Разопаковай ме!

Време е, обратно на заглавието на едно от представленията, които показа фестивалът "Театър в куфар" (състоял се от 11 май до 12 юни т.г.), самият той да бъде "разопакован".
Както всеки фестивал, и той си имаше мото: "Светът отблизо". Както повечето подобни, звучащо достатъчно разтегливо - нито ефектно, нито конкретно. По-интересно е какво имаше в куфара, който отдавна е изпразнен и вероятно прибран на мястото си в килера до следващите пътувания.
Всъщност, като стана дума за пътуване, тоест за селекцията на фестивала, може да се каже, че не е много ясно как тя се осъществява, кой и как пълни куфара. По-скоро е ясно, че поради минималните средства, с които разполагат организаторите му, се налага да пускат в куфара наличното възможно, вместо възможното желано. В този смисъл не може да се разбере какво е точно желанието на селекционера, има ли изобщо ясна идея за пътуването по нашите сцени на този фестивал, за срещата между театър и зрители, в съгласие с която се подбират представленията в куфара.
Впрочем, финансовата принуда вече години наред, съвсем не само в театъра, направи някак "излишно" усилието да бъдат артикулирани и рационализирани намеренията; и всеки, който отвореше дума за тях, тоест за някакви идеи и цели, бе гледан или като пълен абдал, или като нечий агент-провокатор към "усилията да се направи нещо реално, каквото и да е то".
Безвкусните плодове обаче на този нов и сляп реализъм ще берем тепърва. В изкуствата най-добре се вижда слаботелесността на въображението и мисленето в живота на обществото ни. Но това е друг разговор.
Ако се върнем към "Театър в куфар", всъщност Наташа Колевска и помощниците й са събрали наистина възможното и сред идващите за други фестивали спектакли. Така че не само софийската публика можа да ги види и това е добре. Най-интересните представления, които се оказаха сред багажа му, бяха тъкмо онези с висок коефициент на действие на въображението и интелектуалната рефлексия върху проблемите на глобализиращия се и движещ се като пустинни пясъци наш свят. Поезия, глобализация и рекламен пазар са ключовите думи към тези три артефакта.
Първият е представлението "Градината на разума" на италианската трупа "Хронос" от Италия на хореографката Орнела Пегораро - педагог и директор на хореографското училище в Скио. Като свободна асоциативна игра върху поезията на Емили Дикенсън, то се стреми да постигне сценичен израз на поезията, на движението в желанията на четирите танцуващи жени чрез минималистична организация на сценичното пространство. Стълба и леки бели кубове-кутии, екран с куплет от стиховете, самоиронична и фина игра със собствените настроения в танца, добра светлинна драматургия - това бяха само някои сред усилията, които са за отбелязване при създаването на това интелигентно, нежно и самоиронично представление върху движението на мечтите и реалностите в живота на жените през Дикенсън до днес.
Вторият интересен артефакт в куфара бе всъщност пиеса, независимо че имаше усилие да бъде показана като работен прочит на маса от клас студенти на НАТФИЗ по актьорско майсторство. Текстът е на Фалк Рихтер "Електроник сити". Той е и режисьор. Поставя в Хамбург, Берлин, Дюселдорф, Цюрих, Виена и пр. "Електроник сити" е поставяна в Берлин, в "Театър ам Ленинерплац" и режисьорът със съдействието на Гьоте институт бе тук, готов за разговор, който се размина, както повечето подобни опити.
В многопластов сюжетен колаж Рихтер фокусира проблеми на глобализацията и на постиндустриалното общество. За какво става дума? В лесните матрици на филмовия сериал и в универсалния лайф стайл се снима историята на едно момче от голяма компания и момиче, работещо на летище. С хепи енд, естествено. Рихтер ги показва критично като "звезди за една нощ", объркани в елекроника, пътувания и празнота, и ги показва мелодраматично-иронично като изпаднали от сюжета на представата за себе си: той - забравил кода за стаята в хотела си; тя - загубила бар-кода за касата. Дали няма да загубят и работата, и себе си в този сюжетен трик от снимания филм? Пиесата с въображение и умело използване на актуалните културни кодове в новите градски пейзажи рефлектира проблемите на човека в модерния град; критично-иронично ги отваря пред очите на зрителя в двойното огледало на изкуството -миксирайки кино, театър и медии в драматургичния си език.
Представлението "Опаковай ме" на танцовата компания "Линга" от Лозана бе третото интересно представление в "куфара". Швейцарската компания е позната на публиката ни с показаното преди време "Go!". Хореографката Катаржина Гданиек и Марко Канталупо показаха критичното си отношение към рекламната индустрия в ефектни и умни парчета от колажа на своето представление. Като дисциплинирани майстори, актьорите-танцьори красиво и емоционално рисуваха цветните рекламни сюжети, показвайки различни желания, на които разчита рекламната провокация, по този начин третираща хората и отношенията им като предмети за опаковка и продан.
Имаше и спектакли от Австралия, Израел, Англия (за "Нирвана" вж. "Култура", бр. 23/24 от 17 юни т.г.), но сред видимо трудно събирания багаж само тези три заслужаваха по-специално внимание.
Дори и без ясна концепция, става ясно от практиката на фестивала през последните години, че лесно преносимите, мобилни и комуникативни спектакли, създадени от малки, често интеркултурни компании и трупи, движещи се отвъд драматичното, са основното в багажа. И тъй като пиесите заемат най-малко място, а пренасят най-много в общуването между театралите и културите, не е зле да предвидят повече място в следващия "куфар" за тях.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата