Изборите
И разбира се, темата е "Атака". Тя е симптом, доста неприятен, наистина, но хубавото е, че все още не е злокачествен тумор. И докато не е станала такъв, от присъствието й в парламента може дори да се извлече полза. Във вид на изводи.
Най-напред, не е въпросът да се заемат високомерни стойки в стил "ние образованите, дето сме тъй преподобно извисени над ония простаци". Вече виждам аналогични пози сред интелектуалното съсловие и смятам, че ако не са защитно комплексарски, то поне са недомислени. Интересният въпрос обхваща малко по-друг ъгъл - защо една такава демонстративно невежа и недодялана партия можа да спечели толкова гласове? Включително сред студентите (тоест, статистически по-образованите) и с почти равен брой представители на всички възрастови групи.
Нека не се връщаме пак към изборите през 2001 г., когато група интелектуалци със СДС-ориентация предпочетоха да твърдят, че народът бил тъп и прост и затова не гласувал за Костов. Би трябвало все нещо да сме научили междувременно. Верният отговор е: каквото ни е образованието, такова ни е и населението. Толкова даваме, това получаваме. Днешният университет предлага ли на студентите шансове за лесна и горда самоидентификация? В СУ раздават на преподавателите по 200-300 лева месечна заплата и по още 100-150 лева годишно за кат нови дрехи. Това последното не унижава ли? Създава ли достойнство и престиж? Нивото на обучение се е сринало, филтър почти няма. В НБУ само който не е кандидатствал, не е влязъл и не го е завършил. Серия преподаватели българисти и философи от двата университета се занимаваха през годините повече с партийна агитация, отколкото с преподаване на знания. Студентите са зарязано съсловие. Чудно ли е тогава, че търсят идеология и морал другаде? Не е ли очевидно, че нивото на намерените от тях източници доста точно отговаря на нивото на предложеното от нашата система образование?
Масовият вот за "Атака" е в основата си протестен, това се каза не от един или двама. Но да не изпускаме от внимание, че той е и идеалистичен, въвлякъл е в себе си потребностите на немалко хора от високи принципи, от кауза, от по-висок морал - според както те ги разбират. А това е дори по-важно. То показва, че у нас, уви, за една голяма част от населението идеалистичният вот е все още неотличим от протестния. Нека да са, ако щете, необразовани, нека да са, ако щете, невежи. Но за тия хора, тъй или иначе, сегашната политическа система се е лишила от легитимност и територията й трябва да бъде застроена наново или най-малкото променена до неузнаваемост. Което е опасно и не трябва да се подценява, нито да става обект на иронични подмятания.
Вотът за "Атака", както гледам, е и срещу още нещо - срещу професионализирането на политиката, срещу затварянето й в самоизчерпващ се ритуал, в система от неясни правила, достъпни само на ограничен кръг експерти (политици и социолози). Той е значи вот за връщането на смисъла в политиката, за победа на автентичността в нея над символиката и играта. За назряването на тия настроения огромна вина носят "сините" и "червените" на новата българска история, които дълго време деляха помежду си родното политическо поле и се бяха увлекли до захлас в една политика тип "тенис на маса". Имат вина и подведомствените им социолози, които наситиха медийното пространство с пристрастни прогнози и салонен език. Вярно, през 2001 г. НДСВ разби затворения двуполюсен модел (с което си навлече смъртната им омраза), но после не успя да въведе достатъчно бързи и резки промени и с това също пое риска да го тълкуват в плана на ритуала, вместо на ползата - в резултат на което дойдоха тазгодишните му по-занижени резултати на изборите.
И още един дефект на политическото ни поле, който увеличи гласовете за "Атака" - неумението на партиите (без изключение) да говорят с населението, да общуват, да разясняват. Българският политик е пълен аматьор в сферата на вътрешната политика. Външната му е по-лесна. По-лесно му е да гони европейските приоритети на страната, да ги рекламира, да ги оповестява, отколкото например да проучи страховете и невежествата на сънародниците си. И рядко му идва наум, че за гражданите ни Европа не е автоматична ценност. Те искат да знаят ясно и точно какво ще спечелят от контакта с нея, иначе започват да подозират, че някой им крие топката, тъй като иска да се напечели на техен гръб. И не винаги са стопроцентово неправи.
И още нещо много важно в тази връзка. Никоя партия тъй и не задели време за изработването на разумна, просветена национална доктрина, на една йерархия от съвместни приоритети, която да поеме в калъп личните каузи, ценности и идеализми на гражданите. Единственото нещо, което може да се усети като национална доктрина, е приобщението към Европа. А това не стига, защото излиза, че центърът на ценностната ни система е вън от страната. Оттук до "Атака" и нейното парламентарно присъствие е само една крачка.
Засега следовниците на Волен Сидеров не са твърд електорат, каквито имат БСП, ДСБ, ОДС, донякъде вече и НДСВ. Ще се превърнат в такъв, ако гласуват пак за Сидеров на следващите избори. Може би дотогава ще се разочароват и ще гласуват за друга партия. Може самата "Атака" да стане по-друга - ако междувременно, натрупвайки парламентарна практика, се поодяла, образова, очовечи. Но ако след четири години същият брой хора - или повече - гласуват за същата партия, която виждаме в момента, значи нещо много основно няма да бъде взето предвид като поука. С всички възможни последствия.

Владимир Трендафилов