Раздробяване на истината
Струва ми се, че атентатите в Лондон ще останат в историята не толкова като поредната самоубийствена атака на фанатично чужди на съвременната цивилизация хора. Те ще останат с първото масово изразено документиране на едно събитие от гражданите - хиляди снимки, направени с портативни телефони, бяха предоставени на полицията. При атентатите на 11 септември с появата на Ал Джазира беше нарушен монополът, който CNN си беше изградила в съобщаване на новините - достатъчно е само да си спомним как светът следеше нейните емисии по време на Войната в Залива, единствено нейните образи формираха милиарди хора по света; а в България ние я включвахме на живо по Първа програма и водещите час по час питаха преводача какви са последните новини от CNN.
Разбиването на монопола на една медия неизбежно се случва - и в национален, и в международен мащаб. В класическите времена, в които живеехме доскоро, това означаваше осигуряване на повече гледни точки, това означаваше повече информираност за гражданите.
Разбиването на монопола на журналиста обаче, като специализирания, натоварен от обществото да търси, намира, съобщава и коментира новините субект, е процес, с който човечеството се сблъсква за първи път и да се правят изводи за неговия принос за обществото е рисковано.
Подобно на свидетелите на лондонските атентати, които запечатват събитието, за да го предадат по-късно (на полицията, но и на всички, които се интересуват, по Интернет), десетки хиляди хора по света вече имат своите дневници - блогове - по световната мрежа; в тях се съобщават новини, коментират се случки и процеси. (Блогът се оказа дотолкова разпространен във Франция, например, че специалната комисия, натоварена да пофренчва новите термини, излезе с решение как да се казва blog по френски.)
Гражданинът вече не е консуматор на информация, той участва активно в нейното произвеждане, достатъчно е да си спомним любителските кадри от цунамито в Югоизточна Азия, които месеци наред подхранваха телевизиите.
Изправен срещу такава нарастваща все повече и повече конкуренция, журналистът засега вижда два пътя за оцеляването на своя авторитет в бъдеще. Първо, работата в специализираните сфери, където гражданите не достигат: държавни апарати, международни организации, правосъдие. Второ, да се преквалифицира постепенно в стрелочник, в разпределител на валящите отвсякъде новини, в сито за коментарите на гражданите.
Не е случайно, че световното гражданство се е захванало да участва в информационния въртоп, това е резултат от постоянното взаимното подбуждане към развитие на демократизацията и информираността. Би могло да се очаква, че това тяхно съревноваване в развитието ще се отрази и на българския журналист - и на стилистично ниво.
Засега обаче той, като своите бащи и деди, е зает предимно да разчиства пътя на истината.
Защото я знае, видите ли.

Христо Буцев