Изборите: за политическото самодоволство, интересите, ценностите...
Копринка Червенкова: Както вероятно се досещате, поканили сме точно вас, защото се надяваме на по-непредубедена, по-"нешлифована" от рутината гледна точка към тези избори. Затова аз лично ще предпочета ролята на питаща. Но да започнем може би с първите ви експресни коментари.
Борис Попиванов: Всъщност следизборният дебат, който започна още вечерта на 25 юни, се самоограничи неимоверно много, сведе се до въпроса какви бъдещи коалиции можем да очакваме. Никак не е без значение. Само че всички други гледни точки бяха почти забравени. И те не опират просто до социалния състав и идеологическите пристрастия на избирателите на "Атака". Първото, което ми се струва най-важно, е, че тези избори не падат от небето, те се случват в контекста на много особена, специфична ситуация в Европейския съюз и в контекста на едно странно положение, в което се намира българското общество след 15 години преобръщане на статусите.
Марин Бодаков: Тогава кои важни теми не влязоха в обращение в предизборната кампания и дали, според вас, ще се наложи връщането им в дебатите сега?
Борис Попиванов: Също като следизборния, и предизборният дебат се самоограничи, което доведе до крайно сближаване на позициите на основните политически сили. Фактически нито една от тях не посмя да заложи някои силно ефикасни мини, като мината Ирак, мината Либия. А дали българската интеграция в Европейския съюз е също такава мина, може би дори по-опасна, не се разбра, подмина се само с коментари за това дали БСП може да ни вкара там или не. Оттук и по-изненадващите включвания на нетрадиционни политически формации.
Щом основните протагонисти не провеждат европейския дебат за България, забулват го в непрозрачност, не виждам защо други актьори да нямат право да го проведат. Били го изкривили този европейски дебат. Откъде да знаем, като още не сме го виждали неизкривен! Според мен българският избирател гласува много разумно, той не гласува против това, което му се предлага, а всъщност обърна внимание, че голяма част от него изобщо не му се предлага.
Христо Буцев: Не смятате ли, че тази предизборна, да я наречем, кампания е продължение на едно политическо съществуване - не казвам живот, не казвам и говорене - което продължава вече твърде дълго; и в което понятията са загубили значение? Думите са загубили значение.
Борис Попиванов: Думите, разбира се, са загубили значение, понеже реалните неща си минават покрай избирателя. И отново се връщам на евроинтеграцията, която май че в най-голяма степен загуби значение като дума, като понятие, като съдържание. Правителството на Сакскобургготски (и не само), правителството на Костов (и не само), огромното мнозинство от политическия елит представяха пред нас процеса на българската евроинтеграция като някаква компютърна игра. В която нашият герой отива да се интегрира, върви по пътя към ЕС, отвсякъде го стрелят и мушкат, отвсякъде му режат ръце, крака; но той продължава стъпка по стъпка, преодолява поредно препятствие, наближава финала; като периодично, при прескачане в следващо ниво, компютърът му съобщава, че примерно е изгубил един живот поради това, че нещо не е довидял, или че 20 точки му се отнемат, без да става ясно защо; лошо, но все пак сме в горното ниво; който не играе, не печели, а как да не играеш, като мобилни телефони и лека кола се разиграват на томбола специално за теб, европеецо. И тази компютърна игра, това крайно нелепо и обидно за българските граждани представяне на нашите евроинтеграционни усилия беше наистина наказано. Първо, от тези, които не сметнаха за нужно да гласуват въпреки мержелеещия се в далечината Хюндай. И второ, от тези, които сметнаха за нужно да покажат деликатно и възпитано на невъзпитаните си управници, че безалтернативни ситуации в демокрацията няма.
Марин Бодаков: Това ли е обяснението на провала на промоционалната кампания? Защото три дни преди изборите прогнозите бяха за близо 70% гласоподавателна активност.
Борис Попиванов: Поне аз си мисля, че това беше жълтият картон на избирателите към управлението.
Йорданка Костова: Ако мога да се върна на метафората за компютърната игра, избирателната активност и отношението на хората към предизборната кампания беше по-скоро на странични наблюдатели, които нямат никакво участие в играта. Те не са герои, не са играчи, а наблюдават един независещ от тях процес. Те гледат как някой върши нещо, как някой взема решенията и след това им съобщава готови факти. Обяснява им се: "Това е за ваше добро", "Това сте вие", "Така трябва" и т.н. Всъщност хората осъзнаха всичко това и казаха на политиците: "Ние не сме от вас!". И останаха настрана.
