Получих "Летни сенки" от Георги Маринов (Издателско ателие "Аб") по пощата.
Не познавам лично този поет.
Стихотворенията му са приятели на стихотворенията на Екатерина Йосифова. Верни и въодушевени приятели. Чувствам тяхната култивираност, чувствам тяхната спонтанност. Не обясняват, а разбират - както аз разбирам света... Бих искал да съм написал част от тях.
"Летни сенки" общуват красиво, дълбоко и спокойно с красивия, дълбок и неспокоен свят. Общуват пестеливо.
През парковата им образност, през работническата им сила прелита човешкото същество, неподдало се на мрака. Тих и безстрашен поет като този никога няма да бъде популярен.
Не го познавам, но бих искал да ми е приятел.
Невъзможно е да останем в себе си.

М. Б.