Тук, бидейки отвъд

Има момент в представлението, най-добрият, когато Снежина Петрова, в яркочервена рокля, пред микрофон, поставен почти в дъното на сцената, повтаря унесено-механично думи една след друга - динамична асоциативна верига. Музиката наслагва в интонационната ритмика на гласа й още едно измерение, в което думите започват трансово да се разтварят, а тялото някак временно ги приютява. Актрисата постепенно ускорява ритъма в една нелесна за постигане граничност между болезненост и апатия, между още болящото място на живота и отворения път към притъпяването на усещането, към апатията и отвъдността, която прави възможно тук-говоренето. Учестеното повторение на поредицата от думи изключва опита за създаване на каквато и да е смислова връзка между тях. Острият звук на гласа изпразва от смисъл езика и сам поема смислообразуването - внушава спокойното привикване с болката от усещането за отсъствие на смисъл. Скоро обаче този звук достига предел и лицето на актрисата застива в гримаса на глух вик - нещо като конвулсивно онемяване. Звукът изчезва отново със смисъла, оставяйки този път единствено тялото като последен празен знак на живота пред микрофона. Ето това постепенно изгубване, изчезване на човешкото бележи преминаването отвъд - в 4.48 сутринта, часът на най-масовите самоубийства. Спектъкълът на Десислава Шпатова представя емоционално-напрегнатото седене в тази точка.
Снежина Петрова и Иво Димчев не показват роли, а телесно-емоционална болезненост в различни регистри - по-интериорно автентична при плътното присъствие на Снежина Петрова и по-пластично екстериорна при Иво Димчев. Почти патологично-гранична в началото, трансово-невротична по-късно, излъчваната от актьорите емоция поглъща текста на Сара Кейн (случващ се като силно драматичен отвъд драматичното писане, нещо като деридианско говорене за живота откъм смъртта) и свидетелства най-вече за себе си.
Подчертано емоционалната страна в изпълнението на актьорите търси израза на почти екстремното преживяване, на болката от безсмислието, безлюбовността, себенехаресването. Така емоцията не само иска да изразява и да въздейства, а и някак се самопосочва, самоестетизира и изтъква във вид на театралност. С малки отстъпки като момента, за който вече стана дума. От тази гледна точка спектаклът показва силно емоционална интепретация на Сара Кейн, подчертано театрална и печелеща симпатии, без да е разтърсваща. Снегът на финала носи момент на странен cool-сантимент в търсено красивата картина на смъртта.
Повечето текстове на Сара Кейн са дълбаещо, отворено движение към смъртта. "Взрив", "Любовта на Федра", "Копнеж" и особено "Психоза 4.48" представляват ужасяващо талантливо опоетизиран и разтърсващо драматичен копнеж по отвъдното като истинното усещане за живота ни тук.
През 1998 година, след "Психоза 4.48", тя се самоубива. Текстовете й са сред най-поставяните, провокиращи едни от най-интригуващите актуални спектакли. Не и у нас, въпреки спорадичните опити.
Но с това представление, което от есента ще можете да гледате в "Сфумато", всъщност Сара Кейн ще има своята истинска премиера на българска сцена.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Психоза 4.48 от Сара Кейн. Превод Мирослава Тодорова. Режисьор Десислава Шпатова. Художествено осветление Емил Христов. Музика Емилиян Гацов. Участват Снежина Петрова и Иво Димчев. Продукция на МТФ "Варненско лято" и Театрална работилница "Сфумато".