Христо Буцев: Защо хората не са "от тях", как си го обяснявате?
Йорданка Костова: Може би (целенасочено или не) политиците направиха така, че обикновените граждани да не се включат в присъединителния процес. Няма реални спорове "за" и "против" европейската интеграция, липсва и масова информационна кампания, която да разяснява ползите и вредите от членството ни в Евросъюза. Политиците сами взеха решението относно влизането ни в Европейския съюз. В този смисъл те си осигуриха привидно спокойствие по време на присъединителния процес. Преговорите за членство се водеха така, че резултатите от тях въобще не се видяха и не се обсъдиха. В един момент хората чуват по новините: "Беше затворена преговорната глава по тема Х". С това започва и с това свършва масовото осведомяване на българина на тема Европейски съюз и европейска интеграция.
Христо Буцев: Дали ние по някакъв прекрасен начин не се вписваме в европейския модел на налагане на европейския модел "отгоре"?
Борис Попиванов: Повтарям, забравя се контекстът, в който се правят българските избори - най-голямата криза на европейския проект в цялата му половинвековна история. Най-мащабното усилие, до което интелектуално съзря европейският политически елит за 50 години - да даде конституция, да дари конституция на своите граждани - беше отхвърлено. Беше отхвърлено не от парламентите, където тази конституция се ратифицираше. Парламентите, т.е. политическите елити, казаха своето "да". Европейските граждани, които бяха силно подценени в тази ситуация, казаха своето "не". Според мен същото направиха и българските граждани, макар и в по-различна ситуация.
Копринка Червенкова: Но ако направим сметките, ще се окаже, че реално българският избирател е подкрепил европейската интеграция. Всичките партии - от БСП до ДСБ - са нейни яростни поддръжници. А гласовете за тях във всички случаи са мнозинство. Така че не виждам пряка връзка между европейския вот срещу конституцията, ergo срещу интеграцията и българския вот. Напротив, българският вот сякаш дава обратна картина.
Борис Попиванов: Българският вот демонстрира, че европейският демократичен усет, мисленето в алтернативи не са чужди и по нашите земи. А тези парламентарни мандати, които изчислявате като подкрепа на европейската интеграция, не бяха мандати за европейска интеграция по време на предизборната кампания.
Марин Бодаков: Поне аз имам отчетливо вътрешнополитически причини да гласувам за която и да било партия. Отношението на предпочетената от мен политическа сила към евроинтеграцията въобще не оказа влияние върху моя избор...
Борис Попиванов: Понеже тя не ви беше предложено на вниманието.
Копринка Червенкова: А вие, примерно, как си представяхте, че евроинтеграцията трябва да ни бъде предложена?
Борис Попиванов: Примерно, че трябваше поне основните политически сили - като части от политическия спектър - да предложат алтернативни визии за следващите стъпки на българската евроинтеграция и за формата на българското членство в ЕС. Да покажат и да кажат в какъв Европейски съюз искаме да влезем, понеже това не е ясно. Не само на избирателите, не е ясно и на самите тях, не е ясно изглежда и на самия Европейски съюз. Трябваше да кажат и какво сме склонни и какво не сме склонни да дадем, според тях, влизайки там. Да обосноват какви очаквания можем да си позволим да имаме към Европейския съюз; и доколко този Европейски съюз, според тях, ще бъде на висотата на нашите очаквания. Понеже това е въпросът на следващия парламентарен мандат.
Марин Бодаков: Пак да поясня: конкуренцията, която лично ме интересуваше, беше между вътрешнополитическите, при това социално-базисни предложения на партиите, а не върху натрапения от тях - често като арогантно-самопонятен - европейски избор...
Борис Попиванов: А той е доста по-важен от някои вътрешнополитически конкурентни предложения.
Марин Бодаков: Вероятно сте прав. Погрешно съм смятал, че този въпрос е безвъпросен за много повече хора. Оказа се, че не е така.
Борис Попиванов: Не е толкова безвъпросен. Защото числата на подкрепата, които дават социологическите проучвания, са кухи. 70% преди няколко месеца одобрявали влизането на България в ЕС. Едновременно с това едва 17% знаеха, че изобщо сме приключили преговорите със същия този ЕС. Това ако не е куха подкрепа, абсолютно незапозната подкрепа, не знам какво е.
