Морис Дрюон:
В Русия никой не гледа сериозно на Политковска

Световноизвестният френски писател и държавник Морис Дрюон, пожизнен секретар на Френската академия, изрази несъгласието си във вестник "Фигаро" с широко разпространеното на Запад "памфлетно" представяне на съвременна Русия, нейните традиции и президент:

Като френски патриот, във вените на когото тече и руска кръв, като ревностен привърженик на голистката традиция на приятелство и сътрудничество между Франция и Русия, аз се учудвам от изказванията и възгледите на Анна Политковска пред "Фигаро Магазин" от 11 юни 2005 г. Естествено е да се предоставя думата на представители на опозицията; това е задължение на пресата в свободните страни и в случая не критикувам "Фигаро Магазин". Обаче нека ми бъде дадена възможност също така свободно да вляза в ролята на критик на този опозиционер. Политковска безапелационно заявява: "дискусионното пространство (в Путинска Русия) е с нищожни размери", в страната "не може да се говори за случващото се в Чечения", "не могат да се критикуват политическите и социални реформи"? Или, с други думи, в Русия задушават свободното обществено мнение. Обаче Политковска е журналистка в малкия опозиционен седмичник "Новая газета", излизащ в Москва. Аз не разбирам нейната логика. Тя ни дава да разберем, че режимът се трансформира в диктатура. Ако живееше в епохата на Сталин (а си мисля, че е прекалено млада за това), тя едва ли щеше да има възможността да излее толкова мръсотия върху родината си, както в момента прави, без да бъде изпратена в Сибир. Между другото, нито един вестник в съветската епоха не би се съгласил да я публикува, подобни инсинуации в чуждестранната преса й гарантираха изпращане в ГУлаг. Френската преса може да бъде извинена, че систематически нарича Путин "бивш полковник от КГБ", като че ли това е най-забележителният период в неговата карира, преди да стане президент. За французите това е клише. Обаче за руснаците този детайл има друго значение. Би било добре, ако тя знаеше, че в края на съветската епоха КГБ се беше трансформирала в "административна школа". Там се подготвяше държавната администрация, способна да работи във всички сфери. А къде още такъв административен ресурс може да бъдат открит? Нашата памфлетистка от "Новая газета" (нейният тираж непрекъснато намалява) прекрасно знае, че най-високият пост, заеман от Путин до избирането му за президент, е заместник в администрацията на знаменития кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак. Този високообразован и изключителен либерал в най-прекия смисъл на думата изигра даже с цената на живота си първостепенна роля в освобождението на руския народ от оковите на тоталитаризма. Историята тепърва ще му отдаде заслуженото. Едва ли Собчак би избрал за свой помощник Путин, ако не виждаше в него онези качества, които биха спомогнали за осъществяването на собствената му политическа линия? Накрая Анна Политковска вижда доказателство за безспорния и опасен завой към авторитаризъм в това, че губернаторите и съдиите се назначават от Кремъл. Да, това действително е тревожно! И не само за Русия, но и за Франция, където префектите на регионите и съдиите се назначават от правителството. Необходимо е незабавно да реформираме нашите институти, ако искаме да продължим да се наричаме демокрация! Непознатият лесно може да се представи за важна личност, докато не разберат неговата нищожност. Доколкото ми е известно, в Русия, където 70% от населението подкрепя Владимир Путин, Анна Политковска е известна като заклет противник на установения ред, на която никой не гледа сериозно. Би следвало и ние да се отнесем към нея така.
http://www.inosmi.ru/stories/01/05/29/2996/220586.html)

Превод от руски Георги Пашкулев

Бел. ред. Горният текст, макар и писан през 2005 г., поразително напомня просъветските защитни пледоарии на видни европейски интелектуалци от 20-те, 30-те, 40-те години на миналия век, тоест точно от Сталинската епоха. Ситуацията днес, разбира се, е друга и Путин едва ли трябва да бъде сравняван със Сталин. Безкритичната защита обаче, която се съдържа в думите на Дрюон, говори за някаква специфична системност, която е полезно да бъде проследявана.