Опера пред избори

"Господа! Професори! Италия не чува вече изключително пеене! Операта умира!" - възкликва Паоло Този през 1723 година. По-късно Джанбатиста Манчини, Рихард Вагнер, Мануел Гарсия, Джовани Батиста Ламперти, Клипингер - накратко, почти всички изследователи от Паоло Този насам оплакват агонията и близката смърт на изкуството, наречено Опера. Така е и днес у нас - трудно е да срещнеш колега, който да не заяви, че и операта, и българският оперен театър са пред разпад, оставени на доизживяване, обречени на окончателна гибел...
Спектакли като "Аида" в Стара Загора показват, че за жанр, който вече 300 години умира, операта е забележително жива и може да бъде изненадващо нова. При това нова в рамките на класическото, общоприетото, очакваното. Тоест, тя може да удовлетвори както оредяващата гвардия на старите оперомани, така и неизкушените естетически потребности на младото поколение.
Поставен на ефектен, но труден терен - античния форум "Августа Траяна" в Стара Загора - спектакълът на "Аида" (далеч не първи за този сезон!) събра достатъчно публика. Въпреки липсата на реклама, въпреки вдигнатата в съседство олелия от нечии предизборни вопли и въпреки поруганите му афиши. Върху тях бяха налепени имена и призиви на разнопартийни лидери - неосведомен човек би помислил, че "Аида" е написана от Емил Кошлуков, че в главната роля пее Надежда Михайлова, а Великият жрец се изпълнява от Волен Сидеров. Е, операта може да си го позволи - нали изкуството е безвременно, а политиците идват и си отиват. Нека се порадват на преходната си слава.
От самото начало постановката опроверга все още съществуващия мит, че оперната режисура не е "женска професия". (Колко ли такива съпротиви трябва да преодолява Нина Найденова?) Спектакълът е свеж, неповлиян от наложената за толкова години щампа, но и без да противоречи на партитурата, без да се търси самоцелно "новаторство". Налице е онова чувство, което изпитваме, когато четем майсторски стихове или стoим пред платно на добър художник - чувството за "незабавност". Всеки компонент е на мястото си с впечатляваща едновременност - и визуално, и музикално. За това възприятие допринасят сценографията на Борис Стойнов, костюмите на Цветана Петкова, живите фрески (находчива идея на режисьорката) - жени, които според хода на действието приветстват, молят се, оплакват. Оркестърът е стегнат, балансиран (макар че акустиката е един от сериозните проблеми на тази сцена), с недоскучаващи, живи темпа. На места дори ми се искаше да се отпусне и зарадва на мига. За жалост, бюджетът на всяка оперна постановка, най-вече в провинцията, е смехотворно малък - в противен случай озвучаването щеше да бъде много добро. Действието се развиваше пак с тази незабавност, която е търсил и самият Верди; сцена след сцена се появяват героите-кукли и на техния фон конфликтите на "истинските" хора: желание-чест, предателство-справедливост, любов-невъзможност. В сферата на пожеланието смятам, че могат да се потърсят по-тънки актьорски нюанси от тримата водещи солисти, особено в камерните сцени. Картините на триумф контрастираха на интимните сцени, които бяха изнесени пред самата публика или скътани край "фреските"; преди финалната седма картина сцената избухна в огън, за да останат накрая пак тримата: Аида, Радамес и Амнерис, и тримата заключени в храма на едно и също божество - Неразбирането. Радамес - предопределен да не изпълни никое от желанията си, Аида - благословена да умре, Амнерис - прокълната да живее.
До мен в публиката седеше възрастна жена, която каза, че работи в хоспис. Следеше всичко внимателно и ръкопляскаше с голям ентусиазъм. Това беше нейното първо посещение на оперен спектакъл, пропуска получила от свой пациент - певец, който починал предната вечер. Тя не успя да си спомни името му. Затова пък си отиде със спомена за въодушевление и с желание да дойде отново на опера.

Наталия Афеян


Аида от Верди на античния форум в Стара Загора. В главните роли: Радамес - Стоян Даскалов, Аида - Линка Стоянова, Амнерис - Елена Чавдарова, Амонасро - Александър Крунев, Рамфис - Делян Славов, Фараонът - Милко Борисов. Диригент - Божидар Бонев. Постановка - Нина Найденова. Сценография - Борис Стойнов. Художник на костюмите - Цветана Петкова. Хормайстори - Младен Станев и Богдана Попова. Хореограф - Алида Тодорова.