Защо няма да ги стигнем американците... скоро
Едно разсъждение в края на сезона се появи като следствие от натрупани волни и неволни лични впечатления - срещи с хора, творци - американци и българи. Имах възможност да направя множество наблюдения и съпоставки в посоката на въпроса: "Кога ще ги стигнем американците?"- въпрос, който сам по себе си изразява определено отношение и нагласа. Оформиха се следните няколко непретендиращи за изчерпателност отговора:

1. Когато започнем да възприемаме професията си не само като начин на себеизява, но и като постоянен начин за самоусъвършенствуване.
2. Когато престанем да се оплакваме и самосъжеляваме, чувствувайки се онеправдани от съдбата, изпускайки малката подробност, че тя се кове от собствените ни ръце.
3. Когато погледнем на света с любопитството на деца, които искат да научат още нещо за него, а не с претенцията, че той ни е длъжник.
4. Когато се отървем от идеята, че политиката може да промени нещо в живота ни, ако ние сами не искаме да го променим.
5. Когато приемем, че хората са равни като права, а не като способности.
6. Когато започнем да получаваме поне 10 пъти повече за труда, който влагаме, без страх, че някой ще ни изиграе, подцени и унижи.
7. Когато се отърсим от досадното и разяждащо чувство за вина, симптоматично за тероризираните хора.
8. Когато осъзнаем, че свободата е качество и състояние на духа, а не липса на задръжки, възпитание и морал.
9. Когато любовта е основният мотив за активността в творчеството...
10. Когато съзнанието, че си българин започне да дава самочувствие не само на площада, и то при изключителни случаи...
11. Когато започнем да емигрираме от интерес (професионален, сантиментален и пр.), а не по принуда.
12. ...............................................
13. ...............................................
(останалото добавете сами)

Забележка: Възможно е американците да имат същите проблеми, но да не им личи толкова...

Мила Искренова