Медийна рожба

...Тенденция, все по-видима в българското общество в цялост и в телевизионния (му) ефир в частност - тенденцията към явен, неприкрит, дори войнстващ национализъм... Една (поне сега) дифузна, ризоматична, бегла и рехава картина, с едва-едва забележими контури, която обаче в един момент може да придобие твърдите и категорични черти на най-вероятния нов политически проект, по който ще се захласне българинът. Проект, при който той с мерак ще й тегли майната на Европата и ще се впусне да гради бъдещето си по най-глупав и безперспективен начин, залагайки на краен национализъм и великобългарски шовинизъм. Отвред се носи: Сите българи заедно. Кафа...
Култура, бр. 28/11 юли 2003 г.

Това написах преди 2 години. Тогава никой не ме чу, а който ме чу, руга. Имаше възмутени читателски писма във в. "Култура", имаше възмутени родолюбиви статии във в. "Труд". Припомням го не да се изтъквам, а за да не се правят издатели, редактори и журналисти на ощипани, сякаш са света вода ненапита за появата на Движение "Атака". Напротив, толкова, колкото го създаде политическата класа, толкова го създаде и медийната класа. И не само защото едно тв предаване се превърна в партия, както точно отбеляза Ивайло Дичев. В известна степен целият популярен медиен дискурс работеше за "Атака": ВАЦ-изданията, "Шоуто на Слави", "Вот на доверие" (където жертва на психическата лабилност на Волен Сидеров стана Иван Гарелов), патриотарско-националистическите предавания по БНТ, дрямката на СЕМ, който така и не намери сили да се обърне с лице към ксенофобията и човеконенавистничеството, проповядвани от екрана на телевизия СКАТ. Всичко предвещаваше, че рано или късно случилото се ще се случи. Просто реториката на "Атака" е реториката на всички по-горе изброени - "АЕЦ, "Аз съм българче", Ирак, политическата мафия..." Те са прото-"Атака"-та, зародишът й, те я направиха възможна и силна.
Иде реч тук за отговорността на журналистическия дискурс. "Атака" е рожба на нейната липса, на безотговорността на медии, издатели, пишещи и говорещи. Затова е така важен въпросът, зададен от Иво Инджев в предаването "В десетката" по bTV: Как да се държим, как да се отнасяме с "Атака" отсега нататък ние, журналистите? Да я игнорираме и остракираме, както изглежда, ще правят политиците, и така да запазим убеждението на членовете и симпатизантите й, че са отхвърлени, маргинализирани, нарочно скривани - убеждение, което с гръмък глас изразяваха през цялата предизборна кампания и на пресконференцията след изборите, или пък да насочим медийния прожектор/огледало към нея, да я покажем в най-истинския й образ, в най-ярката светлина, в най-уродливото й лице, за да разберем все пак на какво мерзко и смрадно идеологическо чудовище помогнахме да изскочи от дълбините на народната ни душа?
Отговорът е ясен: правилна и адекватна е втората журналистическа стратегия. Проявата на журналиста от БНР, Програма "Хоризонт", Веселин Иванов в следизборната нощ беше ефектна, но единствено психопаталогични квалификации не стигат, нужно е да бръкнем по-надълбоко. Не да обсъждаме "Атака" от гледна точка на сензацията, а да си дадем сметка с какво акуширахме раждането й. И най-вече медийните босове: не да се държат, сякаш са ни чули, ни видели. Националсоциалистическото движение тепърва ще ни създава ядове, така че не можем да си затваряме очите. Трябва да се изрови кой го финансира, кои и какви са неговите лидери и други от състава му, на чия подкрепа се радва. Ето няколко наблюдения от прима виста: лидерите са бивши ченгета и доброволни доносници, с амбиции през целия преход, които сега им се падна да удовлетворят; в големите градове има повече привърженици, отколкото в малките, да не говорим за селата; доста млади и образовани хора гласуват за него - защо? Дали не е заради европейския проект на България, който в ушите им днес звучи по същия начин, както в нашите някога развитото социалистическо общество и всестранно развитата личност? Влиза ли "Атака" в лесната квалификация "евроскептицизъм" или по-скоро става дума за сив, нелегитимен, дори криминален капитал, който се страхува от строгите и нормативиращи разпоредби на ЕС и прави всичко възможно да въпрепятства задействането им тук? Най-важният въпрос, зададен от Иво Инджев, влачи след себе си много други, обаче ако ние като журналисти продължаваме да си заравяме главата в пясъка и да твърдим, че нямаме нищо общо с появата на "Атака", то няма да успеем да им отговорим, ще се провалим. И този наш провал въобще няма да е безобиден: организации като "Атака" винаги започват с крясъци и винаги завършват с концлагери.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин