Да развържеш (не)свободата

Смисълът на различните reality-show-та е в поставянето на реални хора в екстремни ситуации. Екстремната ситуация е свързана преди всичко с предоставянето на собствената воля в ръцете на други хора; подчиняване на свободата в името на атракцията. Това, естествено, поражда понякога изблици на съпротива: реакцията на прочулите се с простотията си Найден и Гроши беше точно такъв изблик. Забележителното: това е изблик разрушителен, деструктивен, стихиен, агресивен, антиинституционален; именно изблик - нещо, което изниква за ограничен период, след което утихва, спихва се, а неговите актьори в повечето случаи гледат гузно и посрамено, крият си очите, че дори и главите си с пепел посипват. Което значи само едно: този изблик е роден не толкова от липсата на свобода, това е изблик, роден от усещането, че за миг си освободен (освободил си се) от правила, норми, закони, че те за известно време не важат за теб, ти си ги наритал някъде далеч в пространството. Територията, която (ти) е останала, не е територия на свободата, а територия на не-правилата, сиреч неправилна територия: в нея няма закони, няма ред, няма сигурност - всеки и всичко е под опасност да стане обект на агресия, на разюзданост, на деструкция. На насилие. Територията на не-правилата е територия на стихийност и неконтролируемост, в нея нищо не важи, освен моментният импулс и случайната хрумка. Която, разбира се, може да бъде с позитивен знак - забавна, но може да бъде и с негативен - разрушителна.
Reality-show-та са замислени така, че да дават възможност за оттичане, освобождаване от напрежението, породено от доброволно отдадената на други свобода. Едно от тях е сексът в "Къщата": не само отделяне на енергия, но и повод за разговори, шеги и закачки, в които времето минава. В "Star academy" също предоставят такива разтоварващи отходи и един от тях ни беше демонстриран в неделя, 10 юли. Тогава за "състава на академията" (как ли подскачат членовете на БАН всеки път при споменаването на тази квалификация, все пак за изграждането на академично име се изисква дългогодишен труд и постоянство, а тук някакви си 20- годишни голобради пишлегари и лекомислени мацки се кичат с него без никакъв свян) беше ден за разпускане. Директорът на "академията" заедно с питомците от мъжката част се хвърляха в басейна с дрехи, без дрехи, докато друга част от преподавателите заедно с момичетата си пиеха питието и с одобрителен интерес наблюдаваха действията на разюздалите се. От тонколоните дънеше агресивна музика, а във водата се премятаха легени, пръти, хора и перуки. Една разлигавена и разпертушинена компания, освободена от нормативи и задръжки и поради това - изпаднала в някакъв анархистичен екстаз.
Действията на българските "академици" подсказват - тук свободата се възприема не като осъзната отговорност (както гласи едно известно определение), а като липса на всякакви правила, като отпадане на всякакъв вид законност. Тя винаги се възприема като наложена отвън, винаги е принудителна, следователно "свободата, Санчо" е не на върха на копието, а в дупката на законността. Свободата е яма: в нея пропадаш и понеже там няма закон да те види какво правиш, няма норма, която да ти размаха пръст, ти се разпищолващ. Блъскаш с бутилки по стените, чупиш ги о масата, търчиш гол из двора, мастурбираш с дръжка от метла и се хвърляш с дрехите в басейна, крещейки, викайки, смеейки се. Разтоварване, но не във вид на свобода, а във вид на слободия...
Негативното разбиране за свободата обаче винаги крие някъде дълбоко в недрата си своята обратност - превръщането си в несвобода. След юлската слободия във Франция дойде Наполеон, след октомврийската в Русия - Сталин. Дали пък Сидеров не е онзи, който идва след 15-годишната разюздана и разгуляла се българска слободия?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин