Мостът на Гартън Аш
Самюъл Хънтингтън не е единственият, който се пита: "Кои сме ние?" От другата страна на океана същото питане има не по-малко значение. Потвърждава го най-новата книга на Тимоти Гартън Аш "Свободният свят", чийто български превод е в ръцете ми благодарение на традиционната бързина и акуратност на "Обсидиан". За какво говори спонтанното сравнение? Преди всичко за различията. Ако огрубим нещата, в респектиращо дългия си и педантичен анализ Хънтингтън се опитва да даде отговор на въпроса, поставен още в заглавието, докато в подкупващо приятния си и лек разказ Гартън Аш се опитва да зададе въпроса, чийто отговор присъства още в заглавието. Можем да бъдем и по-прецизни. "Ние" на Хънтингтън обозначава американците, а "свободният свят" е едва втора производна и втори проблем при отговора. "Ние" на Гартън Аш визира жителите на "свободния свят", а определения като "американци" и "европейци" отиват едва на второ място (и леко замъгляват търсения въпрос). У Хънтингтън предизвикателството пред американците е толкова сериозно, че разногласията на международната арена трябва да избледнеят. У Гартън Аш предизвикателството пред свободния свят е толкова сериозно, че разногласията на вътрешната арена трябва да избледнеят. Продължаващата ангажираност с всички световни дела се оказва израз на политическо късогледство (според Хънтингтън), а продължаващите дрязги между Европа и Америка се оказват форма на политически инфантилизъм (според Гартън Аш). И още нещо, което е важно за нашата българска камбанария. При Хънтингтън цивилизационното място на България дефинитивно пречеше тя да стане част от свободния (разбирай западен) свят, но това не беше и толкова важно. При Гартън Аш мястото на България е именно в свободния свят, и това е важно. По думите на автора "едно от дребните неща, които Европа може да направи през следващите 20 години, е да докаже, че Самюъл Хънтингтън греши". Като демократ по убеждения няма как да не съм признателен на Гартън Аш. Именно чувството за благодарност е, което мотивира по-нататъшните ми разсъждения върху "Свободният свят".
Книгата на Гартън Аш дискутира различията между Европа и Америка в началото на ХХI век и изследва начините за тяхното преодоляване. Тези различия обаче не са изработени от два суверенни субекта. Няма единна Европа или единна Америка. Има европейски диспут и американски диспут. Европейският диспут може да се сведе до отношението към глобалната роля на Америка. Американският диспут би се обобщил с отношението към собствената роля. На европейската сцена се противопоставят евроголизмът и евроатлантизмът, а на американската сцена стълкновението е между унилатерализма и мултилатерализма. С други думи, в първия случай се спори дали Европа да се изгражда като контрапункт на Америка или като неин партньор и балансьор, докато във втория случай Америка се колебае между едностранните си намеси в световните дела и алтернативата на коалиционното партньорско поведение. Като дефинираме по този начин нещата, не ни остава нищо, освен да призовем за победа на евроатлантизма в първия и на мултилатерализма във втория случай, откъдето ще произтече единната евроамериканска позиция, позицията на пост-Запада, позицията на свободния свят. Въпросната позиция е и шансът за света изобщо през идващите десетилетия. Защото само тази позиция може да се справи с надвиснали и назряващи проблеми като ситуацията в бедния Юг, в Близкия и Далечния Изток, като тероризма и заплахата от екокатастрофа. Сега, когато старата Червена армия е опитомена и шества по света само с военния си хор, идват "новите Червени армии", новите опасности, изискващи и нови отговори. Наистина, при тези предпоставки нямаме друг избор, освен да се съгласим с направените от Гартън Аш изводи. По-интересно е обаче дали предпоставките стоят действително така.
