Нощните кошмари на Алперин

В интервю от миналата година Михаил (Миша) Алперин каза по повод своята сюита "Нощ": "Музиката винаги е свързана с личното човешко усещане за красивото. Непрекъснато се развивам в това усещане, сменям представата си за красотата - това, което е красиво днес, не е необходимо да е красиво утре." Джаз-феновете знаят много добре кой е Михаил Алперин - одески музикант, който днес живее в Норвегия, пианист, композитор, който се движи свободно във всички сфери на музиката; изненадите си най-вече поднася в камерни джазови пространства; работи с горепосочената фирма, но не само с нея. Много повече ще можете да разберете от мрежата, а аз се насочвам към тази сюита, събрала в себе си без всякакво жанрово предубеждение музика, която не можем да класифицираме. И не бива. Сюитата е в осем части, всяка една е озаглавена; заглавията са без видима връзка помежду си - "Вторник", "Танго", "Адажио", "Втори гейм", "Тъмни капки", "Нощ", "Тежък час", "Далеч, далеч...". Всяка от частите е различна спрямо останалите. Изпълняват я Михаил Алперин (пиано и клавиола), Аня Лехнер (виолончело) и Ханс-Кристиян Киос Сьоренсен (ударни и глас). Записът на произведението е реализиран документално на фестивала "VossaJazz" в Норвегия; негова е и поръчката за Алперин за тази композиция.
Възпитан в класическата традиция и започнал по-късно да се заслушва във възможния разговор между различните музикални жанрове или различните традиционни култури, Миша Алперин тук дава пълна свобода на въображението си, без да се съобразява ни най-малко с каквито и да са правила или ограничения на някакъв тип стилистика или жанрови условности. "Нощта носи изненади", казва Алперин. Това е сякаш идеята му, която се реализира в неотклонно, провокиращо двнжение между най-интимния, най-тихия камерен дует към някакъв тип хладен минимализъм; или от изтръгнатите от душата звуци (на перкусиониста Сьоренсен) през изумителните темброви трансформации на виолончелистката Аня Лехнер. Впрочем страхотна музика, която те пронизва и завладява пространството тутакси... Алперин я определя така: "Това е музика за онези часове, в които ти не си длъжен да доказваш нищо на света, когато нуждата от самопредставяне се срутва...." В тишините на "Нощ" клокочи тежката принуда да поговориш със себе си; да се разгледаш, без да бързаш, но и без да отлагаш. Музиката те вкарва в едно тъмно пространство, в което е най-добре да си сам със своите мисли-сенки. Едно сурово, безпощадно действо, пречистващо обаче. Кулминацията на всичко това започва от частта със заглавието, което обединява цялата сюита - "Нощ", там една простичка тема, еврейска тема във виолончелото, "работи" чрез различните свои модификации като някакво угризение, което дълбае отново и отново и не си отива, просто прекъсва. За момент. Защото идва "Тежкият час" от нощта, в който сенките се материализират и започват да те натискат надолу в равномерно тежко отмерено, повтарящо се (Алперин се изразява много чрез репетитивността) и потискащо движение. В цялата тази външна експресия се усеща една затвореност, една "невидимост". Самият Алперин, роденият край Черно море в Одеса, обяснява: "Тъмнината и мистериозността на норвежката природа изглежда ми повлияха - станах по-интровертен... вслушвам се в други гласове. Но има моменти,когато южната ми природа се събужда и удря с юмрук."
За тези, които обичат да слушат музика целодневно, докато правят нещо друго, този компактдиск не е необходим. Той не може да се използва като тапет на всекидневието. Той е за едно по-чувствително, отдадено човешко внимание, за всички, за които музиката е естествен начин на общуване.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


Misha Alperin: Night ; Anja Lechner, Hans-Kristian Kjos Sorensen 2002 ЕCM