Дикенс & Син
Възможно ли е роман от почти хиляда страници, определен от световната критика като "викторианския роман на XXI век", да стане бестселър? Чудеса явно се случват и в наши дни, защото се оказва, че може. "Аленото цвете и бялото" - дори заглавието е странно, защото е всъщност стих от поема на лорд Тенисън - разбива на пух и прах идеята, че само олекотеният текст може да бъде достъпен. Всъщност авторът Мишел Фейбър, голямата литературна гордост на Шотландия, само потвърждава с работата си максимата, че наистина голямото произведение на изкуството може да докосне душата на всекиго - независимо от предварителни нагласи и подготовки. Пък и е много трудно читателят да бъде подготвен по какъвто и да било начин за тази "жива, дишаща, искряща вълна от великолепни думи" - всякакви квалификации могат да бъдат подходящи, но си остават непълни. "Викториански роман" - разбира се, "семейна сага" - защо не; психологически, социален, романтичен, драматичен, смешен, тъжен, трогателен - този роман е всичко това и още много други неща. Той е своеобразен калейдоскоп на характери, които се разместват и преплитат постоянно, така че пулсират в различни отсенки на дъгата - в зависимост и от личността на читателя, и от различните мигове на прочита. Също както действително великите актьори нямат граници на творческия си диапазон и могат да преминат без усилие от трагичното към смешното, така и Фейбър, който пише като истински повелител на словото, е в състояние да премине със съвършена лекота всяка жанрова граница. По-точно е може би да се каже, че той ползва различни жанрови структури, за да вмести в тях своите произведения, които сами по себе си далеч надхвърлят жанровите ограничения. Трудно може да се открие автор, който би се похвалил с такива драматични отлики между отделните си произведения. Всъщност Фейбър владее текста толкова добре, че се превъплъщава с всяко ново заглавие, без да оставя някакъв отпечатък на авторско амплоа - освен действително уникалното си майсторство. Може би именно затова няма автор, който да е бил сравняван с толкова много и толкова различни големи имена в литературата.
Действително, първият роман, с който Фейбър бе представен на българските читатели, "Под кожата", започва като черен трилър, намества се в дефиницията "футуризъм", печели му сравнения с Оруел, но съдържа далеч по-дълбок морален и философски заряд - първият, така да се каже, "видим" подтекст на произведението крие още много пластове на авторско послание. Още с появата на главната героиня, която кръстосва с колата си пътищата на Шотландия и качва на автостоп само мъже, подбирайки ги по някакви си свои критерии, Фейбър подмамва нищо неподозиращия читател в шокиращ, болезнен, абсурден и едновременно много истински свят, разрязва като със скалпел загноили абсцеси на човешката душа, едновременно трогва и разтърсва с катарзисна сила. Може би единствено тук можем да търсим допирна точка със следващото му монументално произведение, "Аленото цвете и бялото"; в темата за морала, добротата и състраданието.
Действително стиловата и структурна разлика между двете произведения е толкова голяма, че е по силите единствено на изключително литературно явление като Мишел Фейбър. Каквото и да е очаквал читателят от "Аленото цвете и бялото", той надали би могъл да устои на съблазнителния диалог с книгата, която държи в ръцете си - книгата, която го повежда сама из тъмните улички и мизерните квартали на викториански Лондон, през светлините и цветовете на театрите, кръчмите и публичните домове и оттатък вододела - в света на парите, на несметните богатства, съсредоточени в столицата на най-голямата империя на света, в строгия и въздържан свят на аристокрацията, за да проследи преплитащите се съдби на героите.
Това, което обикновено се възприема като обременително от съвременния читател - описанията, характерни за по-старите текстове - Фейбър превръща в средство за постигане на невероятен динамизъм на повествованието. Само много голям майстор може наистина да постигне такова качество на описанието, та да създаде усещане за почти физическо пренасяне във времето, така че читателят има почти визуално възприятие при четенето, а на края на книгата сякаш се събужда от сън, отвел го в друг свят.
