Фестивалът
Завърши XXVII-ят Московски международен кинофестивал, чийто неизменен президент е Никита Михалков. Голямата награда "Златен Георгий" получи филмът "Космосът като предчувствие" на руския режисьор Алексей Учител. В центъра на вниманието на много вестници е призовата политика, в която някои са склонни да видят прекалено поощрение на родното кино, а други виждат стремеж да не бъде подминат никой. Церемонията по закриването на ММКФ, пише "КоммерсантЪ", се различаваше от досегашните не само с проливния дъжд, под който звездите трябваше да преодоляват килима, но и със смяната на дългогодишния конфернасие Дмитрий Дибров с Андрей Малахов. Докато от небето се лееха потоци вода, от устата на г-н Малахов изригваше поток на съзнанието, който журналистите, наблюдаващи церемонията на екраните в пресцентъра, можаха да оценят в нередактиран вариант на доставените от "Пушкинский" касети. Особено ярко се запомни многократно отрепетираната малаховска фраза "Надявам се, че решенията на журито няма да са така шокиращи, както на XXVII конгрес на КПСС, с който изскача сравнение".
Трудно е да се намери най-нелепият сред въпросите, с които Андрей Малахов посрещаше звездите, но най-издевателският бе адресиран към актрисата Дарил Хана: "Нашата червена пътечка същата като на "Оскар"-ите ли е?", давайки си сметка, че пътечката пред "Пушкинский" е абсолютно синя. Дарил Хана връчи наградата за мъжка роля на иранския актьор Хамид Фаранеджад от антивоенния филм "Леви! Леви! Леви!". Актьорът не се яви, изпращайки чиновник от посолството да вземе приза, но американската звезда все пак се държа много дружелюбно и уверяваше, че едва сдържа сълзите си след трогателното изказване на българската лауреатка Весела Казакова, изиграла най-добрата женска роля (в българо-турската драма "Откраднати очи"). Емоционалната й реч навлажни очите на мнозина в залата, но не и на невъзмутимите белгийски братя Дарден, връчили напълно справедливия "Свети Георги" за най-добра режисура на датчанина Томас Винтерберг за "Скъпа Венди". Датският посланик, който си превеждаше сам на английски, увери, че вече напусналият фестивала Винтерберг, макар и да не се е върнал за церемонията, преди половин час по телефона му казал, че е невероятно щастлив за наградата и че никога няма да забрави, че в Москва са го посрещнали радушно, както никъде по света.
Представеният като президент на Академията на кинематографичните изкуства и науки Владимир Наумов връчи специалната награда на журито, "обхващаща всички страни на кинематографичната дейност", на финландския филм "Вечна замръзналост", а режисьорът му Аку Лоухимиес изрази надежда някога да работи в руското кино и каза, че е радостен да наблюдава неговия подем. Като главно доказателство за този подем след церемонията бе показан "Космосът като предчувствие".
Според "Время новостей", Алексей Учител не напразно в последния момент е предпочел XXVII ММКФ пред "Кинотавър". Сега можем само да гадаем каква би била съдбата на "Космосът…", ако се беше оказал в Сочинския конкурс - независимо, че предизвика бурни спорове сред експертите, в Москва филмът получи главната награда "Златен Георгий". Разбира се, решението на журито, оглавявано от кинодраматурга Валентин Черних, не се приема еднозначно, но все пак е радостно, че победителят в конкурса е все пак руски филм. При това - с абсолютно законно основание, както казаха и председателят на журито (връчвайки наградата), и Никита Михалков (в края на церемонията). Награждавайки "Космосът като предчувствие", високата съдийска колегия сякаш декларира своето предчувствие за позитивните промени в руското кино. Решението на журито предизвика спорове в кулоарите, отбелязва "Российская газета". Няма нищо неочаквано. Всички очакваха, че "Космосът..." ще получи награда. Макар че главното е филмът да стигне до публиката. Та нали миналогодишният призьор "Свои" все още е видян от малцина. На нашето кино като цяло му липсва мощен PR, какъвто имаха "Нощна стража" и "Турски гамбит".
Според наблюдателя на "Ведомости", награждаването със "Златен Георгий" на Алексей Учител е нещо като реванш заради краха на предишния му филм "Разходка" преди две години. Че равносметката на ММКФ ще бъде тъкмо такава, можеше да се предположи още преди три седмици, когато филмът по сценарий на Александър Миндадзе бе иззет от конкурса на "Кинотавър" заради този в Москва. Щеше да е доста глупаво да се скараш нахалос с фестивала на Александър Роднянски. Независимо от качествата на "Космосът", както и на останалите филми в конкурса, невъзможно е да не отбележим, че отново времето определя културния контекст: по съветско време на ММКФ беше прието да се поощрява родното, а неосъветската епоха възражда тази традиция. Още преди фестивала програмният директор Кирил Разлогов предупреди да не чакаме големи западни звезди. Не е изключено в условията на постепенна херметизация на културата необходимостта от тях изобщо да отпадне. На този фон е невъзможно да не приветстваме с почуда присъждането на втората по важност награда на финландския "Вечна замръзналост" - мрачен, радикален, пълен с идеи филм, превърнал се в наистина голямата находка на конкурса.
