Празничен за българския драматичен театър, за българското театрознание бе денят 20 юни 2005 г. След четири десетилетия повече или по-малко интензивна работа върху този универсален справочник за българския театър, най-сетне големият, но лек и изящен том на Книгоиздателска къща "Труд" имаше своята премиера в препълнената камерна зала на Народия театър "Иван Вазов". Изданието има 466 страници, включващи "над 1700 статии за най-видните творци в българския драматичен театър, над 150 статии за театри, театрални форуми, творчески организации и издания, 500 снимки". То е подготвено в Института за изкуствознание при БАН и е подпомогнато от Фонд "Научни изследвания" - МОН, от Съюза на артистите в България и от Националния център за театър.
Ако ви се е налагало да направите някаква най-елементарна справка за нещо, случило се в нашия театър преди повече от година (да не говорим за години или десетилетия), знаете, че подобна необходимост се превръща в непреодолимо родово проклятие. Беше... Защото вече ще знаете откъде да започнете, ще знаете коя е първата книга, в която трябва да "пъхнете нос", както казваше очарователната Люси Атанасова. Може тъкмо търсеното от вас тук да го няма, но този том по дефиниция е сърцето на информационното дърво, от него по-лесно и удобно ще се проследяват други отклонения и разширения. Първите варианти на словника за екциклопедията са подготвени преди много години. Последните, доколкото ми е известно, са уточнявани през 1999 или 2000 г. Последната е посочена като "пределна граница". Така че някои по-млади или утвърдили се през последните 5-6 години театрали може да ги няма, може да има и други неволни пропуски, както (не може без това) сигурно има и волни пропуски, защото при изготвянето на подобни справочници групата, която се е захванала да го реализира, определя свои критерии за подбор и оценка на личности и факти. Но пък малкият тираж (500 броя) почти сигурно ще доведе до второ издание, в което някои пропуски и неточности могат да се допълнят или уточнят.
31 са авторите на отделните статии в Енциклопедията. Но основната работа по хармонизиране и съгласуване на текстовете е извършила редакционната колегия, водена от Кристина Тошева. Аплодисментите на премиерата при споменаването на името й бяха минимален, но трогателен знак за възможна реабилитация на театрознанието ни в съзнанието на театралното съсловие.
Сега на "Славейков" между Енциклопедията за виното и не по-малко популярния справочник "Кама сутра" стои, при това съвсем достойно и внушаващо респект, изданието "Енциклопедия на българския театър". Все книги, потребни на хората и съвсем не чужди една на друга. Защото какво е театърът, ако не е опиянение, любов и още нещо...
Прочетете "Енциклопедията на българския театър" и ще се убедите на примера на онези, които са го градили през годините, че той е и посвещение, и самолишения. Прочее неща, без които и този красив том не можеше да види бял свят.

Никола Вандов