Принос в имиджологията
Ако проф. Милко Петров е несъгласен със скорописните ми бележки върху последната му книга, ако смята, че накърняват персоналния му имидж, то вероятно ще заяви за мен: "Този добър човек не е за тази работа." И така ще отбележи несходството на индивидуалните характеристики на своя критик с ролевите изисквания, поставени пред него... Възможно е обаче уважаемият преподавател от Софийския университет да прибегне и към пряко осмиване на забележките ми, питайки: "Кому са изгодни?", "Защо го прави точно сега?", "Нима М.Б. не го знаеше досега?"... И така да обезвреди приемливия ми обществен образ.
За тези възможности научих от "Персоналният имидж. Изграждане. Контрол. Рецепция" от Милко Петров, скорошно издание на Факултета по журналистика и масова комуникация и "Атлантис-Медиа", цена 10 лева.
Стига обаче аз да градях персоналния имидж на учения, още в самото начало щях да заявя, че ако българските общественици познаваха първото издание на книгата (2001), резултатите от последните избори нямаше да бъдат същите. А идват нови - и от книгата действително има нужда... Идват и нови студенти, на които изследването е потребно поради способността си да общува ясно и сложно по сложни проблеми като персоналната пропаганда, лидерството, функционалния, индукционния и ситуативния авторитет, социалната стереотипизация чрез медиите и връзката й с идеала, имиджите като инструмент, стандарт и средство за себеизразяване, връзката на имиджа с мита... Особено ценни са наблюденията (и препоръките) на проф. Петров върху 6-те фази за градиране на трансмедиалния имидж.
"Персоналният имидж" е строга и систематична академична проза, именно проза - от страниците струи белетристично обяние, фин хумор. А докато преглеждах параграфите, посветени на индикаторите за творческо признание от широката публика, съзнанието ми удостоверяваше точността им чрез тутакси възникващите конкретни образи от българската културна сцена...
Разбира се, книгата на проф. Петров трябва да бъде коментирана от автентични специалисти. Не ми се доверявайте, защото именно през "Персоналният имидж" си дадох сметка не само за крайно преувеличените оценки (похвали и низвержения), които съм склонен да правя - на практика си дадох сметка за "авторитета на заем", който индуктивно получавам от престижните страници на "Култура". "Ситуативният авторитет - придобит по силата на обстоятелствата, се създава и спонтанно се признава от социума предимно в "гранични ситуации", при големи опасности", пише проф. Петров. На ваше място бих изоставил тези редове, за да премина директно към книгата и нейните провокативни изследвания в областта на вторичното произвеждане на значения. А добрият човек, когото споменах в началото, ще продължи да се поучава от "Персоналният имидж"...

М.Б.