Пожълтели снимки
в черно-бяло...


Концертният сезон на "Софийски солисти" завърши с вечер в памет на Любомир Мицев. Той бе не само виолист в ансамбъла; той пишеше музика за своите колеги, оркестрираше голяма част от популярния репертоар, който те изпълняват навсякъде по света.
Тежък концерт бе това, музика, задавена от сълзи, музика, композирана и оркестрирана от Любомир Мицев. Последната му пиеса - "Четири черно-бели снимки за струнни", проектира само част от творческия свят на Мицев; поетизирането на отишлата си младост, един сантимент, който той свенливо пазеше само за себе си. Пазеше и своите пориви да споделя думи с белия лист. Думи са и в основата на четирите пиеси на тази творба със заглавия "Носталгия", "Джаз", "Пасторал" и "Панаир" - все рефлексии на един "отминал свят, скрит дълбоко в детските очи...". "Носталгия" и "Пасторал" по различен начин предават този тип емоционална нагласа - с една прозрачност на фактурата, която прави внушението за ефимерност много релефно. "Джаз и "Панаир" грапаво "обиграват" идеята за безгрижие и веселба; в общата звукова атмосфера се прокрадва някакъв смут, някаква тегоба, която се запомня. "А вихърът върти и разпилява в душата пожълтели снимки в черно-бяло" - така завършват четирите реда на Любо Мицев за пиесата "Панаир". Днес, като слушаш произведението, усещаш доколко за Мицев е било същностно важно да се изразява чрез музикални текстове. Много малко говореше за своето творчество, а когато идеше ред за това, го правеше с известно неудобство - лаконично, организирано и точно - такъв, какъвто бе в повечето случаи самият той.
Концертът продължи с най-популярни пиеси, "пипнати" за "Софийски солисти" от Любомир Мицев. Атмосферата в препълнената зала на галерията набъбна от спотаеното ридание на всеки един. Гледах групата на виолите - някак сиротни ми стояха двамата, все още не можейки да "се наместят" в новата ситуация. "От есента с нас идва Виктор, на Любо сина, той е много добър виолист", ми казаха те. "Един прекрасен свят е запечатан върху пожълтялата хартия... макар с отмити цветове от времето...", пише той. Никой (нищо) не остава без следа. И на неговия (нашия) свят ще пожълтее хартията, но винаги ще носи успокоението от снимките на паметта.

Екатерина Дочева




Крешендо/
декрешендо


Софийска градска художествена галерия, 8 юли, 2005, 19 ч.
Концерт на Камерен ансамбъл "Софийски солисти", диригент Пламен Джуров.
В програмата: Любомир Мицев, Григ, Дворжак, Паради, Тозели, Масне, Чайковски, Шостакович, Елгар, Понсе, Хачатурян и др.