Виенският viennAfair
Той е първият сериозен опит в австрийската столица да се организира подобаващ панаир на съвременното изкуство (преди три години има друг, в който участва българската галерия "Ирида", но домакините не си спомнят за него с особена гордост). Тазгодишното априлско събитие създаде убедеността, че столицата с едни от най-активните галерии и музеи за съвременно изкуство ще се сдобие и със свой ежегоден панаир, който ще доведе разнородна публика и колекционери от цял свят. Идеята е и австрийските колекционери да станат по-отворени към международната ориентация на местните галерии. Разбира се, подобно начинание би звучало утопично, ако не е част от много по-обширна културна политика, която действа на всички нива (например в Австрия на музеите за съвременно изкуство се отпускат специални средства за откупки от частните галерии и така кръгът художник-галерия-музей се затваря, като това дава възможност за нормално функциониране на системата). Във viennAfair участваха 92 галерии от 19 страни, които показаха над 1500 художници върху площ от 10 000 квадратни метра.
Наистина, при изключително динамичното развитие на художествения живот в Австрия през последните години, организирането на такъв форум изглежда съвсем логично. Задачата на инициативния комитет е не само да привлече най-добрите галерии в тази област, но и да даде различен облик на събитието. Случващ се два месеца след АРКО в Мадрид и 2 месеца преди Art Bazel - все "класици" в областта на търговията на съвременно изкуство, viennAfair е в трудната позиция да привлече внимание. Точно заради това организаторите поставят акцент върху изкуството от Централна и Югоизточна Европа. В панаира участваха 17 галерии от този район. Успешно работещите на международния пазар комерсиални галерии, като "Реджина" от Москва и "Грегор Поднар" от Любляна, сами покриват разноските си по участие във форума, докато останалите (10 на брой) са подкрепени от австрийската банка "Ерсте Банк". Сред тях са "Ремонт - независима асоциация на художници" от Белград, "Дисплей - място за съвременно изкуство" от Прага, "Растер" от Варшава, "Ноуа" от Букурещ, галерии от Унгария, Русия, Литва, Словакия и Словения. Други културни институти, които нямат комерсиална дейност, бяха поканени от организаторите да представят своята работа. Сред тях: Институтът за съвременно изкуство - София, Музеят за съвременно изкуство - Букурещ, Музеят за съвременно изкуство - Белград, галерия Захента - Варшава, Модерна галерия - Любляна, заедно с някои художествени институции от Виена - Кунстхале Виена, Музеят за модерно изкуство в Залцбург, Кунстраум Инсбрук, Художествено-историческия музей във Виена.
Като част от желанието на организаторите да придадат различен облик на панаира бяха и трите панелни дискусии. Едната всъщност представляваше еднодневен семинар, посветен на колекционирането и културните политики. В нея акцентът отново беше поставен върху изграждането на музейните колекции в Централна и Източна Европа и включваше представяне на Музеите за съвременно изкуство в тези страни. Естествено, България се представи с виртуалния проект на Иван Мудов "МУСИЗ", но от колегите от другите страни се чуха интересни факти (така например Музеят в Белград тази година е получил бюджет за попълване на празнотите в колекцията за периода на 90-те години; в Чехия също от тази година Министерството на културата осигурява бюджет за откупки на произведения на съвременното изкуство, а директорката на музея в Загреб се оплакваше, че имат само 100 000 евро за откупки годишно...). Втората дискусия беше посветена на полското движение "Солидарност" като част от европейската културна традиция и третата - на развитието на пазара на изкуството в Източна Европа.
Яра Бубнова беше поканена да курира две изложби - едната с големи скулптури от 17 частни галерии, които обикновено не се показват в павилионите поради липса на място. Творбите на Сиа Армаджани, Линда Бенглис, Роланд Фурман, Бруно Джиронколи, Джулиан Опи, Фабрицио Плеси, Франц Вест, българката Марияна Василева и др. бяха показани във фоайето и прилежащите външни пространства на сградата на панаира. Другата изложба включваше две инсталации, собственост на Музея за модерно изкуство "Колекция Лудвиг" във Виена (МУМОК), които поради спецификата и формата си трудно могат да намерят частен купувач - това са видеоинсталацията на Катаржина Козира "The Ring of Spring I" и "Историята на жълтото петно" на Недко Солаков (у нас то беше показано в рамките на изложбата "Еспорт-Импорт" в СГХГ през 2003). Тук може би е мястото да се спомене, че освен Марияна Василева и Недко Солаков, на панаира от различни чуждестранни галерии бяха представени българските художници Адриана Чернин, Пламен Деянов (и двамата живеещи в чужбина) и Калин Серапионов.
Интересно е, че целият културен живот във Виена беше посветен на събитието. Частните галерии отговориха с поредица от откривания на съвременни автори, а музеите и големите изложбени зали предлагаха турове из техните експозиции специално за гостите на панаира. Въобще Виена показа на всички, че желае този панаир и че е един от най-динамичните центрове за съвременно изкуство в Европа.
Накрая малко статистика - 10 600 посетители, 15% от тях чужденци. Според едно независимо изследване всеки един от пет посетители декларира, че е колекционер, а 42.7% от интервюираните твърдят, че се интересуват от изкуство. Основният интерес остава живописта - 78.7%, следвана от фотографията - 43.3%, скулптурата - 29.2% и инсталацията - 25.8%. 84.2% от интервюираните отбелязват важността на участието на галерии от Източна Европа. За съжаление няма данни за извършените сделки и движението на произведенията на изкуството. Моето лично впечатление е, че търговията вървеше доста добре и в момента в пазара на изкуството определено има голямо оживление. Началото на viennAfair е наистина обещаващо и всички очакват да се видят отново през 2006. За нас остава въпросът - ще има ли тогава участие на българска галерия за съвременно изкуство?

Мария Василева