Йорданка Костова: Ако българинът съзнателно е подкрепил нещо от европейската интеграция, това са нейните икономически аспекти. Те обаче остават в сферата на пожелателното мислене. Българите си мислим, че Европа е неизчерпаема банка, която ще даде по много и на всички. Именно това се възприема като икономическа интеграция и затова се подкрепя. Така изглеждат последиците от политическото мълчание около на тази тема. Докато във Франция, Холандия и изобщо в Западна Европа в момента дебатите текат около политическата интеграция - създаване на политическо обединение от по-високо ниво. Българското общество все още е далече от дебатите за бъдещето на Европа като федерация или съюз от държави.
Христо Буцев: Всъщност във Франция и в Холандия хората гласуваха по вътрешнополитически причини за въпросите на външнополитическото обединение. В България ние обикновено - и в политическото, и в журналистическото, и в експертното говорене - не търсим сериозно връзката между "по света" и "у нас". Тук в продължение на години се говори за обединена Европа като за нещо абсолютно откъснато, някакво нещо, което ще дава пари. Но връзката между това, че някои живеят трудно до циганската махала и нашето обединяване с Европа, тази връзка като че ли никой не я прави, такава връзка просто не съществува в говоренето. У нас нормалните реакции се потискат в най-буквалния психологически смисъл. И даже, ако искате, в психоаналитичен смисъл. В нашето говорене всичко е толкова политически коректно, че чак измислено. Някакви кръгове искат някаква измислена от тях Европа - Европа на етническа, гражданска и класова хармония - каквато не съществува.
Съществува Европа, в която човек на най-ниското ниво трябва да се разбере с живеещия до себе си, след това с живеещите в квартала, след това живеещите в града да се разберат, живеещите в държавата и в другите държави да се сговорят... И сега какво наблюдаваме? Наблюдаваме цирея, който се пукна. Когато не назоваваш нещата с истинските им имена, като не казваш, че един човек има нужда от идентичност, както има нужда от собственост, че има нужда от националност; като не казваш, че един човек има нужда от пространство около себе си, за да съществува; че има нужда от собствена култура; че има нужда да отстоява тези стойности... Когато не назоваваш тези неща, се озоваваш във фашизъм. Ясно е, че трябва да има ново и различно говорене, ясно е, че с нов поглед въобще трябва да се види светът, а в изборната нощ всички мислеха каква коалиция ще направим. Всички са отново в тактиката. Ние сме в тактиката - днеска за утре. Съжалявам, че всъщност вече не питам, а изказвам теза.
Марин Бодаков: И новата обстановка не търпи вехтите понятия, чрез които я интерпретираме.
Христо Буцев: Жан-Мари льо Пен употребява израза: политико-медийна или медийно-политическа класа. Какво наблюдавахме в изборната вечер? Наблюдавахме абсолютно спояване на един каймак, който не желае да се вгледа в променената картина и да смени позициите си. Наблюдавахме един Бареков, който, вместо да е медиатор, се яви като защитник на теза. Същото се наблюдаваше и в другите канали, същото се чуваше от всички усти.
Един-единствен нормален човек видях по телевизиите и това беше Иван Кръстев. А с този вот за "Атака" светът, нашият свят се е сгромолясал. И се е променил. Нещата трябва да се правят отново. Но първо трябва да се видят по новому, т.е. да се назоват най-накрая. Трябва да се каже, че не може Доган да събира 200 хиляди турци в Турция с автобусите си и да си играе на малък Наполеон в България. Това нещо трябва да се каже директно.
Трябва да се каже, че циганите трябва да се интегрират. Или ако не се интегрират, да се обсъжда как да живеем с неинтегрирани цигани. Ако на комшията ви неговата мръсотия не му пречи, но пречи на вас, какво правите? Или се изнасяте, или викате властта. Как иначе? Как иначе се живее? Нещата трябва да започнат да се говорят, да се казват. Политическата класа и в Европа се била отдалечила от народа. Ами как няма да се е отдалечила. Тя въобще не смее да каже за какво става дума. Не смее да каже, че 10% от французите са абсолютно неинтегрирани.
