Димитър Бояджиев
(1949-2005)

На осми юни на 55-годишна възраст си отиде нашият учител, колега и приятел - професор Димитър Бояджиев, блестящ изследовател на древността и дългогодишен преподавател по латински език, латинска и гръцка историческа граматика, народен латински, сравнително романско езикознание и палеобалкански езици. Ненадейната му смърт, при това застигнала го без време в разцвета на творческите му сили, оставя значителна празнина както в науката, така и в душите на всички негови колеги и възпитаници.
Завършил класическа филология в Софийския университет, Димитър Бояджиев започва научната си дейност в Института по тракология, където се посвещава на изучаването на тракийските лични имена - тема, която дълбоко го вълнуваше до последните му дни. Все пак желанието да споделя огромните си знания и да насърчава по-младите към научни занимания го отвежда през 1980 г. отново в Университета, където в продължение на четвърт век преподаваше в катедрата по класическа филология, изминавайки пътя от асистент до професор. Заради всеотдайността и отзивчивостта си той бе избран през 1999 г. и за ръководител на катедра "Класическа филология", чиито съдбини направляваше умело в продължение на шест години.
Научната дейност на професор Бояджиев, както е характерно за класическия филолог, обемаше обширната област на древнознанието, в чийто център той поставяше езика и културата на народите, населявали българските земи в древността. Неговите приноси в изследването на тракийския, латинския и гръцкия език, гръцката и латинската епиграфика, античната история, литература и култура, донесли му заслужено международно признание, ще продължават и занапред да бъдат отправна точка и пример за изследователите на античността. Пример за добросъвестна и задълбочена работа, в чийто резултат е невъзможно да се усъмниш.
Професор Бояджиев беше постигнал нещо, което съдбата рядко дарява на хората - той беше еднакво съвършен и като изследовател, и като преподавател. Затова и значителните му достижения в науката са въплътени не само в многочислените му трудове, но са живи и в многобройните възпитаници, които продължават делото му по всички краища на света.
Благият характер, изящният артистичен маниер на преподаване и способността да обвързва и обяснява сложната материя на класическата филология с добре познати на всекиго факти превръщаха професор Бояджиев в любимец на студентите. Той не изтъкваше суетно колосалните си познания, а посочваше пътя, по който с лекота бихме могли да достигнем до тях. И всичко това бе съпроводено от искрената му любов към древността, част от която той се надяваше да премине и у нас, неговите ученици.
Ще помним делото на Димитър Бояджиев и чрез превъзходните му преводи от латински и старогръцки като "Сатирикона" на Петроний и "Апологията" и "Антологията" на Апулей.
Vale, magister doctissime!


Николай Шаранков