Противоположен към наградната политика на ММКФ е ракурсът на ГАЗЕТА. Широко разпространено е мнението, пише изданието, че на всеки фестивал - от Кан до Сеул - журитата се ръководят преди всичко от политически съображения и едва на второ място - от естетически. Ако това е така, журито на ММКФ (в чийто състав тази година имаше цели двама руснаци) можеше да си построи наградната политика върху прост принцип - в статуса на фестивала има думата "международен" и някак е неприлично да се награждават "свои" втора година подред. Пък и "Космосът като предчувствие" можеше да бъде отбелязан другояче, та дори и с наградата за мъжка роля на Евгений Миронов - още повече, че в този филм се представя наистина добре. Това не се случи, но пък доста симптоматично изглежда награждаването със "Златен Георгий" на филм, чиито финални титри вървят на фона на бодра песен с текст: "Не нужен мне берег турецкий, и Африка мне не нужна".
В този контекст всички останали награди изглеждат като израз на обикновена вежливост. Ха някой филм се е оттласнал от национални или кинематографични стереотипи, ха го е причакал поредният "Георгий". На антиамериканската приказка "Скъпа Уенди" се падна наградата за режисура - Томас Винтерберг я получи не от уважение към датската "догма", нито заради присъствието на Ларс фон Триер като сценарист. Просто обикновените американски тийнеджъри (да, да, най-тъпите и агресивни машини за преробатка на хамбургери) в този филм са показани като страстни пацифисти и дендита напълно според европейските мерки. А "Чамскрабър" на американеца Ари Посин не получи нищо, освен зрителските симпатии - защото няма смисъл да ни показват учениците от Ел Ей като наркомани и психопати, тъй като си ги знаем. Дори не му помогна и фактът, че главната роля там изпълнява същият британец Джейми Бел, който играе и при Винтерберг.
Иранската окопна драма "Леви, леви, леви", посветена на мъченичествата на войната с Ирак, доказа, че в киното на тази страна герои могат да бъдат не само учители или деца-инвалиди. Час и половина яка мъжка истерика и универсални послания от типа "врагът е също човек" изиграха своята роля и Хамид Фаранеджад получи наградата за мъжка роля. Талантливите актриси в конкурса тази година бяха сериозен проблем, но "Георгий" за женска роля в края на краищата получи Весела Казакова, която е действително много добра в българския филм "Откраднати очи". Самият той е доста слаб, но разкрива ужасяващи подробности за това, как преди време българите са се гаврили с турскоезичните си сънародници. Затова пък "Балканкан" на македонеца Дарко Митревски е забавен и динамичен, но колкото и да е добър, не казва нищо ново за обитателите на Балканите, които с песни и цветист жаргон се убиват един друг марцина.
Специалната награда журито даде на депресивния и объркан "Вечна замръзналост". Особен случай, тъй като филмът (както и далеч по-занимателният шведски "Китара-монголоид") представя финландците такива, каквито ги знаем от множеството легенди - угнетени от северния климат алкохолици и тунеядци. И наистина, за какво пък да се награждава? Но в титрите му е обозначено, че е заснет по мотиви от повестта "Фальшивый купон" на Л.Н. Толстой, а екранизациите на руската класика не си тръгват от Московския фестивал без награда (само преди две години "Възкресение" на братя Тавиани получи "Златен Георгий"). Обидно е, че без награди останаха истински талантливите филми "Хроника на обикновеното безумие" на чеха Петер Зеленка и "Порцелановата кукла" на унгареца Петер Гардош, но тази немарливост бе поправена от руските кинокритици, дали на аутсайдерите почетен диплом. Отново "никого не пуснаха обиден от Московския фестивал", заключва ГАЗЕТА. Най-добра илюстрация на абсурда, до който може да доведе подобна политика, е финалният епизод от церемонията по награждаването.
Излезе Никита Михалков и помоли залата топло да приветства гениалната френска актриса, живата легенда, лицето на своето поколение и т. н., която сега е тук - Ани Жирардо. Залата стана и награди актрисата с аплодисменти, приети от нея с достойнство. След което веднага извикаха Жана Моро - за наградата "Станиславски"... На двете дами по руски обичай бе направена възможна най-голямата мечешка услуга, но затова пък никой не беше забравен. Според "Время новостей" Московският фестивал явно е израснал. Филмите в конкурса са несравнимо по-добри от предните години, а поради това и "наградната" интрига бе по-смислена. За първи път конкурсната програма е по-привнлекателна от извънконкурсната - ако се вземе предвид, разбира се, че основните хитове са купени от руските разпространители и скоро ще излязат на екран. Журито имаше възможност да предложи осмислено решение: да избере победител, да отбележи не само качествата на филма, но и тенденцията, езика, контакта с действителността.
Зрителите са щедри към претендентите. В публикувания от фестивалния вестник рейтинг безусловна петица не получи никой, но съвсем близо до нея се наредиха гръцкият "Булки" (4,56 - комерсиална мелодрама за любов на кораб, возещ в Америка жени от третия свят) и "Хроника на обикновеното безумие" (4,54 - единственият случай, когато мнението на публиката и критиката съвпадна). Другите зрителски фаворити не се харесаха особено на експерите: оплетената българска мелодрама "Откраднати очи" (4,47) критиците оцениха съвсем ниско, а за руския филм "Космосът като предчувствие" (4,46) мненията се разполовиха - той има и горещи поклонници, и ярки противници.
И все пак, независимо от богатството на избора, стана ясно, че пъстрата програма не предложи безусловни открития. Прочее, съдейки по извънконкурсните филми, едва ли е имало такива открития и на другите фестивали. ХХVII кинофестивал е главното наше събитие, но не и в международен аспект. Имаше период, когато изобщо го нямаше поради безпаричие. Редовността в неговото провеждане е навярно най-големото му постижение. Трябва да гледаме на нашия фестивал като на скъпа реликва. А реликвите трябва да се пазят, заключва "Российская газета".

mredin@smi.ru
27 юни 2005


Максим Редин
От руски Геновева Димитрова