Борис Попиванов: Всъщност тези избори ни представиха двуполюсния модел в нова светлина. Докато в годините на прехода го виждахме в манихейската форма на борба на добрите срещу лошите, на антикомунисти срещу комунисти, сега вече негласно той прие формата "европейци срещу антиевропейци". Отново по същия погрешен начин. Като се пропускат истинските деления в българското общество, истинските линии на разлома, истинските противоречия, истинските интереси. Като се пропуска това, което се случва, тези процеси на социална динамика, които преобърнаха изцяло за 15 години едно доста егалитарно дотогава общество и го направиха... никой все още не знае какво точно. Та, слагайки това настрана, политическият елит се опитва по двуполюсен път, вече не партийно, а идеологически двуполюсен, да наложи своето разбиране за доброто и лошото, за европейското и антиевропейското поведение. Гласувайки за този елит, гласуваш правилно, европейски; не гласуваш ли за него, гласуваш "антиевропейски", което не е алтернатива. Само че възможен се оказва и "алтеревропейският" вот...
Копринка Червенкова: Не съм толкова сигурна, че е чак "алтеревропейски". По-скоро си мисля, че "Атака", която всички побързаха да определят като "фашизоидна", е всъщност доста примитивен балкански вариант на някое от разклоненията на антиглобалисткото движение. Макар че засега членовете й не са формулирали дори най-обща антиглобалистка идеология. А и не знам как биха могли да го направят, каква аргументация ще измислят. Като гледам състава им, който е изключително хетерогенен, си мисля, че доста трудно ще я формулират. Ето, тези дни чух по радиото, че водач на листата им, май че беше в Монтана, е един от много богатите хора в България - личният футболен мениджър на Бербатов и на още две-три адски скъпо продадено момчета. А той е човек, който печели парите си само навън, така да се каже, през глобалните футболни мрежи. И се питам какво той търси в тази компания, срещу какво точно се бори. Даже и да влезе в парламента, парите му оттам няма да се увеличат. Тоест, във въпросната "Атака" има твърде много случайни неща, много повече неясноти; затова не трябва появата й толкова да се драматизира.
Борис Попиванов: Никой не драматизира самото движение, драматизира се ситуацията, която го прави възможно.
Копринка Червенкова: То нямаше как да не се случи. При положение, че в парламента влизат седем партии, една от тях задължително трябваше да бъде популистка. Ако бяха само две-три, шансът на популизма силно би намалял.
Марин Бодаков: От друга страна, по-добре, че се случи сега, отколкото да се случи след 4 години, пък и по-рано... Но мен ме интересува друго: и двамата сте под 25 години, как ще интерпретирате факта, че НДСВ се оказа партия на младите?
Борис Потиванов: Партия на младите, но не заради царя, партия на младите заради издържалия на трусовете модел на юпитата. Ако иска да има неконюнктурно политическо присъствие, НДСВ не можеше да придължи само като царска партия, като партия-човек, партия-цар, тя трябваше да произведе собствен електорат. Тя произведе модел на социално поведение - юпитата, който доби притегателна сила. И той надгради очевидния факт, че има хора, които са доволни от управлението, които са преценили, че най-добре са живели при него, без изобщо да палят свещи и кадят тамян пред иконата на Симеон. НДСВ се зареди със собствена динамика. Вече не е просто случаен резултат от появата на бивш монарх. И няма да е чудно, ако тази динамика в бъдеще направи самия този монарх непотребен.
Христо Буцев: И вие мислите, че Милен Велчев и Николай Василев имат заслугата...
Йорданка Костова: По-скоро да. Това, че бяха назначени толкова млади министри, не можеше да не окаже влияние. Ако има нещо позитивно в политиката на НДСВ, това беше, че тя привлече младите хора. Политиката вече не се възприема като недостъпна зона. Има едно отъждествяване с младия успешен икономист, човека с образование, който е инвестирал в себе си и на 30 години е успял да натрупа достатъчно пари в западни фирми, след което идва в България, за да прави политика.
Борис Попиванов: Не само да прави политика, да работи за другите. Загрижен за другите, т.е. и социално чувствителен.
Йорданка Костова: Не знам дали го има този момент за социалната чувствителност.
Борис Попиванов: Ако си дошъл да правиш политика, а не пари в България, това предполага, че си и социално чувствителен. Такова е внушението. Понеже можеш да се върнеш в България и да правиш нови пари, а не да организираш управление.
Йорданка Костова: Има един вид кариеризъм в това, че се отъждествяваш с...