Въпреки еротичните сцени и откровения натурализъм "Аленото цвете и бялото" не е еротичен роман - и в това отношение Фейбър спазва принципа, на който е основана гигантската му структура - добре балансираните противоречия. Героинята всъщност изобщо не търси секс. Ако някой копнее за секс, това не е дори травмираната от викторианските схващания за изисканост дама от доброто общество, а уж освободената, еманципирана жена, която поне на теория не би трябвало да има проблем в това отношение. И проститутката, и аристократката търсят друго - търсят това имагинерно, изплъзващо се и въпреки това доминиращо човешкия живот понятие "любов". И двете - едната преситена от физическата любов, другата неосъзнала прелестите й, се стремят към нещо много по-трудно постижимо - да се научат да обичат. Именно да обичат самите те, а не да бъдат обичани. Излиза, че в крайна сметка тази мистифицирана и преексплоатирана идея за любовта като връх и същевременно крайна цел на човешкото съществувание звучи банално може би точно затова, че се превърта отчаяно във всякакви интерпретации, без човешкото съзнание да може да се добере до загадъчната й, убягваща сърцевина. Като че ли ненапразно търсенето на божественото и търсенето на любовта са постоянно преплетени в духовната история на човечеството.
Можем ли да говорим за връщане към викторианската ценностна система при положение, че блестящите словесни еквилибристики на автора позволяват по средата на едно нежно, живо и типично викторианско описание да изтърси някоя думичка, от която всяка дама от доброто общество би получила непоправими психически травми? На пръв поглед - изключено. Разбира се, няма спор, че Фейбър спазва структурата на викторианския роман в качеството му на крайъгълен камък на жанра. Безспорно, с невероятно умение и творчески размах той ползва и немалко от литературните похвати, обичайни за епохата. Но стигат ли нещата по-дълбоко - до идеите и съжденията, залегнали в основата на тази сложна тъкан, и до размислите, които тя събужда? Интересно е, че тъкмо от многобройните критици и писатели, коментирали тази феноменална книга, точно Рут Рендъл стига малко по-нататък от първата част на естествено възникващите в резултат на прочита й съждения. Да, няма спор, Фейбър пише "както би писал Дикенс, стига нравите на епохата да го позволяваха". Да, безспорно викторианците са изтъкани от предразсъдъци, да, именно тези предразсъдъци пораждат на моменти ужасно, на моменти смехотворно социално лицемерие. Но нека продължим този ход на разсъждения. Ако тази позиция е еднозначна и именно крайностите при определянето на "допустимото" и "недопустимото" в "доброто общество" пораждат ред социални недъзи и душевни травми, в резултат на което представителите на онова общество са изпълнени с комплекси и задръжки от всякакъв род и вид, защото тогава ние, хората на двайсет и първи век, преживели сексуалната революция и отхвърлили гордо всякакви табута, не само че не излекувахме душите си, но и нашето време се отличава между другото и с рязкото нарастване на всякакви душевни заболявания, неврози, психози и тъй нататък? Дали само вездесъщият стрес е в основата на този феномен? Като че ли това е една от нишките, поставени в ръцете ни от Мишел Фейбър. Защо иначе тъкмо най-вбесяващата и на моменти смехотворна двойка влюбени, и двамата жертва на религиозни и социални предразсъдъци, в крайна сметка се извисява до величието на голяма любов и голямо страдание - при това говорим нe за напудрена и ароматизирана страст, а за рядко срещаното съчетание на духовна хармония и физически копнеж, за мъчително, на моменти грозно, на моменти смешно, на моменти глупаво и дори унизително, но истинско чувство. Като че ли именно това нереализирано, объркано, неуловимо чувство се доближава до идеала повече от романтичните фантазии на изисканата дама и отчаяните опити на Шугър да бъде практична и реалистка.
