Сценарният консултант -
между обвързаност и дистанция

Гарет Джоунс (1951, Великобритания) е сценарист, режисьор и продуцент. Завършил е Кеймбрдж. Специализирал е музикално-драматичното училище Гилдхол, работил е и като театрален режисьор. Автор на два исторически романа.
От години преподава сценарно и продуцентско майсторство за програма МЕДИА, Берлинската филмова и телевизионна академия, Норвежкия филмов институт, Парижката филмова и медийна академия La Femis, на семинарите за победители в конкурса за общобалкански сценарий Синелинк към Сараевския филмов фестивал, общобалканската програма East-West Crossing. Гарет Джоунс беше лектор на семинара "Сценарият - по пътя през границите", който се проведе на 8 - 9 май 2005 в рамките на 10 Фестивал на Европейските копродукции.


- "Диктатурата на копродукциите" бе акцент в лекцията ви, какво имате предвид?
- Във всяка копродукция критичният въпрос е кой ще задържи контрола върху сценария. Някой трябва да поеме отговорността за запазването на неговата цялост. Работилите в копродукции са свидетели как копродуценти от Европа идват с огромен ентусиазъм за определен проект, който най-вероятно вече има сценарий. Често всеки от тях е в компанията на личния си съсценарист или сценарен консултант, готови със свои нови предложения. Те се приемат с равен ентусиазъм, защото за всички в копродукцията е важно до усетят, че правят нещо полезно. Цял куп нови идеи са посрещнати добре и първоначалният сценарий бива променян и нагаждан спрямо тях, без да могат членовете на екипа да усетят, че повечето от новите предложения са напълно външни за основната идея на сценария. Към края на обсъждането цял товар от ненужен и неприложим нов материал си е проправил път към филма. Това най-общо наричам диктатура на копродукциите. Тя има и други по-прагматични аспекти. Новите идеи се появяват, за да оправдаят творческото присъствие на една или друга страна-участник: място за снимки, актьор, промяна на националността на някой от героите, смяна на говоримия език в определени сцени... По мое мнение копродукцията като модел сработва добре тогава, когато първоначалният сценарий е автентичен и има очевидни локални корени. Тоест когато местните режисьор и продуцент, инициирали продукцията, могат да кажат: "Това е български, естонски... филм и аз съм българският продуцент, така че вие ще ме подкрепяте и аз ще ви чуя, но идеите ви няма непременно да бъдат включени в сценария!"
- Продуцентът ли е най-лоялният към публиката на копродукцията? Как се защитава той от манипулаторите, каквито са сценаристите и режисьорите?
- Да, манипулаторите в копродукцията са много и продуцентът се защитава сам. Той трябва да защити сценария, както и основния творчески екип от неизбежните опити за намеса. Струва ми се, че, правейки това, неговата работа е не по-малко творческа.
- Регионът на югоизточна Европа е пълен с интересни теми. Мислите ли, че чужд продуцент може да открие местен проект и заедно с външен сценарен консултант да накарат чудото да се случи, т.е. да извадят идеята от локалната й съсредоточеност и да предложат широк пазар на продукта?
- Да, напълно е възможно. Не съм срещу асимилирането и въвеждането на допълнителни креативни решения, просто твърдя, че това трябва да става прецизно, да се огледа от всички страни. Ролите на творците в процеса трябва да бъдат стриктно разпределени и разбирани. Сценаристът има нужда от най-много защита, защото той стои в самото начало. Всякакви влияния от трети и четвърти страни нарушават личната му свобода да твори, затова сценаристът трябва да бъде съхраняван като личност и като човек. Сценарният консултант трябва преди всичко да бъде много тактичен в своите обективни провокации.
- Възможно ли е да си обективен и вдъхновен едновременно? Професията на сценарния консултант като че ли предполага раздвоена самоличност...
- Моят личен стил е да се движа свободно от силната обвързаност до пълната дистанция. Това е въпрос на методология и професионален подход към проекта и неговия създател. Трудно ми е да дам най-доброто от себе си, ако не съм вдъхновен. Същността на професията сценарен консултант е да предостави на продукцията обективно външно око, представлявайки публиката - т. е. от нейно име да задава въпросипо време на писането. Филмът се случва пред публика. Без нея той губи смисъл. Функцията на сценарния консултант е да представлява това гледащо око, без което филмът не би съществувал. Консултантът се грижи публиката да не бъде заблуждавана, не добре информирана, прекалено информирана или отегчена. Това е роля, която според мен се изпълнява от продуцента, но специално в случая на копродукция процесът е доста усложнен и продуцентът е изложен на толкова много конкуриращи се изисквания по интереси, че е почти невъзможно да запази своята обективност и същевременно да остане изцяло вдъхновен и предан на филма, който ще продуцира. Тук се намесва сценарният консултант почти като изкуствен заместител на продуцента.
- По-приятно ли е за зрителя днес да напусне залата и да забрави напълно за филма?
- Всеки филм трябва да остави спомен в съзнанието на зрителите. Ако не оставя някаква перспектива за бъдещето на историята в него и за публиката в залата, не е успешен. Не бива да отделя, да капсулира време и място, а да е събитие с перспектива. Това означава, че филмът не трябва да е спекулация със съзнанието на публиката, с нейната изключителна толерантност. В крайна сметка хората плащат за привилегията да гледат филма, който им се предлага и са готови да му дадат поне 20 минути, за да им донесе той вдъхновение. Така че всеки филм има своя 20-минутен меден месец. Публиката трябва да бъде възнаградена за своята лоялност и любопитство.
- Вярвате ли, че, пътувайки свободно из обединена Европа, героите на копродукциите остават цялостни?
- За да бъда напълно откровен, трябва да кажа, че не се сещам за много филми с истории, пропътували успешно разстоянието от мястото на тяхното зараждане до друго. Така е, защото естествената културната среда на героите ги прави истински и живи. В момента, когато биват захвърлени в друга посока, те започват да изглеждат безкръвни. Идеята ми е, че е много по-адекватно всеки регион да прави своите филми по собствените си модели и нека останалата част от Европа ги види, вместо да се преструваме, че границите и бариерите в Европа могат лесно да бъдат прекрачвани.

Разговаря Геника Григорова





Разговор с Гарет Джоунс