Копринка Червенкова: А това толкова ли е лошо? Всяка по-едра амбиция е свързана и с мисъл за кариера... Мисля, че е крайно време нашето общество да се заеме и с психологическия си профил, не само със социалния.
Христо Буцев: Точно така. И да не си дрънкаме през цялото време, че социалната стратификация е най-важното нещо. Тя от доста години не е най-важното. И изборите в Америка го показаха, ако се върнем малко към глобалния мащаб. И Копринка е доста права, като говори за психология. Значи, има връщане към човека и към неговите не толкова "икономически" реакции, колкото, пак повтарям, психологически, културни и всякакви други. Борис Попиванов: Единственото, което искам да допълня, е, че тази необходимост от преразглеждане на нещата и от конструирането на психологически модели е резултат от промените в социалната стратификация. Т.е. нещата не са абсолютно откъснати едно от друго.
Йорданка Костова: Тук искам да кажа нещо във връзка с въпроса за младите. Защо освен НДСВ, и БСП получи подкрепата от младите? Ами това бяха партиите, които се обърнаха към тях. Останалите до такава степен бяха заети с вътрешните си проблеми или с усилията си да се наложат в политическото пространство, че нямаха възможност да създадат стратегия за привличане на младите избиратели. НДСВ и БСП направиха силни младежки организации, които участваха в партийните инициативи, особено в предизборната кампания.
Марин Бодаков: БСП изненадващо и въодущевяващо заложи и на интернет.
Борис Попиванов: Лайтмотивът на програмата им беше обществото на знанието, информационните технологии. Ако говорим за образование и наука като програмни приоритети, БСП стърчи доста самотно. И това не е единствената й уникалност. Да вземем пробива сред младите - 15% от гласувалите млади са избрали бюлетината с номер 3. Или резултатът в София, уж синя крепост, уж владение на реститутите, пък най-висок процент за левицата. Или Кърджали, където постигнаха нещо забележително - отъждествяването на БСП с България за цялото немюсюлманско население до степен, че камбаните в църквите биеха само защото свещениците лелееха надеждата, че Стефан Данаилов е влязъл, че "най-сетне има български депутат". Това е успехът. Шансът да отидеш отвъд биологично оредяващия традиционен електорат, този шанс го имат; и е много по-важен от това, че процентите са 31, а не 45.
Копринка Червенкова: Не само това. Този "шарен" избор, тези седем партии в парламента, поне според мен, би трябвало да подсказват и друго - че нашето общество подлага на сериозна ревизия еднозначността и безалтернативността на т.нар. десен модел. Или поне този, който досега ни се предлагаше. Може би дясното у нас наистина не намери своите най-подходящи лица. А може би, кой знае, наличната му консистентност е такава, че за момента излъчва само самозванци; че няма автентична маса и съответно липсва автентично представителство. И затова хората го маргинализираха. Ами вижте - трите десни партии едвам събраха 50 депутата, дори по-малко от НДСВ. Такъв е вотът.
Борис Попиванов: Такъв е и отново европейският контекст. Всъщност бе отхвърлена европейска конституция, която предлагаше една глобалистично-либерално-бюрократична власт. Отхвърли се такава визия за Европа, в която финансовите потоци се радват на пълна свобода, а инициативата на индивидите се блокира бюрократично. Без непременно да хранят леви убеждения, французи и холандци обективно гласуваха вляво.
Копринка Червенкова: Антиглобалистките движения, макар и доста анархистични, нямаше как да не повлияят, нямаше начин в един момент да не им се чуе гласът...
Марин Бодаков: В антиглобалистките движения има достатъчно сериозни разломи.
Борис Попиванов: Има, разбира се.
Марин Бодаков: В "Атака" засега не показват да мислят сложно по действително сложните проблеми, които ги интересуват. Аз принципно ценя яснотата на съобщенията, но ми се струва, че точно яснотата в твърденията на "Атака" е измамна и опасна. Наблюдавам обаче базирани в интернет младежки елити, по-скоро алтер-, отколкото антиглобалистки, които се отнасят с огромно пренебрежение към "Атака" тъкмо защото въпросната коалиция влиза в играта, ставайки част от парламента.
Смятате ли обаче, че този свръхпъстър парламент ще обнови сам по себе си партийните елити? Защото на мен ми се струва, че много лесно актуалните лидери ще се изтощят, те са и към днешна дата достатъчно провалени. Така че ще има рязко рекрутиране на нов елит.
