание на хора, които общуват с "мейли" и "есемеси" отказва да повярва във факта на ръкописно писмо от близо 30 000 знака, при това до съвсем непознат човек, който е възнамерявал да напише изследване върху руското юродство. Достоевски обаче е имал други приоритети; той е съзнавал важността на явлението, за да се вникне в тайните на прословутата "руска душа". Дори само преводът му на чужди езици затруднява разбирането: Воджински го превежда "глупав в Христа", "смахнат с любов Христова", "Божи умопобъркан" на полски; "fou pour le Christ" на френски, "holy fool" или "fool for Christ" - на английски... На български поне можем да използваме руските термини - юродив, юродство, юродствам... макар че явлението съвсем не хваща корени в трезвата ни душа.
"Скрипторична основа" на юродството е фрагмент от Първото послание на ап. Павел до коринтяни, в който се описват характеристики на апостолите: "Ние сме безумни зарад Христа... и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лицето... Станахме като измет на света, измет за всички досега." Появява се във Византия и съществува в периода IV-ХII век, откъдето преминава в Русия, за да продължи много активно да ХVII век, стигайки в отделни прояви чак до съвременността ни. Юродивите са както мъже, така и жени, но всъщност отказът от плътта събужда древната идея за свещената андрогинност. В описанието на битието им можем да срещнем мотивите за изоставянето на родния дом, за "странничеството" и "безпочвеността", за мъдрата глупост, метафората на кучешкия живот, "смъртта за самия себе си", заличаването на границите между външно и вътрешно... Юродивият е фигура на трансгресията, той отрича принципите, които управляват стабилността на обществото, преобръща наопаки установения ред. Аскетичните практики, умъртвяването на тялото, което символизира способността да се прекрачват границите на човешката природа, постигат максималистки висоти в живота на руските юродиви. Последната канонизирана юродива (през 1988), Ксения Петербургска, ходела в мъжки дрипи, хранела се с трохите под масата, пиела водата, с която миели съдовете, чистела "всякакви мръсотии и нечистотии"...
В политически аспект, твърди Вожински, юродството се развива в моменти, когато държавата и църквата са стабилни (звучи ми парадоксално, но може би мисля според литературните образци), незастрашени отвън и отвътре; то е "клапан" или "свободна маневра, без която нито една система не би могла да съществува", макар че нерядко носи в себе си експлозивна енергия, която заплашва установените граници. (Тук си мисля за Жириновски и за това дали експлозиите на политическа популярност, свързани с "осененото лидерство" в днешна България не са някакъв отзвук от несъстоялото се юродство на нейната религиозна менталност?)
Книгата на полския философ Цезари Воджински, издадена за пръв път през 2000 година, изгражда цялостен образ на едно явление от много оскъдни и фрагментарни данни. Тя представлява модерно антропологическо изследване, което се чете увлекателно, без да слага бариерите на някаква концептуална и стилистична екзотика. В същото време наблюденията му синтезират много от най-важните идеи на философията, историята, културологията през последните петдесетина години. Продължавам да си мечтая за подобна традиция в българската култура.

Милена Кирова







Думи
с/у думи



Цезари Воджински. Светият идиот. Проект за апофатична антропология. Превод от полски Десислава Недялкова. Издателство Сонм,
С., 2004