Тялото анфас и в гръб

С красивото си и дори претенциозно оформление книгата на Тодора Радева "Седем начина да увиеш сари около тялото" респектира, но и подлъгва. На предната, както и на задната й корица, е щрихирано женско тяло, съответно анфас и в гръб. Тяло, в чиято рисунка са вписани отрязъци от самия текст на писателката. По този начин книгата се отваря и затваря пред нас като тяло и като метафората, че думите в нея са инкрустирани върху плътта, че говорят "с езика на тялото". Това по-скоро ни навежда на мисълта, че ще се потопим в загадките на тялото. На източното тяло. Ще доловим неговото ухание и думите ще се увият "като сари" около сетивата ни на читатели. Ще потънем в това друго тяло, което носи сари и знае седем начина да го обвие около себе си. Източно тяло, което е мистично и отвлечено, твърде далечно от нас, за да го познаваме, но и твърде изкушаващо ни, повличащо ни към своите тайнствени наслади.
Пристъпвайки към текста, това очакване обаче се оказва погрешно. Не защото в книгата не става дума за тялото, за неговите желания и наслади, а защото това тяло е твърде добре познато. Историите експлоатират неговите емоционални преживявания по предсказуем начин. Разказите на Тодора Радева са други, не са това, което сме очаквали. Те са кратки и лаконични, прекалено къси, за да предизвикат наслада. Или по-скоро свършващи там, където нашата читателска наслада тепърва започва. Самият стил е насочен към това да регистрира преживяванията, събитията и състоянията на героите си, тоест да разказва истории, но обръща твърде малко внимание на това как и защо нещата се случват. Разказът не се задълбочава, не се разгръща като "гънка в кожата", а остава на повърхността, в отчитането на фактите, в лекотата на "това е, което се случва". Четиринадесетте истории превръщат в свой сюжет съществуването в делника с неговите любовни връзки и отношения между хората. Това са разкази, много наподобяващи "Сексът и градът", новия градски сказ, който е твърде бъбрив и чиито истории непрекъснато следват една през друга, без обаче да успеят да надхвърлят своята никого не изненадваща всекидневност. В един по-ерудиран, по-изтънчен дамски вариант самата книга е това, което твърде неловко превеждаме (или отказваме да превеждаме) с определения от типа на "чик-лит", модерни разкази за живота на мимолетните сексуални връзки, на временните отношения между хората, в които всичко си има начало и край. Това са истории, които са интересни и любопитни, но твърде лесно се забравят. Неслучайно книгата завършва с настъпването на деня, "когато всички истории се сливат и потъват в дълбоките води на забравата". Това оставя впечатлението, че разказите в нея са писани сякаш за една нощ като литература, която едва ли помним много дълго, след като сме затворили книгата. И все пак впечатляваща е тази лекота и непосредственост на стила, умението му да пресъздава напрегнатата преходност на житейските ни ситуации, в които влагаме много излишна страст.

Кристина Йорданова





Тодора Радева. Седем начина да увиеш сари около тялото. Издателство Корени, София 2005, цена 6 лева.