Нова постановка на Димитър Гочев
в Берлин

На 17 юни в Дойчес театър в Берлин се състоя премиерата на постановката на Димитър Гочев "Приказки от Виенската гора" на Йодьон фон Хорват. През 1931 г. пиесата е поставена за първи път в същия театър. Отзивите на германската преса обобщи за Дойче Веле Благородна Григорова.

След премиерата големите германски вестници "Ди Велт" и "Франктфуртер Алгемайне Цайтунг" публикуват следните отзиви.
"В първите указания за режисурата на творбата си Йодьон фон Хорват пише: "Във въздуха се носят музика и гласове". Това е и желанието на българския режисьор, което сценографът Йенс Килиан осъществява стриктно. От чигите на тавана виси една желязна гондола, в която през цялото представление свирят четирима музиканти" се казва в статия под заглавие "Бъдете 12 врагове" във "Франктфуртер Алгемайне Цайтунг". "Музиката на висящия във въздуха квартет от един цимбал, една цигулка, една туба и един барабан представлява обаче просто гротеска на носещите се с лекота ритми на Йохан Щраус. Валсът е като Дамоклев меч над едно борещо се срещу залеза си общество, което вярва, че се намира от слънчевата страна на историята". А по-нататък в статията пише: "Димитър Гочев заличава следите на време, история, живот и смърт. Сцената е празна. В това всичко и нищо се намират актьорите, втренчени в публиката. Изведнъж започва музикална какафония от Дунавския валс, Маршът на Радецки и свистене на нападащ хеликоптер. На въртящата се сцена започва едновременно с това един хаос от крещене, скачане и преместване на столове. По този начин Гочев дава израз на подтиснатите нагони и сладострастия, които измъчват героите".
"Ди Велт" анализира постановката в статия, носеща заглавието "На тези без бъдеще". "Вместо брега на Дунав и селска идилия някъде из Вахау на сътворената от Йенс Килиан сцена има само един празен рундхоризонт. На фона му актьорите се опитват да предадат изключително много смисъл чрез столове - единственият реквизит" пише авторът Матиас Хайне и продължава: "Гочев започва с един семеен портрет, столовете се местят постоянно като представят моментни снимки на променящите се отношения. След това постановката се разпада на отделни моменти на екзалтация, които би трябвало да направят достъпни за публиката конфликтите и възприятията на героите."
Лайтмотивът на пиесата е "Бъдете 12 врагове" пише ФАЦ. Трупата се опитва да следва мотото. Не успява да намери обаче изход от капана на грубата очевидност и напрегнатия маниеризъм, в които Гочев ги е подмамил." Следва критика за играта на актьорите, която се оценява като фрагментарна и недостатъчна. "Несъществено е представлението на Петер Йордан като непрестанно хилещ се Алфред и Себастиан Бломберг, който унищожава героят си с недодялано фъфлене. Оскъдна е и пародията на Кристиан Хоф в ролята на намръщения баща на Мариане, на Алфред Цихлер като разбеснелия се Валери и на Щефан Камински като спретнат студент, чиято ръка е скована в Хитлеров поздрав". Единствено за Габриеле Хайнц и Маргит Бендокат в ролите съответно на майката и бабата на Алфред във "Франктфуртер Алгемайне Цайтунг" се среща положително мнение.
Образът на Мариане се играе от много превъзнасяната Фритци Хаберландт от Хамбургския Талия-театър. Решението й да приеме за първи път важна роля в родния си град е повлияно от популярността на българския режисьор, се обяснява в "Ди Велт". Той нашумява след постановки по текстове на Мюлер и Чехов. С това представление обаче и двамата не успяват да устоят на високите изисквания на лесната слава.