За некласическото в изборната лотария
От самия Борхес ни е известно, че когато бил малък, прочел "Дон Кихот" на английски. След време прочел и испанския вариант, който му се строил доста неудачен и безвкусен превод на красивия Сервантесов английски. Та в този ред на мисли човек дори и да знае добре испански, би трябвало да прочете Борхесовата "Лотарията във Вавилон" на български, в превод на Анна Златкова.
Очевидно е, че този текст е не толкова литературен разказ, колкото основополагащ научен анализ в теорията на правителствения хазарт. Затова ми се струва доста странно явното непознаване на това класическо изследване при вземането на решението за изборната томбола. Както стана ясно, идеята лотарията да стимулира всеобща изборна активност се провали - даже даде, според някои, обратен ефект. Същото е било положението и в древен Ирак. До момента, до който държавната лотария там е разчитала единствено на човешката надежда, тя се е сблъсквала с всеобщо безразличие.
Преломният момент настъпва, когато на някой хрумва идеята, освен стандартните поощрителни награди, да има и наказателни. И така, първоначално в съотношение 1:30, предметните награди били балансирани и с по някой горчив жребий. Ако човек изтегли такъв билет, трябвало да плати глоба, или ако откаже (както постъпвали всички играещи), да лежи известно време в затвор. Изведнъж участието в правителствената томбола нарастнало главозамайващо. Наложило се да въведат и други наказателни призове - изгаряне или изтръгване на език, коктейл от разни мъчения, смърт. От този момент нататък вече нямало вавилонски гражданин, който да остане безразличен към лотарията.

Жозеф Бенатов