Борис Попиванов: Резултатите вдясно показаха, че всичко е загубено, дори честта. И слепците видяха, че е нужна изцяло нова десница, че са нужни изцяло нови десни лидери. За левицата сега предстои тестът на лидерството, в който десницата се провали, но поправителна сесия и за левите няма да има. Ресурсът на центъра все още е неизтощен, но се похабява бързо в придворни мадридски игри и затова в бъдещия му шанс за развитие няма място за Симеон. Необходимостта от нови елити ясно показва, че обществото вече не приема манихейските идеологически модели, в които досегашният елит ни вкарваше, че не приема принципа на махалото, че е пратил боксовата круша на прехода в музея за стари физкултурни пособия.
Копринка Червенкова: Аз се надявам, че тези избори наистина ще предизвикат сериозни промени. Веднага след изборите се чу твърдение, че това е вот срещу цялата политическа класа, защото тя не говорела с народа. Ами да, не говореше, защото народът не го изискваше. И, разбира се, че ако "отдолу" няма натиск, ти се движиш по най-лекото съпротивление. Ето, сега "отдолу" казват някакви неща, искат… Да видим кой как ще се справи с тази нова ситуация. Това е изключителен тест за родната политическа класа - той или ще я мобилизира, или ще я разпадне. Казвам го без никакво злорадство...
Марин Бодаков: Край на вегетацията.
Копринка Червенкова: Да, край на вегетацията. И в този смисъл българският избирател много хубаво си гласува. Стига само той се е мъчил, де!
Марин Бодаков: А от позицията на вашето поколение - 25-годишните, защо се провали "Новото време"? При това с най-грабваща медийна кампания?
Борис Попиванов: Не заради предизборната си кампания, във всеки случай. За мен тяхната беше най-добрата - като клипове, като послания, като активност да стигнат до всеки избирател. Определиха си младите като таргет група, действаха си върху нея, постигнаха именно там, а не някъде другаде, успехи. В София не можеше да направиш пет крачки на улицата, без да се натъкнеш на взводове оскъдно облечени девойки с фланелки на "Новото време", преливащи от желание да те агитират, точно тебе, да гласуваш за "една нова партия". Направо ти вдигат самочувствието, ако "самочувствие" е думата, която търся. И в този смисъл техните 3% според мен са максимумът, който може да докара една предизборна кампания, която не стъпва на нищо реално. И влачи лоши активи зад гърба си, много лоши активи. Т.е. това показа максимумът, който добрият PR, добрите психолози, добрите експерти могат да дадат, когато нямаш нищо, на което да стъпиш. При такава добра кампания други партии биха взели мнозинство.
Йорданка Костова: Новото време със сигурност пострада от февруарската "революция" в парламента. Тогава много хора съзряха в тях поредната група, която се опитва да си осигури присъствие в парламента на всяка цена. Те повториха поведението на "старите" партии и бяха наказани от гражданите.
Борис Попиванов: На тези избори успех донесе не въжеиграчеството в стил старо-ново време, а волята и решителността да си доведеш избиратели до урните. Другаде му викат нахалство. И то трябва да има граници, както морални, така и географски. Съзнателно или не, но в случая Ахмед Доган върна обратно топката за "голямата екскурзия". Тези летящи автобуси, тези летящи килимчета на ДПС по страната бяха "голямата екскурзия № 2". Вече не тази, която изхвърля от страната потенциални негови привърженици. А тази, която вкарва в страната такива. Както не мога да одобря първата голяма екскурзия, така не приемам...
Христо Буцев: Извинявам се, че ви прекъсвам, но тук опираме като че ли пак до психология. Забележете как ние с Копринка седим замислени, ние сме съвременници на "голямата екскурзия", при нас има, нека така да го кажа, поколенческо чувство за вина. И за някои неща мълчим именно от това чувство за вина. Вместо да кажем на безобразието, че е безобразие. Голяма част от България мълчи, защото е гузна. И в този смисъл резултатите от тези избори поставят въпрса за рамките на чувстваната вина. Какви са рамките на тази вина, на тази гузност. Някои от нас имат почти германски комплекс.
Копринка Червенкова: А той трае доста дълго, повече от 50 години, Христо. И при нас ли ще е толкова?
Христо Буцев: Но трябва, трябва да говорим за това, Копринке. Според мен този въпрос сега е потиснат, изтласкан. А изтласканото винаги избива - и като избие, се чудим откъде ни е дошло.
Копринка Червенкова: Христо, психоанализата, поне така твърдят, е по-ефективна като индивидуално занимание. Големи маси едва ли могат да бъдат лекувани с нея. За съжаление.
Христо Буцев: Знам. Но нещата трябва да се говорят. А в България не виждам кой да ги говори. Всички са със запушени от брюкселски думи усти.
Борис Попиванов: Аз, разбира се, не мога да се произнасям за вина и гузност. Но всеки успех, независимо човешки или партиен, има граници, в които бива търпян. И когато излезе отвъд тях, се обръща против себе си. Каквито и коалиции да настъпят, каквито и клетвени декларации да чуем, вече всеки ще работи грубо против ДПС. Всъщност, според вас, госпожо Червенкова, какво послания отправи българският избирател към чужбина с тези избори?
Копринка Червенкова: Че е вече в някаква степен европейски гражданин, който гласува по сметка. И доста мисли, преди да го направи.
Борис Попиванов: Именно. Показахме най-накрая, че сме европейци. Не на предишни избори, както претендират някои, ами сега. Основното е, че спряхме да реагираме първосигнално, като кучето на Павлов, на некоректното отношение на ЕС към нас. Светна предупредителната червена лампичка и ние вече гузно чакаме да ни бият. Чакаме да ни спират неправомерно по границите на Съюза, да се отнасят към нас като виновни по дефиниция, да упражняват разни европейски лидери на наш гръб кухото си самочувствие. Европейският елит ни приказваше да мислим за ценностите, а си работеше за интересите. Сега българският избирател гласува според интересите си и вече може да попита европейския елит за ценностите: какво става с тях, какъв Европейски съюз ни хвалехте, какъв излезе. Истината е, че парадоксално България днес е политически в по-изгодна позиция от европейските партньори, които ще догонва. Заслугата е на избирателя, а не на политическия елит. Дано той осъзнае отговорността, която сме му връчили.
Йорданка Костова: Ако трябва да обобщим посланията, които избирателят изпрати към собствените си политици, те се свеждат до следното: на първо място, хората заявиха ясно, че искат да чуят конкретни решения за проблемите си, а не обещания за светло бъдеще. Вторият акцент беше свързан с това, че избирателите не припознават успехите на правителството като свои. Тактиката на управляващите да изтъкват постижения, като външнополитическа стабилност, ръст на макроикономически показатели и прочее, не даде достатъчно убедителни резултати. Хората разсъждават от гледна точка на личния си статус, доходи и сигурност. Политическото самодоволство откровено отблъсква избирателите. Това самодоволство, впрочем, си пролича много ясно в нощта след изборите, когато по едни или други причини всички лидери на политически партии се обявяваха за победители. На практика победители на тези избори нямаше.
Копринка Червенкова: Е, ако не смятаме Сергей Станишев и неговата партия, които вече няма да бъдат сочени като "абсолютното зло". Тази роля получи друг...
Йорданка Костова: Да, но БСП не можа да повиши сериозно фактическата подкрепа от избирателите. При НДСВ има определен срив на доверие. ДПС окончателно се провали в плановете си да се наложи като национална партия, да се декапсулира. Десните партии съответно търпят последиците от разцеплението - 5-7 % избирателна подкрепа не са нищо друго, освен провал. С една дума, българският избирател призова към промени в поведението на политиците и начините им на общуване с гражданите.
Копринка Червенкова: Нека с тази патетична поанта да сложим край на разговора. Не съм сигурна, не избягахме от клишетата, но поне се старахме...

27 юни 2005

Борис Попиванов е роден на 20 юли 1981 в София. Завършва Първа английска езикова гимназия (2000). Бакалавър по политология в СУ "Св. Климент Охридски" (2004), профил "Политическа теория и политически процес". Автор на редица публикации в периодичния печат, както и на статии в областта на политологията в сп. "Наука", "Ново време", "Списание на БАН". Носител на Първа награда от Третия национален конкурс за есе "Цветан Стоянов" 2005. През последната година рецензира нови книги за в. "Култура".

Йорданка Костова е родена през 1984 година. Студентка втори курс политология в СУ "Св. Климент Охридски".

Разговор в редакцията на Култура