Джедайски уроци

Да се открие Новият свят е доста трудно начинание. Но когато това стане, още по-трудно е той да бъде видян и разбран. Естествената питанка е: ако Новият свят бъде открит сега - ще съумеем ли да го видим!?
Тези мисли ме бърникат, докато чувам, че катедрата на НАТФИЗ "решавала" съдбата на нашия професор Коко Азарян и студентите му. Явно съзнание няма, че в Новия свят учениците избират своя Учител.
Театралната академия открай време съществува в два свята: на мишките и лястовиците. Изборът на ректори е като родословното дърво на семейство Адамс.
Малки Наполеончета с имперски напъни и болни сънища третират студентите като строени мутанти.
Следващото ръководство, кой знае, може да е с две глави и опашка.
Свят на амбициозни четворкаджии и престарали се цензори с гуреливо тоталитарно оченце - всички кютат по коридорите и не проявяват пресметливото си скъперничество само когато отиват да дрискат... Тичат в оловни улеи като стада от мишки. Издърпват изпод зъбите остатъците, отронени от зъбите на по-наглите мишки.
В Новия свят на Коко актьорите летят като лястовици... и докато чистят въздуха от всякакви гнусни твари, чертаят с острието на крилете си кривата на един разширяващ се хоризонт.
Играта ни е блестящо-прозрачна като водно конче.
Това ни дава нашият Оуби-Уан Кеноуби - професор Крикор Азарян.
Той създава актьори така, както живее. Като негови ученици ни изкуши да обичаме опасното положение на уязвимост и несъвършенство - Силата да Бъдеш Друг.
Джедаите на Коко знаят, че откровеността на сцената измества всичко останало. Все по-малко понасяме евтини трикове.
Истината е, че моят Професор по "актьорско" е хилядогодишен мъдрец и същевременно е вдъхновен студент, който живее от изучаваното.
Мисля, че той никога не е бил "ръководител" на актьори - той е по-скоро техен подстрекател.
Няма по-добър начин да разбереш колко е трудно да си на сцената, от това сам да застанеш там. В първия си час с нас Коко ни накара именно това. Нищо особено на пръв поглед, но изведнъж осъзнаваш, че имаш тяло и походка. Никога дотогава не си си давал сметка какво означава да сложиш единия си крак пред другия. Имаш чувството, че трябва да отблъскваш цялата земя, за да продължиш.
Искаше да се обърнем с гръб към него и да вървим напред. Малцина са в състояние да забравят погледа на режисьора и окото на публиката в гърба си: един от десет. Точно тези хора притежават способността да са актьори.
Репетирахме дипломните си спектакли и една от колежките ми имаше сцена на истерия и лудост. Викаше, плачеше... А Коко й казва: "Майна, много си добра, но ако искаш да бъдеш част от театъра, задоволи се с репликите си и се вслушай в околните. Нима може да има разговор, след като никой никого не чува. Ти му отвръщаш само защото той ти говори, не изпускай какво ти казва."
На Койна Русева - нашата Марлене Дитрих, не се уморяваше да повтаря: "Майна, погледни поляната с цветята. Гледай я наистина, а не се преструвай..."
Днес благодарение на Учителя ние играем като спящия старец в "Дерсу Узала": "Не го буди - той сънува къщата си и разцъфналата си градина."
Случи се да бачкаме с немски режисьор. Коко като преподавател ме разпредели в най-идиотската страхотна роля - дебела фройлайн-домакиня, вещица, която в рими пълнеше вурстове и пропагандираше възраждането на Райха. Бродех като прокълната 20 дни - кльощава, прекалено млада и прекалено нехаресвана от немеца... Примирих се. На генералната репетиция Професорът гледа и вика: "Майна, играй древногръцка трагедия." Три думи, ама всичко се обърна: с патоса на Медея възпявах немските кенефи, затварях буркани и куфеех на "Lili Marlen".
За първи път се вгледах в таланта си. Това беше моят джедайски урок. Лично за мен от Коко.
Вършим работата си от сърце, сякаш тя е най-важното на света. Та дори ако се налага, ще пометем. Метеш ли с радост, става интересно...
Обичам класа си.
Стефчо Вълдобрев разказваше, че Коко Азарян отива всеки ден в театъра - независимо от времето. Ако има облаци или мъгла, той духа в тяхната посока, за да прочисти небето. Като истински Оуби-Уан Кеноуби, духа, за да разгони облаците и да повика слънцето...

33 Джедайски правила

1. Научих, че на чара си мога да разчитам 10 минути. След това за предпочитане е да играя - и то добре.
2. ...че голямото предизвикателство е репетицията - в нея е и представлението. В зависимост от репетицията се получава добра или лоша творба.
3. ...че с ентусиазъм те заразяват - той не се преподава.
4. ...че е най-добре да не се отказваш, дори положението да изглежда безнадеждно.
5. ...че ако работя с посредствени хора, те от своя страна ще създадат посредствено "нищо".
6. ...че трябва да се бориш за онова, в което вярваш.
7. ...и че си заслужава да вярваш в чудеса. А, честно казано, аз съм била свидетелка на няколко.
8. Научих, че насърчението на добрия учител може напълно да промени живота на ученика.
9. ...че ако не опитвам различни техники, няма да науча нищо ново. Всяка тема има хиляди възможности.
10. ...че докато ми обясняват как нещо не може да стане - аз вече го правя.
11. ...че любопитството ме превръща в дете на сцената.
12. ...че нося отговорност, когато играя - независимо от чувствата, които изпитвам.
13. ...че малките решения взимам с главата си, а големите - със сърцето.
14. Научих, че до края си ще се занимавам с изкуство. То е в кръвта ми.
15. ...и че начинът, по който върша работата си, е моят автопортрет.
16. ...че успехът идва с труда, търпението, упражнението. И с тайнствената сила на таланта.
17. ...че понякога имам нужда от подкрепа.
18. ...но и..., че ако сама съм си шеф, много трудно е да работя за някой друг.
19. Научих, че е невъзможно да си учител, без ти самият да научаваш нещо.
20. ...че най-много творчески идеи идват от начинаещите, а не от "експертите".
21. ...че най-големият риск е да мислиш на дребно.
22. ...и че успехът не бива да се бърка с ползата.
23. ...че целта на критиката е да помага, не да унижава.
24. ...че когато нещата са лесни, лесно е да престанеш да се развиваш.
25. ...че единствено промяната води до откритие.
26. Научих се на точност.
27. ...че е важно не какво останалите мислят за мен, а какво аз мисля за себе си.
28. ...че неудачниците винаги обвиняват другите.
29. ...че трябва да се боря със зъби и нокти за всяка възможност.
30. ...че славата е крехък лед и в крайна сметка слънцето винаги изгрява.
31. ...и че няма да играя за равен резултат - боря се за победа.
32. Научих, че не мога да бъда герой без да рискувам. И въобще актьорът, който е овладял до съвършенство изкуството да играе, се ръководи от вътрешен компас. Той може не всякога да е на прав път, но винаги има шанс да се върне към него.
33. Научих се всяка вечер да си казвам молитвите. Защото играя, както дишам - безразсъдно.

Касиел Ноа Ашер





Бел. ред. Текстът се получи в редакцията с изричната молба да не се съкращава и да не се обвързва по какъвто и да било начин с някоя от страните в конфликта. Правим го.
К