Противоречията са навсякъде, основна градивна единица и лайтмотив в романа на Фейбър - като започнем от мизансцена, защото е трудно да си представи човек по-крещящи противоречия от тези, които съставят колоритния образ на Лондон от втората половина на деветнайсети век, като минем през преплитането и противостоянията на чувственост и морализаторство, полюсите на викторианския стил и структура, изпълнена с текст, нарушаващ тъкмо табутата на онази епоха, и стигнем до героите, неподлежащи на точно определение и маркиране с плюсове и минуси. Защото всички герои в това колосално произведение са толкова истински, до такава степен живи хора, че също като всеки от нас не се поддават на еднозначно определение. Дори най-отблъскващите герои имат някакви прояви на човещина и са движени от някакво свое обяснение за света. Читателят не е в състояние да издаде присъдата си над героите, защото, докато чете "Аленото цвете и бялото", той излиза от позициите на безпристрастен наблюдател и се превръща в един от тях. Една от немалкото забележителни страни на тази книга е съвършената интерпретация на женска и детска психика - образът на проститутката Шугър, родена в мизерия, която успява единствено благодарение на острия си ум да се добере до висшето общество, навява задължителни асоциации с очарователната Беки Шарп на Текери. Само че проблемите на Шугър започват тъкмо в момента, когато мечтите й се осъществяват, когато минава през по-високото обществено положение на метреса на богат и влюбен в нея мъж, за да достигне на косъм от крайната си цел - да има почтена работа и да се издържа с труда си. Но освен великолепния образ на Шугър в галерията на героите се нареждат и финият пастелен образ на безпомощната и невротична Агнес, въплъщение на викторианския идеал за женственост, чийто страх от живота превръща съществуванието й в отворена рана. Красивата, крехка, ранима жена се оказва напълно непригодна да намери своето място в света. Тя не е в състояние да бъде нито съпруга, нито майка. Дори религията за нея не е източник на сила, а по-скоро начин на бягство от действителността. Невероятен е усетът, с който Фейбър гради образа на малката Софи - забравеното и отхвърлено от всички дете, което расте в тъмните задни стаички на родния си дом, много далеч от блестящата му фасада. Тази галерия от живи портрети разговарят с читателя като образите от картините в "Хари Потър", родени във фантазията на друга шотландка - Дж. К. Роулинг. Редят се невероятно колоритните образи на двамата братя Ракъм, наследници на парфюмерийна империя - Уилям, инфантилен сноб с интелектуални амбиции, и красивият, добросърдечен и дълбоко религиозен Хенри, който отчаяно се опитва да приравни действителността с идеала; еманципираната Емелин, която е готова да се бори с всякакви предразсъдъци, но не е в състояние да признае любовта дори пред самата себе си, мърляви и добродушни проститутки, безогледно нагли аристократки, изискани безделници, търговци, кръчмари, просяци и свещеници, и всички тези съдби се преплитат в един жив свят, който ни е трудно да напуснем.
"Бъдете предпазливи; бъдете нащрек..." - така започва "Аленото цвете и бялото". Наистина, бъдете нащрек - поемете ли подадената ръка на Мишел Фейбър, тръгвате на пътуване във времето, по улиците на града, за който доктор Джонсън беше казал, че "който е уморен от Лондон, е уморен от живота". Това ще бъде дълго, вълнуващо пътуване, и тъжно, и весело. Сигурно е едно - че няма да ви се иска то да свърши.

Боряна Джанабетска


Боряна Джанабетска (1957) e собственик и главен редактор на издателство "Еднорог" (1997). През 1999-2001 г. води семинари по превод към катедра англицистика в СУ. През 2005 г. печели научна стипендия на името на Едуин Морган към университета в Единбург - стипендията се присъжда на преводачи с интерес и заслуги към съвременната шотландска литература.
Сред преводите след 2000 са "Англичаните" и "Политическото животно" - Джеръми Паксман; "Ланарк" - Алистър Грей, "Мястото на екзекуцията", "Струна в кръвта", "Смърт в сенките", "Последното изкушение" - Вал Макдърмид; "Аленото цвете и бялото" - Мишел Фейбър.

Мишел Фейбър. Аленото цвете и бялото.
910 страници. Превод от английски Боряна Джанабетска.
ИК Еднорог.
София, 2005.
Цена 19.70 лева.