Я, какво било!
Ако звуците са дума, ако думата е мисъл, ако мисълта е стих, значи това е поезията на Таня Кольовска. Ако изяществото е родилен белег, ако изтънчеността е призвание, ако проникновеността е талант, то това е нейната стихосбирка "Нататък опитайте сами".
Колко нататък и колко сами? Толкова, с колкото ви е надарила природата или бог и колкото ви позволяват сетивата и интелектът да проследявате полета им и да докосвате висотите, до които те могат да се издигнат. Ако вашите сетива и вашият интелект следват посоките, към които ги води Таня Кольовска, те ще стигнат толкова далеч, че не е сигурно дали ще можете да ги върнете обратно. А има ли нужда да ги връщате и за какво са ви те - вашите сетива, ако не успеят да усетят и осмислят нейния толкова странен свят, съчетал несъвместимото - абстракцията и виталността. Нейният толкова необхватен свят, който прилича на малък, изпуснат върху каменните улици елмаз, в който се отразява вселената. Изгубен елмаз от уникалния старинен пръстен на поезията, който, ако не бъде взет от човек, ще бъде намерен от птица и ще бъде отнесен в невидимото небесно гнездо, което къта всички изгубени ценности.
В този свят не се влиза, защото той не е предметен. Там "храстите са наклякали деца по земята", там се сипе "леко облечен, едър пролетен дъжд", там "тъмното е тежко и твърде строго разстояние", "дъгата губи всякаква стабилност, ако я хвърлиш по корем", "въздухът е сух и претръпнал като пепел", а "кипарисите, ах кипарисите - стройни сенки на светли души" крепят "Историята - спомен в корена на маслината и лозата. Животът - обърнато лястовиче гнездо горе на хълма. Понякога между двете - моя милост".
Човек може само да моли за погледа на поет, който осезава такъв свят; който знае наименованието на всяко негово кътче и на всеки атом в него, защото той е творецът на неземните му измерения, превръщащи смъртта, безсмъртието и вечността в една обикновена житейска среща на улицата - без патос и разтърсващи прозрения, без страст и клетвени заклинания, без хъс и възгласи. Просто ей-така, както си вървиш, както разсеяно гледаш, както си дишаш, очите ти срещат стиха на Таня Кольовска и застиваш удивен: "Я, какво било!". Застиваш задълго пред тези филигранна думи и техните неописани никъде другаде значения, защото те са дадени за познание само на нея. Застиваш пред тази изящност на ритъма, който повтаря недоловимия шум на течащата във вените ти кръв.
Застиваш пред това невидимо движение на мисълта, което вдълбава в съзнанието ти открития, без които усещаш, че си бил много чужд на живота си, много далечен на хората, много сам сред пренаселения свят, много излинял в неспирните си мисли, много беден духом след векове цивилизация. Откриваш, че преди да се слееш с тази поезия, част от теб просто е липсвала. И откриваш, че вече си цял дори в самотата, където "на съседната маса два празни стола" се срещат "всеки ден по същото време". И откриваш, че тя - Таня Кольовска, е там - толкова внезапна, характерна, несгрешима, неповторима и незабравима като рисунка на тъжен художник, скицирал силуета й върху салфетка, оставена на масата пред недопитата чаша. Да, това е поезия за ценители, понеже поезията принадлежи само на ценителите, което означава, че това е поезия.
Аз не познавам Таня Кольовска. Но рядко съм докосвала и още по-рядко съм носила до сърцето си толкова скъпоценно и изящно бижу. Ако не се боите, че ще се изплъзне от пръстите ви и че невъзвратимо ще отведе нанякъде духа и интелекта ви, вземете в ръце и... "Нататък опитайте сами".

Ива Николова

Думи на Ива Николова, произнесени на неотдавна организиратата от Агенцията за българите в чужбина среща с поетесата Таня Кольовска (София - Рим) по повод новата й стихосбирка "Нататък опитайте сами" (издание на "АГАТА-А", илюстрирано от Магда Абазова).