Арт Брюксел
Панаирите на изкуство са особено събитие в художествения живот. Да продават произведения е основната им цел и критерий за успешност. Това, което предлагат, е откровено комерсиална среда, спестяваща на колекционерите неудобството и референтността към Изкуството с главна буква, която понякога се вменява на белия куб - галерията. Има колекционери, които купуват предимно по този начин, както и такива, които никога не "пазаруват" на панаир. Като цяло обаче на панаир се продава (ако имаме късмет) и художниците очакват не без нетърпение участието на представящите ги галерии. Освен това панаири има много и всеки един от тях, повече или по-малко престижен, се опитва да намери своето място.
Art Brussels е сред така наречените малки, но все пак сравнително престижни панаири. Неговият фокус е върху актуалното съвременно изкуство. Наричат го "симпатичен", с приятна и спокойна атмосфера, донякъде благодарение на факта, че за галеристите не е особено скъп и напрежението да се продава на всяка цена, за да е рентабилно начинанието, не е толкова осезаемо.
Като всеки малък панаир и брюкселският се бори да излезе от провинциалното си местно амплоа и да привлича все повече международни галерии и колекционери.
130 галерии от 21 държави участваха в това издание (с 30% по-малко от предишната година, което сигнализира по-скоро за повишена селективност от страна на организаторите, отколкото за спад на интереса). 77% от галериите са чуждестранни, като най-много от тях са френските - 24. Новост е секцията "First Call", където се представят галерии, които никога досега не са участвали в този панаир (14 галерии, между които много млади галеристи от Берлин). 21 галерии тази година предлагат "One Man Show" на свои художници - допълнителен щанд, на който се прави малка самостоятелна изложба или по-голяма инсталация на един художник. Новост е също серията от конференции и дебати с теми като "Как търговията да се адаптира към художника" и "Частни колекции - Обществени колекции". Други особености са представянето на институции, като BOZAR, музей за фотография, училища по изкуствата и т.н., и щандове на списания за изкуство.
Селекцията на участниците се извършва от комитет, който се състои от трима брюкселски галеристи (на едни от най-престижните белгийски галерии - като Баронян и Рудолф Янсенс) и шест чуждестранни (още по-известни - като Масимо Минини и Елена Букман). Изборът на галериите, кандидастващи за участие, се базира на цялостната им изложбена програма, целия списък на художници, с които те работят, репутацията им, тяхната динамичност и ангажираност. Това са основно галерии, които представят съвременно актуално изкуство, но изключения се допускат и няколко големи търговци на модерно изкуство са също сред участващите тази година.
Всяка година панаирът се помещава в някоя от палатите на Панаирния комплекс. Той е на няколко крачки от Атомиума, чиято реставрация блокира една част от достъпа към комплекса и тази година причини не малко обърквания поради лошата сигнализация. Палатите са строени по различно време и тази, съседна на панаира, се откроява с впечатляваща тоталитарна архитектура от 30-те години на ХХ век.
Какво точно може да се види на щандовете е трудно да се обобщи. На панаир, като на панаир - всяко произведение е извадено от контекст, работите са подредени най-често без някаква връзка помежду им - нито визуална, нито концептуална. Щандовете често приличат на пещери на Аладин или в най-добрия случай дават идея за един добре, макар и еклектично подреден, колекционерски хол. От имената, познати ни от големите международни изложби и биеналета, тук са Уанг Ду, Тони Урслер, Мари-Анж Гийемино, Петер Фридл, Стефан Балкенхол, Аниш Капур, Лиам Гилик, Ервин Вурм, Дан Греъм, Вим Делвоа, Пономаренко, Йохан Гримонпрес, Кендъл Гиърс, Йота Кастро...
Като на всеки панаир и тук едни обявяват завръщането на живописта, други се оплакват, че няма нищо ново и интересно.
Междувременно за пръв път няколко белгийски галерии се организират, за да предложат алтернатива на панаира. Обявена в пресата и от панаира като допълнение към Арт Брюксел, тяхната инициатива е по-скоро критична реакция. Не е случайно, че това са едни от най-добрите и най-младите местни галерии - повечето от тях с неоспорим международен престиж - Ян Мот, Кристиан Дрантман, Стела Лохаус, Катрин Бастид, Алисдей и др. Макар две-три между тях да участват и в Арт Брюскел, останалите вече години наред отказват да участват в панаира. Мястото, което избират, е особено интересно, специално за по-новата история на града, - "Галерия Равенщайн". Тази галерия - покрит пасаж, построена през 50-те години на ХХ век, се намира в самия център на Брюксел и свързва Централната гара с хълма, наричан още "Върхът на изкуствата", защото там се помещават сградите на всички по-големи музеи и институции за изкуство. Самата "Галерия Равенщайн" излиза пред сградата на BOZAR, строена от Виктор Хорта. По времето на панаира там тече последната изложба на Харалд Зееман - "Визионерска Белгия".
Този "квартал" е болката на белгийците - бивш брюкселски Монмартр с чаровни сгради, към средата на миналия век той е свръхзастроен с нови модернистични, предимно административни сгради. Студената, макар и извънредно интересна, архитектура е не особено привлекателна за малкия бизнес и привлича по-скоро дребни престъпници и бездомници. Вече години наред градските власти се опитват да решат проблема за населяването на квартала.
"Галерия Равенщайн" е типична за проблема и под фантастичната, почти психеделична гледка на стъкления й купол, затварят едно след друго малки кафенета и подозрителни магазинчета. Новата политика на властите предвижда галерията да стане място за изкуство и множество артистични проекти са привличани всяка година. Тази пролет това е проектът за алтернативния панаир, който е приютен там. Малките празни пространства с големи витрини, отворени към пасажа, са превърнати в "щандове на галериите". Известно като място за експериментални проекти, публиката очаква винаги интересни предложения от "Равенщайн". Жак Лизен, Марио Гарсиа Торес, Фрейк Уамбак, Джош Смит са само няколко от имената на художниците, представени там, които не разочароваха очакванията на публиката. Друг е въпросът дали колекционерите са склонни да напуснат удобството на добре организирания панаир с каталози и ВИП зали с безплатно шампанско. Комерсиалният интерес на инициативата е все още под въпрос, но пък и помещенията на "Равенщайн" са предоставяни безплатно от градската управа.

Десислава Димова



23-тото издание на панаира на галериите в Брюксел се състоя от 13 до18 април 2005.