Спектакъл, който никога няма
да се случи

Сцената представлява маково поле. (Пина Бауш покрива сцената с карамфили, но, за да не заимствуваме директно, ние я покриваме с макове.) На заден план, на морско син фон е експонирана статуята на свободата, държаща във вдигнатата си ръка шмайзера на войника от паметника на съветската армия... Звучи песен на Марлене Дитрих, на фона на която изрусен ром във вечерен костюм позира пред ретро фотоапарат, зад който стои група чуждестранни репортери, оживено коментиращи. Ромът заема смесица от героично-еротични пози, раздава целувки и многообещаващи погледи. От дясно наляво по сцената преминават група младежи с уокмени в ушите, които танцуват рап, отвреме навреме спират в предизвикателни пози, изкрещяват: "А'така!!!" и, видимо доволни от себе си, продължават безгрижния си поход. От ляво надясно и обратно се движат, доста хаотично и объркано, хора на средна възраст, с измъчени и зареяни физиономии, падат, стават, понякога някой остава да лежи - може би вече няма сили да се изправи... Отвреме навреме преминава добре облечен персонаж от женски или мъжки пол, който застава всред маковото поле и произнася реч като в Хайд парк на някакъв неразбираем език - смесица от руски, турски, английски и прочее езици, реч, която интонира все по-изразително и накрая се превръща в ария от вагнеров тип в ориенталски аранжимент. Влизащите на сцената добре облечени хора започват да се появяват с вързопчета дрехи и други помощи за изнурените и объркани свои връстници, които постепенно се костюмират и се присъединяват към хора. Неусетно ариите се обединяват в дружна песен, бодра и ведра, като майско утро...
Внезапно тази идилия бива смутена от една непожелала да се преоблече група, която само се е разсъблякла и членовете й наблюдават с удивление татуиравките на различни части от тялото си, разглеждат се взаимно и постепенно се заиграват в едни не дотам благопристойни действия, стимулирани от бодрото пеене на активистите... За момент надникват четирите малки лебеда, но стреснато разбират, че са попаднали в друг спектакъл и безследно изчезват. През сцената преминава в галоп стадо овце, захапали четирилистни детелини. Рапърите отново се появявят, сега вече с някакви ленти на едната ръка и обвити в разноцветни марабута, спират и се заглеждат в самоотвержения спектакъл, който добива все по-ясна изразност. Наведени леко на една страна, подпрени един на друг, рапърите си раздават по една марихуана и изпадат в медитативен транс. Следва видеопрожекция, за да сме сигурни, че ще разберем какво халюцинират рапърите, а именно: Шмайзерът в ръката на статуята на свободата се самовзривява и се превръща в букетче червени макове, което също се взривява и се превръща в кредитна карта, която също се взривява и се превръща в билет за самолет, независимо за къде...
Взривовете продължават във все по-едри планове, постепенно влиза звук от фойерверки и отгоре започват да валят конфети и сватбени бонбонки...
На това място, в разгара на веселбата, се появява един разтревожен човек на средна възраст, който крещи нещо на италиански и иска да му обърнат внимание. Когато шумът спира и всички погледи се насочват към него, мъжът казва: "Извинете, аз съм Микеланджело Антониони и това, което виждам, много ми прилича на финала на един мой филм. Бих искал да се запозная с авторите на този... във връзка с авторските права..." Завесата рязко пада, чува се силен крясък и след това отново омайно звучаща планинарска песен в съчетание с птиче чуруликане... Пред завесата се спуска електронен надпис: "Завинаги приятели на природата". Край.

Според Фелини спектаклите на Пина Бауш са: "съновидение, церемония, предсказание, откровение..." Пина Бауш: "Реалността не може вече да бъде единствено танцувана..."

Мила Искренова





Парафраза по Пина Бауш без заглавие