Едната алтернатива в европейския диспут е наречена "евроголизъм" и в общи линии е разгледана като форма на политически антиамериканизъм. Неин източник е овехтялото френско имперско самолюбие, а нейна идеология - европейското самонадценяване. Може би тук има самонадценяване на Европа, но е налице и подценяване от Гартън Аш - подценяването на ролята на голизма за възникването и утвърждаването на европейския политически проект. Както е интерпретирана в текста, алтернативата, наречена "евроатлантизъм", почива върху няколко еднакво погрешни импликации: че евроатлантизмът е позицията на Великобритания, че евроатлантизмът е наследник на идеите на Чърчил, че Тони Блеър е чърчилианец, и че Великобритания е незаобиколим участник в политическото конструиране на Обединена Европа. Що се касае за американския диспут, такъв несъмнено съществува. Хънтингтън го вижда като спор между имперските, националистическите и космополитните визии за Америка, и аргументира виждането си сполучливо. Разделението между унилатералисти и мултилатералисти, забелязано от Гартън Аш, вероятно е факт, но едва ли отразява доминиращите дилеми в американската политика. Клинтън не е добър пример. Каквито и да са по същината си различията между Европа и Америка, въпросът за тяхното преодоляване все пак е отворен. Това преди всичко е въпрос за наличието или липсата на обща основа на т.нар. Запад. Гартън Аш надълго и нашироко дефинира тази основа чрез каузата на свободата. Но подходът му има и по-цялостна рамка, която се явява и практически по-ясна. За да си отговорим на въпроса за общата основа, трябва да разберем къде се съединяват образите на Европа и Америка и какво ги отделя от другите възможни образи на общности. Относно съединяването. То е географски конкретно. Различията между Европа и Америка в книгата постоянно се полагат чрез и през образа на янусова Британия; добиват своето значение и смисъл чрез и през разбирането на Британия като янусова. Тази многоликост на Британия, отворена към Острова и към Света, към Европа и към Америка, й позволява да изгради в себе си и през себе си моста между ЕС и САЩ. Такъв мост претендира да строи Тони Блеър, макар че Гартън Аш не приписва на министър-председателя си успех. Блеър търпи провал в политическата реализация на своя мост, но както ще се убедим, историческата необходимост ще наложи мост да има именно там. Относно отделянето. Източна Европа е естественият контролен пример за единосъщието на Запада. Източна Европа постоянно напомня с присъствието си на Запада, че той е единен (защото е дом на свободата). По време на комунистическото робство Западът (свободният свят) се оказва въобразеният Ханаан на Изтока, въобразеното единно царство на свободата. Това царство трябва да е реално, за да може да действа, но трябва да е също и въобразено, за да можем, като го въобразим по друг начин, да го променим към по-добро. Източноевропейските нежни революции са въобразени/извършени в името на този единен Запад, като път към този единен Запад. По думите на Гартън Аш, западноевропейската 1992 (Маастрихтският акт за раждане на политическия съюз) е каузата на източноевропейската 1989 (падането на несвободните режими). В подобен контекст евроамериканските търкания изглеждат дребнави. В книгата е цитиран висш полски функционер, който сравнява дилемата Европа или Америка за неговата страна с избора между майка си и баща си. Трудно ми е да преценя дали майка или баща се явява Америка на Полша, но идеята на Гартън Аш ви става, струва ми се, ясна. Нека сега позволим на автора да комбинира двата аргумента, за съединяването и отделянето. Това е направено чрез позоваване на "един проницателен български наблюдател", споменал, че при иракския конфликт централно- и източноевропейците подкрепили не толкова Буш, колкото Блеър. Въпросният "проницателен български наблюдател", чието име ще спестя, в случая е изрекъл едно от ефектните си недомислия. Реалполитическият подход на бившите социалистически страни, ориентиращи се към по-голямата сила, е толкова очевиден, че дори харизмата на Блеър не може да го прикрие.
