След изборите - първо приближение
Тук ще се опитам да възпроизведа нещо, което имах възможност да кажа вечерта веднага след изборите. Ще го направя не защото смятам, че е особено оригинално, а защото съм убедена, че най-първото, най-непосредственото впечатление обикновено се оказва по-вярно от следващите; те по условие обрастват с всякакви чути интерпретации и нечути страхове.
Тогава, час след края на изборния ден, си помислих (а и сега продължавам да го мисля), че тези избори произведоха поне три добри новини.
Първата е, че българският избирател вече гласува рационално, не емоционално. Тоест, гласува по сметка, не по любов. Той сякаш най-после проумя, че петнайсетгодишното "любовно" гласуване му е донесло само разочарования; че всяка поредна тенекия, вързана му от любимите - лидер, партия и т.н., го е хвърляла в изтощителни и най-вече излишни сърдечни терзания; разбра, че политикът не може да е обект на интимни преживявания. На него трябва да се гледа като на битов уред, за който плащаме, за да улесни живота ни. Какво правим, когато ни се развали хладилникът? Първо се опитваме да го поправим, разбира се; и когато видим, че пак не работи, си купуваме нов. Не съм видяла досега човек да плаче за стария си хладилник. А точно това правеше в продължение на години българският избирател - ронеше сълзи за развалената бракма. Докато едва сега се досети, че политиката е преди всичко интерес, рационално изчислен интерес, не емоция. И затова в 40-тия парламент вкара цели 7, а не 2-3 партии, както досега.
Втората добра новина е, че едва тези избори започнаха да очертават някаква що-годе реална картина на обществото. Зад дългото цветно гласуване - сино,червено, накрая и жълто, стояха едри аморфни маси, които никой не си правеше труда да обозре, камо ли да разбере. Сега вече се вижда, че обществото е по-сложно сегментирано, че в него има разлики, които досега оставаха скрити. Не случайно в този парламент ще влезе не просто синьо, а няколко нюанса на синьото, не едно червено, а поне две-три и т.н. Тоест, вече може да се мисли, че тези избори направиха социалните и психологическите срезове доста по-релефни. Остава само някой да ги систематизира и най-вече - да ги прочете.
И третата, най-важната новина е, че за първи път ние, гласуващите българи, ще разберем какъв е истинският капацитет на нашите избраници. Защото за първи път те са изправени пред сложна и наистина политическа задача - да съставят правителство така, че да оправдаят очакванията на собствените си избиратели, без да накърнят националния интерес. Или обратното. (Между другото, изборът на пропорцията - права или обратна, е също важен и съвсем нееднозначен. И също ще е индикатор за качествата на политиците.)
И така, ние, избирателите, изпълнихме ангажимента си повече от добре - избрахме някакви хора и като бонус им дадохме немалко информация за себе си. Сега те са на ред.

Копринка Червенкова

P.S. Тук нарочно не се занимавам с толкова коментираното явление "Атака", защото, първо, смятам, че е по-добре да го изчакаме само да се опише и изговори, вместо да му "помагаме" с удобни идеологически етикети, за които още не се е сетило, второ, защото, колкото и да ни неприятно, то е един от онези сега проявени сегменти, за които доскоро не подозирахме, и трето, защото, преди да обсъждаме него, бихме могли да поговорим за брътвежите и писанията на Божидар Димитров и компания, които в някаква степен подготвиха появата на "Атака". Затова продължавам да си мисля, че не тя е централният ни проблем днес.
К. Ч.