Пак за Интернет - Общество - Култура
На 4 юли т.г. в зала 1 на Софийския университет главният редактор Кольо Коев представи съставената от Орлин Спасов 3-4/2003 книжка на списание "Социологически проблеми" на тема "Интернет - Общество - Култура" (вж. "Култура", бр.19 от 20 май т.г.).

В обръщението си Орлин Спасов подчерта мощния импулс за интернет да се говори в глобални категории, но и да се локализира посредством определения като "българския" интернет. Той определи потребителите у нас едновременно и като присъстващи, и като отсъстващи. За едните мрежата е сбъдната утопия, предоставяща възможности за алтернативен живот, докато за други тя пак е утопия, но за жалост нереализирана. (В България, примерно, сме още твърде далече от немските дебати, фокусирани върху това дали училищните компютри следва да са свързани с мрежата.) Според Спасов дигиталното разделение между хората трябва да бъде предоговаряно в български условия, защото у нас интернет разделя в по-голяма степен, отколкото предполагаме. Тъкмо изключените от обществото са неговите български потребители - за тях виртуалното бягство в мрежата предхожда реалното бягство. Съставителят изложи намерението си в книжката "да сглоби липсващото цяло", да сплоти авторския кръг по интернет-тематиката, за да създаде по-голяма хомогенност на изследователското поле. В работата си той се е стремил към интердисциплинарност на предложените статии и широка контекстуализация на проблемите (САЩ, Западна и Юго-Източна Европа).
Петя Кабакчиева заяви, че при досега й с книжката на "Социологически проблеми" за нея се е размила границата четене/сърфиране; че е чела, все едно сърфира и кликва върху различни линкове; че това сърфиране понякога блокира мисленето. Като основно качество на съставителството Кабакчиева постави "свободата в многообразието", типична за интернет. Какво става със статуса на социалното, е основният въпрос, предизвикващ консолидация на изследователския интерес в броя, продължи тя. Очевидно някои текстове проблематизират класическата научна рефлексия, тъй като светът бива осмислян по-скоро метафорично, а не понятийно. "Интернет - Общество - Култура" е провокация как да мислим явление, което не се включва в класическите разделения. Според социоложката броят демонстрира по-скоро наддисциплинарност, отколкото интердисциплинарност, интернет ни води отвъд класически хронотопни дистинкции и жанрови граници. Петя Кабакчиева обстойно се спря върху това дали интернет е радикално ново явление или бихме могли да го впишем в досегашни конструкции. В заключение тя благодари за "епистемологичния гъдел", който броят, съставен от Орлин Спасов, провокира.
Александър Кьосев бе другият дискутант. Готвейки се за вечерта, той изписал в търсачка "Социологически проблеми" и открил многобройните позовавания на списанието в интернет, но не и сайт на самото списание. Кьосев отбеляза, че в залата са "обичайните заподозрени" представители на социалните и хуманитарните науки, но отново (!) ги няма компютърджиите. Дори такъв значим опит, като съставителството на Орлин Спасов, не преодолява бездната между виртуалната и хуманитарната култура у нас. "Ние изучаваме компютърджиите, но дали те ни изучават, дали въобще имат нужда от нас?", попита Кьосев и подчерта, че контактът между двете общности не се получава дори при положените от редакцията на "Социологически проблеми" сериозни усилия. Според Кьосев броят представлява бавно и тромаво насочване към потресаващо нов проблем, но макар и закъснели, авторите очевидно не са си губили времето - той най-силно е впечатлен именно от българските приноси. И точно затова Орлин Спасов заслужава изключителни поздравления. Предметът на изследване е развил компетентностите му, нещо повече, прибавил е нови компетентности, а статията му "Другият преход", посветена на историята на интернет в България, направо "отваря очите". Александър Кьосев смята, че изследователското поле е покрито по изключителен начин, движейки се по оста хуманитарно-социално. Той открои две ядра: първо, скритият спор дали интернет е радикално ново явление, или в него има древни енергии, и, второ, текстовете на Нели Огнянова (за практическите и теоретичните предизвикателства на интернет пред правото) и Стилиян Йотов (за делиберативната демокрация, отказваща пазарлъците и консенсуса). В крайна сметка броят, според Кьосев, е внимателен и балансиран точно като Орлин Спасов, като самия съставител; на всеки аргумент тази книжка на "Социологически проблеми" е готова да предложи контрааргумент.
В рамките на дискусията Албена Хранова описа тревогите от факта, че студентите й композират своите курсови работи по принципа "Copy-Paste", което я принуждава за 68 студенти да съчинява свръхдетайлизирани 68 теми, по които не могат да бъдат намерени извори в интернет. Тя попита как да възприемаме качените крайно небрежно творби от класическия литературен фонд, но най-вече какви по-точно хора ги качват?
Отговори й Богдан Богданов, според когото свръхширок форум като интернет с безкрайно много участници в него предполага намаляване на тяхната субективност. Богданов не се страхува от заемките в студентските работи - прочее, типични и за древногръцката драма, при която авторът може безнаказано да заеме свой стих от друго произведение или направо стих от друг поет, стига той да е в полза на творбата. Всъщност важна е именно творбата, а не нейният автор. Всичко това е типично за епоха, в която индивидът се отваря силно към другите. Според Богданов, да влезеш интернет е като да кацнеш на летище в Индия - виждаш безбройните налягали тела, виждаш мъртвите тела, които плуват в реката, а край тях други тела перат своите дрехи... Всъщност точно елементарната нечестност внася отвореност между хората. В този смисъл: да изтърпим преписването. А и да не мислим интернет в европейски категории.
На финала Ивайло Дичев подчерта, че най-после трябва да се научим да боравим с информационни потоци, а не да пакетираме информацията...

М. Б.