И въпреки това мостът на Блеър е реален, ако го мислим не просто като мост на Блеър, а като британски мост въобще. Главата "Великобритания намира своята роля" в книгата изглежда твърде кратка, неясна и недовършена, защото британската роля израства от самия анализ на положението в Европа. Гартън Аш оповестява неуспеха на евроголизма на Ширак, мотивирайки се със съображението, че въобразяването на евроголистка Европа contra Америка постоянно ще се разпада при допира с реалността на американските действия по изграждането на "коалиции на желаещите" с различни европейски страни. Ако беше изчакал няколко месеца с предаването на книгата си, той щеше да добави в аргументацията си и отказа на жителите на родината на евроголизма да въобразят Европа като евроголистка. Иронията на Гартън Аш към Европа получава от историята нови и нови основания. Наистина, що за европейски проект е този, чиито вдъхновители и стожери не желаят да одобрят, и които прехвърлят инициативата по продължаването му върху най-съмнителните еврофили в английско лице?! Британският мост е този, по който трябва да минат тежките и неманеврени камиони на европейското единство, ако не искат да катастрофират в канавката на собствената си безпътица. Гартън Аш не пропуска да обяви, че каузата на модерната свобода за първи път е формулирана от Томас Рейнсбъро в една църква в Пътни, Англия, преди три века и половина. Стъпвайки на това, авторът преформулира евроамериканското неразбирателство чрез дилемата културен фундаментализъм-културен релативизъм. Американците искат да наложат своите ценности на света в качеството им на американски ценности. Европейците нямат отделни от американците ценности и не могат да наложат нищо. Но светът има нужда от свобода и трябва да я получи не като американска, а като човешка свобода. Тази свобода е обединяващото звено на Европа и Америка, тя е обединяващото звено на Запада, тя е обединяващото звено и на пост-Запада, сиреч на целия свободен свят, тя е неизкоренима ценност на хората по цялото земно кълбо. На мястото на американския културен фундаментализъм и на европейския културен релативизъм Великобритания идва да предложи културен хуманизъм, автентична ценностна стратегия за света. Гартън Аш неусетно измества дебата към абсолютните ценности, на терен, където англичаните трудно могат да бъдат бити. Британският мост на свободата се възвисява над дребнотемието и над колебанията. Тони Блеър може да бъде доволен.
Ние като читатели също можем да бъдем доволни, особено от вдъхновяващия финал на книгата, представляващ разказ за скитанията на автора из палатките на протестиращите срещу фалшификацията на изборите в Украйна от зимата на 2004. Въпреки студа и лошото време, хора с различни професии, различен произход, различна възраст, различно местожителство са се стекли в Киев, за да защитят свободата и за да разкажат на Гартън Аш как са гледали новините и просто са разбрали, че трябва да бъдат там, на улицата. Тяхната спонтанност и безкористност силно са го впечатлили. Убеден съм, че ако се беше озовал и в София през януари 1997, Гартън Аш щеше да види същите спонтанност и безкористност у нашите радетели на свободата.
Книгата на Тимоти Гартън Аш в крайна сметка синтезира голяма част от досегашния му път като учен и общественик (пропуснах ли да кажа, че той е англичанин?). Както четем в биографичната справка, основните теми, вълнували въображението му през годините, обхващат освобождаването на Източна Европа от комунизма, обединяването на Германия, справянето на народите с трудното минало, ролята на интелектуалците в политиката, отношението между ЕС и останалата част от европейския континент. Всичко това намира място и в най-новата му книга.
Освобождаването от комунизма отпраща към общата основа на свободния свят; националната стратегия на немците по сближаване на противоборстващите блокове в Студената война в името на улесняване на националното обединение посочва как Великобритания може да сближава Америка и Европа в името на обединението на свободния свят; справянето с трудното минало се схваща като цел, постижима чрез изнамирането на общата по-висша кауза; отношението на ЕС към не-ЕС трябва да се подчинява на съвместните усилия за разширяване на свободата. Колкото до ролята на интелектуалците в политиката, Гартън Аш онагледява това свое изследователско поле с личния си пример. Задачата на последната му книга е и негова лична съдба. Той е професор в колежа Сейнт Антъни в Оксфорд и в Института Хувър на Станфордския университет. В собствения си интернет-сайт директно отбелязва, че "живее в Оксфорд, Станфорд и в самолетите". Ето една още по-хубава метафора от моста на Блеър. Самолетът за Гартън Аш очевидно е онзи мост, който свързва неговия дом с неговия дом, който олицетворява свободата да намираш дома си и от двете страни на океана. Свободният свят, наистина. За който може да си позволи да го кръстосва със самолет.

Борис Попиванов



Тимоти Гартън Аш. Свободният свят. Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада. ИК Обсидиан.
София, 2005.
Цена 12 лева.